С младата смяна

По трасето на 15-ия километър от старта

Пред двореца Хофбург под българския флаг

Пред Парламента

Пред Виенската катедрала

Виенското колело

Виенският маратон

В изпълнение на договора

12345678

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

На маратон в ОриентаОколо Матерхорн и обратно

След като леко и безпроблемно спечелих маратон „Себенадминаване”, с отличните 3:02:47 ч., приготвих „голямата кошница” за 26-тия Виенски маратон. По традиция, в последния момент, дъщеря ми ме уведоми, че ще прекара уикенда с мен, но поръча да заведа в австрийската столица и сина й, явяващ се естествено, и мой внук. Поръчахме му 20-дневен отпуск от детското заведение, и ето ни в автобус на една от многото транспортни фирми.

Пак по традиция „твърдата” информация за пристигане на „Уестбанхоф” бая „омекна”, като разбрахме, че всъщност сме на 5-6 км оттам, а именно в Ердберг. За щастие, пак традиционно, по тия ширини транспортът е перфектен и 15-ина минути по-късно срещата с дъщеря ми се осъществи. Настанихме се в 135-годишно общежитие на няма и 3 км от центъра срещу 20 евро на ден за големите и 15 за малкия. Оказа се чисто, приятно и тихо местенце, по нищо неотстъпващо на Истанбулски тризвезден хотел с тая разлика, че банята във Виена бе колкото 3 турски... Естествено включена бе закуска, с опцията никой да не те гледа в ръцете колко сандвича мъкнеш нагоре... Тъй нареченото общежитие е целогодишно заето почти на 100 % от безкрайни ученически и студентски групи и дори има лимит (5 дни) за престой.

Тъй като пристигнахме преди 8,00 ч сутринта, любезно ни отделиха помещение, където да заключим багажа до времето за настаняване. След което „въоръжени” с една голя-я-ма карта хукнахме по виенските сокаци и забележителности. А забележителности бол. Като почнеш от прекрасната архитектура и безкрайните паркове и градини на двореца Шонбрун, през Пратера, Парламента, Народния театър, Хофбург, храмът на Тезей, катедралите и т.н., та стигнеш чак до... Паметника на Съветската армия!

Потопорчен насред Виена, с позлатени елементи и орнаменти и дословно цитиран текст на заповед подписана от И.В.Сталин. При това не го калят и гърмят, а реставрират в чест на 55-годишнината. И като заговорих за това, впечатлих се от спокойните и некомплексирани действия на австрийците. Например маратонът, едно значимо масово събитие, бе насрочен баш в навечерието на кръгла годишнина от рождението на австрийския ефрейтор. Върху паметник на принц Ойген пък стои достолепно надписът „мъдър съветник на трима императори”, макар че българите, чували за такъв, по-скоро биха свързали името със СС-дивизия „Принц Ойген”. На този фон се сещам за балканската тъпотия на един „български” вестник, който наскоро опищя света, че някакви малоумници овесили свастика в Пазарджик, а други малоумници цели 24 часа я обикаляли, преди да се осмелят да я свалят. Същият вестник обаче на 29.03.2009 г. тъпо изтъпанчи на първата си страница млада рокерка (плюс позитивен коментар), нахлупила на чутурата си хитлеристка фуражка със същия символ. Куриозното в случая бе, че отговорния за броя редактор носи звучното име Исак... Нейсе, отклоних се. А бях стигнал до обречения си на неуспех напън да обиколя де що има забележителност. Към това трябваше да добавя изконните нужди на малкия от игри, разходка по Дунав и изкуствения канал, Виенското колело, лабиринт, зоокът, люлки, катерушки, сухи и водни пързалки и пр. интересни нему неща.

Наложи се да приложа на дело наученото в последния курс по „маркетинг” и „контролинг”, което както обясниха лекторите, воглаве с нашия уважаван прокурист, значело да събереш нужната информация в т.ч. и за пазара, и да си направиш хесапа. С други думи, с минимум разходи да постигнеш максимален ефект, а ако такъв не е възможен или се цели постигането на съвкупност от ефекти, задачата става оптимизационна. Ей, като ги написах и се сетих колко си пасват тия неща със специалността и дисциплините, които съм изучавал и по които да не звучи самохвално, ама бях бая „разтропан”. Вярно, тогава нямаше „инг”. Или по-точно имаше, но под други имена. Наистина в поосакатен вид, но инструментариума с който боравеха се преследваха по същество същите цели. В конкретния случай, спортната насоченост на визитата ми леко пострада, с оглед постигането и на другите ефекти. За капак, времето се случи непривично топло за Виена – като за екскурзия, но не дотам благоприятно за маратон, още повече, че подготовката ми протече при температури 0-15оС. Така, че 18-те градуса на старта и около 25-те два часа по-късно при пълна безоблачност, ми дойдоха в повече...

Втората половина на бягането не ми се получи и финиширах за 3:17:43 ч., 626-ти от близо 8000 маратонци на старта (над 5000 завършили в контролното време) и 49-ти в групата на 50 годишните с над 700 стартирали (над 500 завършили в контролното време) участници. Което класиране приемам за относително неуспешно, доколкото обикновено се класирам по-добре, а и отидох с резултат около първите 250 в генералното и първите 15 в групата. От друга страна обаче, дори и това класиране си е бая успешно предвид фактите. А те са, че 99% от всички бягали Виенския маратон и полумаратон (18000 бегачи на 21,1 км)  разполагат с несравними спрямо моите условия за подготовка и възстановяване. Разполагат с безкрайни чисти и урегулирани паркове и градини, докато аз тичам между пушещи коли, автобуси и камиони или в най-добрия случай между кучета и екскрементите им. На ония, хич не им пука колко чифта маратонки от по 120-150 евро късат, докато аз с чифт за 15 евро карам две години - до пълното им изтриване или скъсване. За средствата за възстановяване пък въобще няма да говоря – там витаминните комплекси се продават дори в хранителните магазини и масовите са двойно по-евтини от тук... Ще направя и друг паралел. Австрия например и по територия и по население, е почти колкото България. В България има 40-тина маратонци и още стотина, които бягат полумаратон. Само на Виенския маратон поне 5000 от стартиралите маратонци бяха австрийци! Както и около 15000 от полумаратонците... Реално, редовно бягащи подобни дистанции в Австрия са поне 2-3 пъти повече

В този смисъл единственото от което може и трябва да съм недоволен е собствения ми максимализъм – да дадеш всичко което можеш (различно от „колкото-толкова”...). Естествено, тук не визирам единствено спорта. Може би, защото на трасето си заедно с хора, полагащи подобни усилия и отиващи в една посока. На трасето бягаш – не симулираш бягане! В този смисъл, твърде тъпа намирам „народната мъдрост”  изкристализирала в „залудо работи, залудо не стой”. Бих казал „залудо бегай, залудо не работи!”. Просто защото освен, че с такава „работа” бадева ядеш ФРЗ на работодателя, твърде често му чупиш и средствата за производство... А бе, точно като един Нед Луд. Последното е подкрепено с низ от безспорни, макар и не спортни факти.