Селска идилия

„Никифоровата къща” – останалата част

Поглед към отсрещната махала

Тръгвам да си „отработя” ракията...

Дядова унука

Братовчеди

В басейна – под зоркия поглед на „спасителката”

Малък бивак – малки боклуци

И голям бивак...

Комплексът „Чумерна” – поглед от с. Мийковци

Късче минало – спомен от предците

А туй пък, според сайбията на дома, е спомен за поредните освободители...

123456789101112

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

До връх Мусала и назад – пълен физически и нулев финансов разряд!Stuttgart lauf-2. Историята се повтори - „само” втори!Минимаратон „Хасково – Минерални бани” ( и други, далеч по-сериозни неща...)

Юли е. Жегите продължават и краят им не се види. Група приятели и познати решаваме да хапнем и пийнем, разпускайки на теферич. За целта ангажираме една от многобройните къщи за гости в Еленския балкан. Непосредствено преди мероприятието, получавам хабер, че внукът ми се прибира от Германия и ще може да се разходи с нас. Лошото е, че полетът му е до Бургас, в деня непосредствено след атентата. Все пак властите си свършват работата и в интерес на туристическия бизнес (знаем какви хора са едрите играчи в него...) летището бе отворено 24 часа по-късно. Полетите наистина закъсняваха, но поне се разминава кацането във Варна.

Пътуването до Бургас премина спокойно, ако изключим демонстративно изкараното по пътищата полицейско войнство, което демонстрира... демонстративност... Нейде след полунощ оставих колата извън охраняемата зона и се запътих към терминала. Оказа се, че няма ограничения и в достъпа с коли, след елементарна проверка на документи за самоличност. Не пускаха единствено в сградата, което ми се стори доста безсмислено, на фона на струпванията пред нея... Докато чаках, огледах наоколо и ей Богу нищо не личеше – беше като изблизано! Всичко друго си бе по старому, в т.ч. разхождащите се с раници – пу, пу...

Малко след 3:30 ч. малкият се появи и не след дълго пътувахме обратно. За разлика от отиването, на връщане се отклоних към магистралата край Ямбол – време да спестя, пък и да видя прословутите мрежи „антиптица”, явяващи се бат` Бойкова гордост. Последните се оказаха налични в продължение на „цели” 1-2 км., за разлика от умората по еднообразното трасе. На разсъмване се улових, че заспивам и предвидливо спрях за няколко минути.

И докато си „почивам”, да кажа няколко думи и за въпросния атентат.

На първо място, жалко за жертвите, оказали се в лошо време на неподходящо място. Разбира се, съболезнования и на близките, доколкото последствията ще са и за тях. Извън това обаче не мога да прикрия удивлението си от факта, че куп наглед сериозни хора изговориха маса глупотевини. За да не бъда несправедлив ще кажа, че имаше и две разумни изказвания. Първото, в смисъл „много се разбързаха със заключенията”, дойде от български антитерорист – някогашен началник на друг българин (със „селскостопански” прякор и свързан с израелските служби)... Второто касаеше технологията на атентата и бе изразено от друг антитерорист – израелски генерал. Всичко останало бе „плява” - до най-високо ниво!

Забележителни например бяха констатациите на разни „политолози”, „арабисти” и обикновени полицаи, касаещи „изключителния професионализъм” на извършителите и „брилянтното изпълнение”. Темата частично бе продължена в сапунката-фалшификат „Кайдат ал Джихад поема отговорност”, в която се говори за „следене”, „анализ” и не знам какво още си. Наистина, голям „професионализъм” се изисква да наблюдаваш (следиш) информационното табло, информирайки се дали даден самолет се движи навреме, както и за момента на кацането му. Още по-голям пък е нужен при наблюдението на посрещачите екскурзоводи, които за улеснение размахват очевадещи табели, а за хептен тъпи „професионалисти” - обясняват и дори насочват към съответните автобуси. С което искам да кажа, че локализирането и неутрализирането на подобна цел изисква професионализъм колкото да отнемеш биберон от пеленаче...

Що се отнася до „брилянтното изпълнение”, трябва да сме щастливи, че не е такова, може би защото не е и търсено... Ако беше, бомбата без проблем щеше да се озове в центъра на пътническия салон. За направата й щеше да бъде използвано значително по-мощно взривно вещество или най-малко щеше да е обвита с болтове, гайки и гвоздеи, каквато е обичайната практика в такива случаи. В крайна сметка убитите щяха да са десетки (в т.ч. и по плаца), плюс още толкова ранени. Отделен въпрос е, че съвсем НИЩО не би попречило на САМОУБИЕЦ, да изтарани автобусите с открадната (наета) кола-бомба и тогава жертвите щяха да са стотици. Практиките в Ирак са многобройни и красноречиви, напук на американския професионализъм... 

Много смях предизвиква и тиражираното относно къде и как е гръмнала бомбата. Че на корема на „самоубиеца” била, че на гърба му... Една била, две били (?) и т.н. Па в багажното гръмнала, па не точно (демек, „около”)...  Всичко обаче се нагажда към версията „самоубийствен атентат срещу израелски граждани”...

Всъщност вглеждайки се в автобуса, не трябва да си по-умен от български полицай, за да схванеш, че взривът е в предния отсек на багажното отделение. Дали е бил в раницата на „мюре” или в друг багаж е отделен въпрос, както и дали за подсигуровка е имало и втора бомба.

Сега за версиите. Трябва да си много глупав, за да повярваш в „самоубийствения” атентат. Нищо в поведението и действията на „камикадзето” (перука, опит за наемане на кола, скандал, дилетантски „документ”, демонстративно поставяне на раницата в багажното, опит за отдалечаване и т.н.) не сочи в тази посока. Напротив, всичко говори за терористичен акт, неумело камуфлиран като самоубийствен при неинформираното (или поне недостатъчно информираното) участие на млад мъж с неустановена засега самоличност. Така че:

1.   Най-малко вероятна изглежда версията за криминален атентат с икономически причини, свързани я с туризма и хазарта, я с предстоящо концесиониране на определени летища.

2. Версията пък за „самомотивиралия се терорист” веднага трябва да изключим, тъй като както казах, тук се наблюдава организация, липсват елементите на самоубийствения акт, но т.нар. атентатор все пак е убит, при това все още не е ясно кой е той и за какво се е борил... Предполагам на всеки е ясно, че атентатът няма смисъл, ако целият свят (или поне част от него) не разбере на кого и за какво отмъщаваш.

3.   Остават версиите за тероризъм с политическа окраска.

а) „Хизбула” и Иран” или „Иран и „Хизбула”

б) „Сирия и „Хизбула” или „Хизбула” и Сирия”

в) някой друг...

Вариант „а” беше широко огласен от Израел веднага след извършителството и дори само затова следва да бъде отхвърлен, но ще се мотивирам подробно.

Не вярвам властимащите в Иран да не знаят, че живущите по ония земи са виновни още от преди век, когато авантюристът Уйлям Д’ Арси с едни 200 хил. паунда (кредит от едни прочути банекри...) финансирал първите сондажи и резултатът от тях по-късно изкристализирал като английския гигант „Бритиш Петролеум”.

Не вярвам да не знаят, че непослушанието в тази посока се наказва още от времето на д-р Мосадък, през 50-те на миналия век. Сигурно са наясно, че отдавна са „трън в очи”,  предстои им „демократизация чрез неутрализация” и въпросът не е „дали?” и дори не „кога?”, а как? Предполагам следят медиите и виждат, че сценарият (и лъжите) отпреди десетина години се повтарят почти едно към едно и липсва само още една „карфица”, за да им „скроят капата”. Та само до държавен тероризъм им е, де... Да не говорим за „Хизбула” в момент, когато мераците за независима Палестина, започнаха да получават подкрепа именно и точно от АМЕРИКАНСКАТА администрация! (пак ще се върна на този въпрос...) И ТОЧНО срещу ОТКАЗ ОТ ТЕРОРИЗЪМ!

Що се отнася до вариант „б”, промъкна се становището, че България била взела страна в сирийския конфликт, та затова Асад си отмъщавал. Дрън, дрън! Днес, 14 август, главата на бай Хафез (в смисъл властта му, а може би не само...) виси единствено на косъма на търговските преговори между две свръхсили и стремежът на по-близката географски да го оттъргува максимално изгодно за себе си. Така че едва ли желае да си бута пръстите между затварящи се врати... (Еле пък с онова, което го чака зад турска граница.) Пак вметвам, но един негов съсед преди години го оттъргуваха така, че Саудитска Арабия намали нефтодобива си, а Русия от години е най-големият в света нефтоизносител, по безбожно високи цени! А като част от малките добавки получи и голяма черноморска рафинерия, която сега след известни трансформации вече е АМЕРИКАНО-ХОЛАНДСКО-АНГЛО-РУСКА... А дали арабите са намалили петро-доходите си освен по US-препоръка и срещу съгласие за финансиране и радикално ислямизиране на режимите в Либия, Египет и Сирия – ба ли ма’а му, но това се случва...

Остана версия „в” - „някой друг”. Тръгвайки от въпроса „кой има интерес?”, лесно се стига до извода, че такъв могат да имат две държави като едната вече начена с реализацията му на политическо ниво. Потенциален интерес разбира се имат и определени икономически кръгове, базирани в другата, по-голямата държава. (Знаем, че икономиката диктува политиката, а войната е нейно продължение с други средства...)

Общото между тези две държави е, че са тясно свързани. Но колкото и да са свързани, те имат и своите различия. От една страна, различната им степен на обвързаност с две глобални и изключително мощни финансови групи. От друга, съществена в случая страна, различни напоследък са вижданията им за независима палестинска държава. (Внимание! България декларира желание за посредничество между араби и израелци...) А когато имат различия, държавите, или поне имащите значение, започват да си дават знаци с цел „насочване”. „Намигат си” тъй да се каже и често го правят чрез разузнавателните си служби. И тогава дори в страни като България започват да се случват странни неща. (Например „селскостопанска техника” се оказва с двойно и дори тройно предназначение...)

Впрочем, хич не бива да се подценяваме! Нека си спомним оня умрял още в зародиш проект за убийството на султан Абдул Азис. Убийство, което щеше да доведе до безбройни жертви сред българското население в Османската империя, които да „стреснат” Европата, а „християнският брат” разбира се щеше да скочи „да ни освободи” по предварителна уговорка със същата тая Европа. Малко по-късно се случва точно това, но по друг източен „проект” – исторически камуфлиран като въстание...

Спомнете си „Св.Крал”. Спомнете си многобройните терористични и с международен отзвук и значение акции на ВМОРО и ВМРО. (Може би някой по-учен от мен ще се напъне да обясни, по какво тия от „Хизбула” се различават от балканските „герои”?) За Антон Прудкин си спомнете, ако щете!

С които препратки искам да намекна, че изобщо не изключвам възможността определена разузнавателна централа да е провела акцията (в случай, че не желае да си цапа ръцете) със съдействието на български гражданин, потомък на ислямизирани българи, което може да изглежда екстравагантно, но не колкото да му е самоинициатива...(!?) Още повече, че за въпросния внушеното чрез атентата може да доведе до персонални ползи, свързани с евентуални вътрешнополитически размествания...

Спирам дотук, но за мен лично е интересно къде е стоял загиналият български мюсюлманин? (нямам него предвид в горния абзац...) Дали докато лицето „Х” е вдигало шум пред багажа, той не се е канил да затвори капаците на багажното и да е станало така, че с един куршум да са отстреляли два „заека”... Лицето „У” пък, притежаващо неприятното качество на неудобен свидетел, ако въобще бъде открито, то ще е в твърде неразговорлив вид...

Сигурен съм, че съответните служби (не нашите обаче) ще се доберат до поръчителите и организаторите или поне много близо до тях. В публичното пространство обаче ще бъде тиражирана единствено удобната „свята истина”... Но ако създаването на палестинска държава се отложи или ако нефтът (и най-вече газът) от Иран потекат в „правилната” посока, считайте че и България е помогнала с каквото е могла. И за благодарност, в бъдеще ще ни награждават с ... лубрикант.

Връщам се на пътеписа. Е, починах си. По-точно събуди ме внукът, за да пита защо сме спрели. Така че натиснах газта и преди 7 часа бяхме в къщи. През деня поспах час-два и горе-долу се „осеферих”. Към 17:15 ч. потеглихме и до Велико Търново стигнахме сравнително бързо. Ще рече, че до Стамболовия мост (154 км) смятам за прилични времена между 1:45 ч. и 1:55 ч., без значение на мощността, с която разполагате, дори и ако сте избрали по-къс маршрут. Пътувайки сам, с помощта на шестдесет 21-годишни „кончета”, обикновено се придържам към долната граница, но с пътници – към горната. КАТ ли? Е, то си е въпрос на вероятности и информиран риск, а и аз никъде не карам с над 120 км/ч.

След Търново обаче темпото падна. Пътят уж асфалтов, в продължение на близо 30 км е дотолкова нагънат, че бая се изнервих, а и умората взе да надделява. Както и да е, вербално го отнесоха магистралите и гордият им апологет...

На влизане в Елена, предвид маловодието, край реката се носи отчетлива воня на фекалии, към която местното млекопреработвателно предприятие добавя цвят и водата заприличва на швейцарски поток. Само дето там цветът се дължи на механични примеси, а тук - на биококтейли...

След града, в продължение на 13 км. до Мийковци, пътят е тесен, но приличен. Към  20:30 ч. бяхме на линия и тъй като познатите ни бяха подранили, оставаше само да напълним чашите и да свалим мръвките от барбекюто. Лично аз се предадох рано - след литър бира и две ракии, още в 22:20 ч. „помирисах” възглавницата.

Утрото бе приятно прохладно, с обилна роса, но и с ослепително слънце. Пихме кафе и докато другите се подготвяха за разходка в близката околност, рекох да потичам колкото да си заслужа ракията. Те моите са все такива  - уж за малко... Тръгнах напосоки по върлото и след 3-4 км пресякох някога асфалтовия път Елена – Твърдица, сега останал на макадам, макар и със здрава основа. След още около 3 км. свърнах вляво от него и „по интуиция” се отправих по посока хижа „Чумерна”. Оказа се, че пътищата и пътеките доколкото съществуват, са прокарани главно за целите на животните и ловуващите ги, в ловния резерват. Малко късно осъзнах, че мазванията с боя тук-там не са туристическа маркировка, а показват местонахождения на хранилки и чакала. Не се ядосвах на „литванията”, защото и без това си навъртах километрите. Движейки се по усет все пак пресякох маркираната пътека към билото на Балкана и хижата на около 3,5 км под нея и на около 7 км над с. Мийковци. Потичах още 16 минути нагоре, колкото за тренировката. Излизайки от гората малко преди комплекса реших да се връщам, че здравата напече, а бирата долу бе ледена... С тия мисли търтих обратно по последните (за деня) десетина километра. То и спирането си е бая рисково – бях изпотен, а насекоми от най-различен калибър направо месо късат! Особено досадни (и опасни) са т.нар. „бъжлеци”, известни още и като „мора на кърските...”, сещате се. Бягам ей, а то приближава откъм подветрената страна (изотзад) и само имай късмет да го не усетиш! И ме предаваха като щафета до определена височина – по-нагоре ги нямаше. На километър-два от селото, край рекичката бе пълно с къмпингари и „продуктите” им. В т.ч. цял катун „модерни” сливенски и старозагорски цигани, вероятно препитаващи се от нещо из района! Прибирайки се в „Никифоровата къща” заварих само собственика (другите не се бяха прибрали) и след като взех душ се разговорихме на бутилка студена бира. Попитах го каква е историята на едни характерни плочи с надписи, приличащи на надгробни. (Селото е от типа „на тоя баир къща, на другия – две”, та си ги копат направо в дворовете...). И научих за дядо му, който починал през 1971 г. на 107(!) години. И че през Освободителната българското население освен да се грижи за доволствието и обоза, е било подкарано в Балкана да сече буки и да препречва пътя-пътека. Та „когато руснаците минавали Балкана оттук” един ли, двама ли, били ранени и после умрели, та ги закопали в близост. Имахме малък исторически спор, но сайбията на дома не ми се разсърди. Останах с впечатлението, че научи интересни неща за събитията от тоя период, които да разказва на следващите си гости. Куриозно е, но се оказа, че Николай (така се казва собственикът) е служил в същото поделение, в което и аз, макар и 2-3 години по-късно, когато ракетната оперативно-тактическа бригада към ІІ армия (комплекси 9К72(SKUD-„B”), състоящи се от установка 9П117М, базирана на МАЗ и изделие 8К14 (Р-300), е била вече преномерирана, сигурно за секретност. Така намерихме може би най-благодатната тема за разговор между двама леко застаряващи мъже. Говоря повече за себе си – зер чорбаджията подозрително често инспектираше кръчмата и кръчмарката...

За другото какво да ви разправям, знаете как е. Ядеш, пиеш, пак и пак, а после три дена се  мразиш.  Един щото е преял, друг – щото не си е доял... Аз лично балансирам с пробяганите километри. На следващата сутрин например не ми се тичаше. Особено след планинския полумаратон предния ден. Още повече, че закъснях със ставането и слънцето вече беше отскочило (цяла копраля, според класиката). Наложих си го обаче и врътнах още 18 км – по равно в изкачване и спускане. Дотолкова ме отпусна, че дори предстоящото пътуване не ми попречи на бирата – знам си „преработката”, пък и това днешното бира ли е?

Обядвахме и нейде подир икиндия натоварихме и поехме обратно. Този път за разнообразие пробвах тесните пътища покрай яз. Йовковци с намерение да излезем при с. Калифарево. Не уцелих обаче и по нелоши пътища се озовахме в Дебелец. Все пак спестихме 15-20 км., а и препоръчвам именно този вариант като по-спокоен и живописен.

На тези, които могат да си позволят (или осигурят) придвижване с автомобили с висок клиренс (може и от „Неохим”) предлагам най-краткия и красив маршрут през гр. Твърдица и още повече, ако излетът е съчетан с лов. Уверявам ви - възможностите в тази насока във визирания район са забележителни! Рибари и гъбари също няма да останат „на сухо”, стига да улучат подходящото време. Наслука!