Кючуков дава ценни напътствия на кандидата от тамошното ОДС (ODS)

Паста-парти с гола вода

Пред Храдчани сега ...

... и преди 26 години (приличаме си, нали?)

Пред музея на “храчките” (храчек-чеш), а всъщност играчките. Ясно се вижда исторически първата играчка – тази на Адам...

Зад гърба на специалните служби

Идентифицирам се по странен и многопластов начин. Българският флаг за чешките европейци е непознат, а посланник и разни консули вероятно се плацикат на Карлови вари.

Утрешният Хайле Гебреселасие

Вацлавският площад със Св.Вацлав начело

Знакът в памет на атентаторите срещу Хайдрих и разстреляните свещенослужители

И дълго издирвания храм “Св.Св.Кирил и Методий” където е поставена паметната плоча

Аз, на митичния Карлов мост

Карлов джаз-бенд

Много демократично превозно средство – всички въртят, но само един го насочва...

Панорама от Вишехрад

123456789101112131415

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

На маратон във Вечния градТри седмици три маратона или моето участие в Истанбул, София и Атина „Виенски валс” около Виенското колело

     6 май, Гергьовден. Средностатистическият българин вече е успял да се напие веднъж, а аз съм твърде далеч от масата. По-точно, в поредния автобус, на поредния превозвач, по пътя към поредния маратон. И тъй като „разписанието” на поредния превозвач е в пълен унисон с капиталовата му структура, съвсем по ориенталски бях изтърсен по никое време на автогара „Флоренц”, а всъщност „нейде около”, за икономии на такси.
Разбира се, с указанието да чакам пак там, след като съм прозвънил до диспечера в София и шофьора на автобуса (за моя сметка и тяхно улеснение), досежно евентуалния час за отпътуване обратно. Както и да е. Благодарение на перфектна логистика чрез „Google maps”, за броени минути се озовах пред резервираното преди месец хотелче. Въпросното обаче бе толкова тъмно, тихо и заспало в нощния хлад, че предпочетох да не натискам звънците, а да се върна на току-що отключената автогара, където подслонен и на топло закусих с „Каберне совиньон” и фино нарязано филе „Елена” (Да е жива и здрава жена ми).
Четох и някой си Джефри Арчър, с претенциите му за „бестселър № 1” и литературната история на Максуел и Мърдок. Всъщност, „романистика” от типа „Калчев-Стоев” (Бог да прости и двамата !) с модерния напоследък семитски привкус. Важното е, че „утрепах” 2-3 часа и малко преди 7.00, рано-рано се изкиприх пред хотелчето „Арон”.
Жената, която ме посрещна, попита за резервация, но след като я представих, също като в Рим се оказа, че тя нищо не знае за такава. Дотук обаче са приликите с Рим! Не съм човек, който ръси суперлативи и чак не мога да се позная, но всичко по-долу е с приповдигнат тон - поне що се отнася до Прага! Та, след секунди и телефонен разговор се разбра, че стаята за „госта от България” е готова и той, представете си, може да я заеме веднага, а не след 10 ч., 12 ч. или както е практиката в други хотели. Чула „България”, администраторката (украинка) попита дали случайно не говоря руски. Чувайки, че това е вторият ми „матерен” език, изхвърлихме като ненужен явно неудобния и за двамата псевдо-английски.
За 31 евро на вечер получих обширна стая с двойно легло, за самостоятелно ползване. Шумоизолацията бе перфектна, а ул.„Крижикова” и без това си е зелена и тиха. По стените висяха сполучливи репродукции на известни платна, а разполагах и с 24-часов спортен канал. Банята бе просторна, чиста и модерна, а един газов бойлер се грижеше за останалото, включая отоплението. Разполагах и с предверие, оборудвано с маса, посуда и два стилни въртящи и накланящи се стола. Дадоха ми и цели 3 ключа, осигуряващи ми пълна сигурност и автономност, както и много добра закуска. Изобщо, дву-тризвездния „Арон” заслужава една ГОЛЯМА червена точка, за комплекса „локация, цена, уют, удобства”! Освежих се и след като се преоблякох спортно, потеглих да обменя пари (чехите, като нас, са извън еврозоната), да получа стартовия си пакет, както и да се поогледам из Прага. Пропуснах да спомена, но предния път, когато бях там, бе преди 26 години. Беше студен Великден, през който узнах за триумфа и нелепата, като че ли предизвестена смърт, на Големия Христо – в случая, карловчанина Проданов, за разлика от Христо Иванов – Големия, сподвижник и „дясна ръка” на друг велик карловец. Странно или не, но Карл, Карлов, Карлови и пр. производни са твърде чести по тия земи.
Самата Прага пък, като за столица е едно твърде добро място за живеене. Скъпичко е, но като гледам какъв процент от чехите са доволни от сегашния си жизнен стандарт заключавам, че заплатите им са поне двукратно по-големи от нашенските. Като казвам „скъпо” имам предвид, че цените са около, до незначително по-високи от българските, а последните както е известно, успешно изпреварват тези в една Германия примерно... Концентрираният алкохол (изключая една-две марки водка) е баш по европейски скъп, та дори и вината, което хич не е европейско. Бирата обаче е хубава, разнообразна и бих казал евтина. Във всеки случай, по-изгодно е да се наливаш с бира, нежели с безалкохолни, а често това важи и за водата. Стига се до там, че в кръчма, 0,5 л превъзходно наливно „танково“ пиво се предлага дори за 35-45 евроцента (10-12 крони). Тук си позволявам да направя сравнение с Рим, за който вече писах. Римляните казват, че градът им можел да се сравни единствено с Париж. По тая черта също си приличаме – „от Искъро по-длибоко нема, а от Плана и Верила по-високо, хич”... Всъщност, единственото предимство на Рим и Атина е в наличието на значително количество по-древни артефакти. Във всичко останало, а то е почти 90 на сто, Прага е по-добра и като комплексна оценка, с поне звезда повече, според известния гидовник (пътеводител) „Ес Кей Тудей”. Като се започне от оживлението (не римската блъсканица) на Пражки храд, с Храдчани, величествената „Св. Вит”, храма „Св. Микулаш”, двореца-музей „Мария Терезия”, винарните и т.н.; през очарованието на павираните улички и кръчмите около Старе место, великолепието на Карлов мост, до тихото спокойствие на Ботаническата градина в Летницкия парк, парковете „Карлин”, „Стромовка” (кралските конюшни) или този край страховития стадион „Страхов”, та до прекрасния Вишехрад с неговата „Св.Петър и Павел”. Впрочем градът разполага с над 15 значими парка. Всички са картирани, урегулирани и с очертани по няколко трасета за спортуване – било пеш, на кънки, велосипеди или с коне.   
На територията на Прага има и над 50 катедрали, храмове и църкви, за всякакви вероизповедания и отсенки дори. Архитектурните и скулптурни обекти изобилстват, също като в Рим, но в Прага всичко е по-топло, по-одухотворено, по-чисто и по-уютно някак си. Прага печели и с това, че над 90 процента от забележителностите й са със свободен вход. Никой не ги огражда с колове, като в Атина и Рим, и спокойно можеш да се потопиш в историята. Изгледът по улиците също си го бива, в смисъл, че навлеци или липсват, или са така маскирани, че не правят лошо впечатление. Просяци се срещат, но по-скоро като изключение, разпасани говеда - не. Българи и рускоговорящи калкото щеш, но от значително цивилизовани породи. Целият този приятен излед е постигнат без видимо полицейско присъствие. Странно. Интересен факт е, че за разлика от Рим, тук близо до Летницкия парк, до улица „Гоголова”, имаше и „Вазова”. Вероятно новокръстена, тъй като я няма на картите. Вярвам, че става въпрос за нашия човек, известен с творчество и любовта си както към чешкото пиво, така и към по-красивата половина от чешкия народ... Поправям се, коректният недискриминиращ израз е „половината чешки народ”...
Отново се връщам към Рим. Приятно съм изненадан, че липсващият българин, между творци от всякакви националности, увековечени в градините край Вила Боргезе все пак ще се появи, чрез скулптура отново на Дядо Вазов, дело на Величко Минеков. Дано не е някаква мода, но случайно или не, ПЪРВИЯТ българин, декларирал изповядване на комунистическия идеал, видимо се неглижира напоследък. А иде реч за Ботйова, все пак ! Та в рамките на обичайната европрактика, за размяна на наименования, паметници и барелефи, дано оставилият ни едва двайсетина стиховце и малко публицистика, успее да се дореди за Браила поне... Щото, като ни „пратиха“ паметник на революционера Гарибалди, най-логичното нещо бе да отговорим с паметник на Левски или Ботйов. Тука му е мястото на още едно отклонение. В един момент си втълпих, че на всяка цена трябва да открия православния храм „Св.Св. Кирил и Методий”. Най-малкото, защото и двамата имат известен принос в това, което изразявам сега. Е, вярно, византийската държавна поръчка касае Великоморавия, това което стига до нас е “second hand” (като много други неща) след значителни доработки, но нали Божем зрънцето е посято от братята? Затова първия ден попитах поне 20 човека с различни пол, образование и възраст къде аджеба е въпросния храм ? Никой не знаеше и с това си незнание чешкият народ очевидно не прави изключение от глобалното затопляне, пардон, затъпяване. Не помогнаха никакви „ключови думи” – дори „алфабет”, да не говорим за Габчик, Кубиш или архиепископ Горазд, например. Чак на третия ден продавачка на пазар (и очевидно о.р. интелигент) много подробно (щом дори аз я разбрах) ми обясни местоположениетo на храма. Храм, свързан тясно с още едно значимо събитие в европейската и световната история.
В далечната 1941 г. разузнаването на Великобритания сочи, че населението на окупирана Чехия се отнася с окупаторите „по български”, т.е. твърде толерантно, а т.нар. Съпротива действа също „по български”. Поради което със или без съгласието на Чешкото задгранично правителство начело с Е. Бенеш, се решава да се пожертва умишлено част от народа (в случая чужд, за разлика от тези в по-ново време) с цел осъществяване на военно-политически цели. А именно - да се предизвикат германски репресии, с оглед втвърдяване позициите на чешкия народ и Съпротива (Виж 1925 г., „Св. Крал”). За целта, на 29 декември1941 г. са спуснати диверсанти, които след петмесечно следене и планиране успяват да убият Райнхард Хайдрих - шеф на Имперската служба за безопасност на Райха и по съвместителство Райхспротектор на Бохемия и Моравия. Последният е известен и с председателството на „Срещата от Ванзее”, дала насоките за „решаването” на „еврейския въпрос”. Между другото, атентатът е успешен единствено заради безразсъдната смелост на Хайдрих. Вместо да се стресне пред засеклия „Стен” на Габчик и да отпраши с „Мерцедес”-а, „русият звяр” заповядва на шофьора Клайн да спре и вади пищов, давайки шанс на Кубиш да метне бомбата, от която нацистът умира няколко дни по-късно.
Репресиите не закъсняват. Дано всички са чували за Лидице, а в кампанията са ликвидирани над 5000 чехи. Съпротивата се активизира, целите са постигнати. А Габчик, Кубиш и наблюдателят Валчик бягат и се укриват точно в криптата на „Св. Св. Кирил и Методий”. По старославен обичай са предадени от човек, чието име също е известно, и след престрелка са убити или се самоубиват. (според това, кой пише историята...) Служителите на храма са арестувани. Куриозно е, но нямащият хабер и намиращ се по това време в Берлин православен архиепископ Горазд, в желанието, може би, да помогне на подчинените си, декларира, че е готов да сподели наказанието им, което още не е произнесено. Лоша преценка – очевидно Негово Високопреосвещенство не е проумявал, че в Германия се кланят на друг господ и той не търпи конкуренция... През септември, дори архиепископът е екзекутиран барабар с канонизираните по-късно свещенослужители. Отклоних се, но това е исторически необходимо отклонение. Както споменах, Прага е интересен и завладяващ град. От една страна пражани излязоха „по-либерали от либералите”, организирайки и широко рекламирайки освен другите, и „Джемини-маратон”. От друга, заедно с разните техни Расатевци, Сидеровци и пр. в мотрисите на метрото имаше напълно легални плакати с открито ксенофобско съдържание. Предстояха някакви избори и от това което видях съдя, че в Чехия политиката не вълнува никого, изключая група тясно профилирани и заинтересовани лица. Май това е единственото, което ни сближава. И може би тъпите рекламни послания. Видях например станция на метрото, облепена „от-до” с реклами на престижно строителство, голф и авто-глезотии – като че ли потенциалните клиенти ползват баш тоя транспорт... Тук му е мястото да призная, че срам-– не срам „писах” транспортните разходи за метрото към стартовата такса. Не е скъпо, но може би за да опровергая ония, които твърдят, че „за черните пасажери плащаме ние”. Не знам какво имат предвид под „черни”, ама аз съм си бая избелен. И к`во, след като боклукът по принцип няма цвят, а за да съм по-точен и вероятно по-неясен, боклукът е БЕЗЦВЕТЕН.
И преди да пристъпя към спортните аспекти на това пътуване ще се опитам да отговоря на потенциалния въпрос на средностатистическия българин, касаещ оплакването ми от началото на тоя пътепис, а именно: Тоя пък от какво се оплаква - Прага, „лайф” и т.н.? Краткият отговор е: Да, ама да не отивах за борбите, т.е. за маратон. По- пространният е, че ако в България се организираха поне 2-3 прилични дълги бягания, нямаше да си мръдна д-то и това щеше да е от полза за резултатите. Уви, в България това, което се организира, приобщава все едни и същи 30 до 40 човека, барабар с чужденците, без значение какво се пише или казва. Тук това, което се организира е единствено в интерес на организаторите и с никакви други цели. Немотивиращо и скучно е в компанията на двама-трима, с които има резон да се състезаваш, а от вероятните 15, които ще те надбягат, бройката да се допълва с първите 10-12 младоци от ранглистата на страната - до един активно състезаващи се. Затова, като амбициозен човек, се вра в 5-10 хилядни маратони, в които само тия „от моята черга” (възраст) са между 200 и 1000 човека.
Но да се върнем на „Фолксваген Прага маратон”. Стартовият пакет бе повече от приличен, в смисъл, че и раничката, и паметната тишъртка бяха с отлично качество. Тайминг-чипът, вграден в номера пък, бе високотехнологичен и „еко”, тоест, подлежащ на изхвърляне без преработка. Виж „паста-парти”-то бая издишаше, въпреки че според анотацията пастата ще е дело на майстор-готвач от „Хилтън”. Ако е било така, въпросът следва да се постави ребром във вида: The hotel, or the cook ? Просто, защото пастата бе недоварена, а сосът прекалено мазен, та чак натъртваше. Впрочем, аз се полъгах по обещаната чаша вино, а наяве видях единствено гола вода. За по-паралиите от мен обаче хората бяха предвидили специални купони, даващи от 10 до 30 процента отстъпка в дълъг списък от заведения, магазини, спортни, увеселителни и спа-центрове. В Експоцентъра пък съжителстваха обичайната експозиция от високотехнологични спортни продукти (които не са по джоба ми, въпреки намаленията), с представителства на точно 49 (!) града организатори на маратони. Денят на старта също се отличи с добра организация, изключая проблема с недостатъчните WC-та. По-практичните се насочихме към околни заведения с любезния им персонал, а в краен случай към близката Вълтава. Точно когато часовникът на всеизвестната градска кула започна да отброява 9 ч., светците под нея се раздвижиха, скелетът, олицетворяващ Преходността, удари „последният звънец” и малко над 5 хиляди маратонци хукнахме по ул.„Парижка” (не съм сигурен, но подозирам, че заедно с любимия му хотел „Париж”, е трябвало да събуждат приятни спомени у приемника на Хайдрих – командирования именно от Париж, генерал Делюге). Поради ремонт на Карлов мост, маршрутът сега премина по не толкова артистичния Манешув мост (задължително покрай площад Ян Палах), а недостигът се компенсира с една „фиба” в подножието на Храдчани. Оттам по булеварда, наречен на Президент Бенеш, покрай „Метронома”, следвахме течението на реката чак до Либенски мост, в квартала, където е убит преждеупоменатият Райхспротектор. Направихме завой и пак покрай Вълтава, досами изкуствения рафтинг-канал, който сякаш „плачеше” за димитровградски отбор с Кючуков – ако не рулеви, то поне като първа резерва... После по крайбрежната „Масарикова”, Карлов площад и още ред забележителности, за които нямахме очи, изминахме първите 21 км. Последва обръщане, пресичане на реката километър след Вишехрадски тунел и преминаване по улица, напомняща за изгореното Лидице. Отново пресякохме моста „Легия”, ул.„Сметана”, още един път преминахме по Манешув (Манеш – виден художник) и повторихме първата обиколка с преминаване по „Дворжакова”, за да стигнем финала пред Кметството. Лесно за описание и трудничко за бягане. Още повече, че макар температурите да бяха 16-19оС, времето се случи кристално ясно, въпреки прогнозата. Заоблачи се и дори прокапа, но едва в 12 по обяд. (За сметка на това понеделникът бе идеален – облачно и след дъжд...) Финиширах за чисти 3:12:20 h – минута и нещо по-слабо от Рим, макар до 30-ия километър да бях с по-добър график. Причините оценявам като комплексни. Тоест, освен следствията, довели до 15-дневно прекъсване на тренировките, като резултат от първо (и последно) посещение на чалга-заведение, вероятно нещо ми убягва. И това почти сигурно e храненето и пиенето непосредствено преди и по време на бягането. Демек, колкото по- се престаравам, толкова по- не се получава. Макар че сам по себе си резултатът не е лош – класирах се 396-ти от 4840 завършили в контролата и 9-ти във възрастовата група /М-55 г./ с над 300 участници, оглавена от известния в миналото състезател на Чехословакия Ян Коритар.
Може би тук му е мястото да отбележа, че в официални ранглисти за стойността на постиженията (с корекции чрез възрастови коефициенти), макар и неудовлетворителни за мен, резултатите ми от Рим са приравнеин на 2:47:40 и заемат 158-мо място (от над 11 хиляди), а тези от Прага - 152-ро. Питам се, колко ли български спортисти успяват да попаднат в първите 2-3 % на ранглисти с няколко хиляди имена? Сигурно много, а в Прага имаше и българин преди мен. Става дума за живеещият в чужбина, дългогодишен национал Георги Георгиев – класиран 76-ти в генералното и 13-ти във възрастовата си група (М-40), с време малко над 2 часа и 40 минути. Впрочем, нещо подобно оформя целта, според възможностите, на един пълен аматьор като мен. А именно, времената които постигам да бъдат приравнени на 2:40 ч. и под тази граница, като устойчиво се ситуират из първата стотица в ранглистите на постиженията. Преведено ще рече, бягания в диапазона 3:00-3:04 h на маратонската дистанция. Може би пролетта не уцелих „ваксата”. А може пък лекият регрес в постиженията да е съвсем нормална реакция, но за есента ще експериментирам, като „изхвърля” още 2-3 от сегашните 63 кг. Което в моя случай означава, че макар с мъка на сърце, ще се наложи да икономисам ракията в обичайния си дневен порцион. Надявам се изхвърлянето на „баласта” да се усети още на предстоящите планински бягания, като елемент от подготовката за Истанбулския маратон, а ако обстоятелствата позволят - и за преминаващия през три държави маратон край Бодензее– от остров Линдау в Германия до гара „Света Маргарита” в Швейцария. Знам ли, може би ще бягам и в София, ако случайно вземат, та организират нещо и ако т.нар. възрастова група не е 45-60 г. Биологичните разлики в този диапазон са цели 10-12 процента, а човек, който е наясно с материята, знае какво означава това. Накрая ще споделя една идея-мечта. Констатирах, че колкото и да се напъвам към първите 2-3 % в спортни (а според разни не съвсем обективни тестове и в неспортни) класации, никога няма да се класирам в групата на ония 2-3 %, които целогодишно са толкова претоварени, че не успяват да си почиват въобще. И колчем се наканят, голяма е вероятността да не получат адекватното за трудно спечелените си пари. Маратони има навсякъде. От Каймановите острови до Сейшелите, от Рио до Хонолулу и от Аспен до Клостерс и Давос, да речем. На Мачу Пикчу има даже и дори в Арктика и Антарктика. Защо, викам си, тия 2-3 % (претоварените с тежести и отговорности), не ме ползват като форлайфер, консултант или дори гид по разните му там дестинации? Плата няма да искам ! Дето се вика, за хляба само. И подслона над главата, де...