Връх Мусала, откъм седлото под в.Палеца

Часът е 11:42 (средноевропейско време) и ...

...С.К. (Стефан Керчев) е вече на върха...

„Ледено езеро” оправдава името си дори на 7-ми юли

Върволица над заслона

Хижите „Мусала”, с езерото

По пътя (не по Керуак) - и за тая енергия ще плащаме ние...

1234567

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Stuttgart lauf-2. Историята се повтори - „само” втори!Минимаратон „Хасково – Минерални бани” ( и други, далеч по-сериозни неща...)Маратонът в Каварна – нищо по-различно от очакваното

Жега. Слънцето спряло, сърдито пече. Комбайни жънат нейде в полето, а... прогнозата не обещава нищо по-добро за уикенда. Решавам да избягам от градския задух и обмислям вариантите. Поради специфичните си интереси, предвид разполагаемото време,се ограничавам до два – вр.Ботев или вр.Мусала. Избирам втория, като по-висок, и поради факта, че районът на старопланинеца по това време на годината е с повишена отровно-змийска опасност. С известно съжаление зарязвам колата,решавайки да се придвижвам като в доброто старо време – на автостоп.

 Изкъпах се (за всеки случай), избръснах се, прокарах един въглен между къдриците (шегувам се) сложих в една двукилограмова раничка пакетче стафиди и с усмивка „а ла Мона Лиза” (зъболекарят ми да се готви...), в 6:15 ч. на 07.07.2012 г. се подредих на изхода от Димитровград, при разклона за с.Добрич. До селото, както знаете, транспортът е така да се каже фирмен, та случих на един от комбинатските шофьори, комуто изказвам благодарност за доброжелателното отношение. След туй сработи схемата („а, това е оня лудия, дето търчи – дай да го качим”) и „за нула време” стигнах до Горски извор. Спътникът ми дори заобиколи,за да ме изкара на края на селото. За нещастие, точно в района за удобно спиране, зад храстите беше „залегнал” в засада полицейски патрул. Вярно, „месец година храни”, а турците се прибират от Европа, но ми плашеха мющериите... Към 7:15 ч. взех да се изнервям и вече мислех да обясня на глупаците, че нищо повече няма да изкарат, защото насрещният трафик се увеличи, шофьорите се предупреждават и по-добре да ходят да си харчат „изработеното”... Тъкмо тогава късметът ми проработи във вид на достатъчно смел и учудващо интелигентен (вероятно поради дългия стаж из Северна Европа) български тираджия с циментовоз, прибиращ се от Турция. Час и четиридесет и пет минути по-късно, след тунел „Траянови врата”, на предварително известно ми място, прескочих огражденията прехвърляйки се на пътя за Момин проход. До Костенец стигнах лесно, а оттам уцелих съмишленик, който пътуваше за Седемте езера. Младежът имаше желание да ме отвози чак до Царска Бистрица (откъдето започва пътеката). Със зор го разубедих и в 10:07 ч.  слязох, а той продължи към Самоков. Преоблякох се на място и в 10.11 ч. потеглих, като точно в 10:14 ч. минах покрай лифтовата станция, откъдето обичайно стартира традиционното състезание до върха. Темпото бе примерно 70% от състезателното, тоест, ускорен ход в комбинация със свински тръс. Не срещнах повече от 3-4 човека по т.нар. Мусаленска пътека, която в голямата си част вече е неприятен и доволно ерозирал коларски път.Благодарение на „царствената” „санитарна сеч”, съпроводена с извлачване на чамовия материал от страна на „любителя на природата”... На излизане от гората, при „Велчово мостè”, спрях да налея вода. Чешмата обаче бе пресъхнала, а кучето на случайни туристи се бухна в реката, та загубих време докато се избистри. Над ІІІ-ти Маркуджик в целогодишното заблатяване също се забавих, тъй като не исках да се мокря. Тъкмо когато си мислех, че съм се отървал, все пак затънах на наглед безопасно място.

Разсмях се, спомняйки си за капитан Ед Мърфи, който през 1949 г. работейки по проект МХ981 на USAF, казва по адрес на някакъв некадърник: „Ако въобще има начин това да се свърже грешно, тоя го намира!” С което формулира първиятси основополагащ закон с многобройните му принципи и следствия, а именно: „Ако нещо може да се обърка, то се обърква”.

Отклонявам се, но тук си позволявам да цитирам научен принос, който освен че ми импонира, много се надявам да бъде прочетен от тия,за които е предназначен!

1. В защита на субективния фактор, касаещ глобалната обърквация се явява „Петият закон на ненадеждността”, който гласи: „Човешко е да се греши, но за пълното объркване на нещата си требе компютър!”

1. Като контрапункт, в ущърб на субекта е „Постулатът на Хорнър”, според който „Набирането на опит расте с направените повреди (грешки) и когато развалите всичко, ставате експерт” (съответно получавате повишение и бонуси)...
2. Според „Теоремата на Питър” пък, „Некомпетентност плюс некомпетентност си е пак некомпетентност” (б.а. - но двойна!)
3. Не по-ласкав към хората е „Принципът на IBM”, а именно: „Машините трябва да работят, хората трябва да МИСЛЯТ”!
4. И накрая за всяка (всякаква) управленска структура особено важно е „Правилото на дефактуализацията” и като такова ще го изпиша с главни букви: „ПРИ ИЗКАЧВАНЕТО СИ ПО ЙЕРАРХИЯТА ИНФОРМАЦИЯТА СЕ ГУБИ. ДО СРЕДНОТО  НИВО – КЪДЕТО ИЗЧЕЗВА. НАГОРЕ ТЯ СЕ ПРЕВРЪЩА В ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО РАСТЕ”. Край на цитатите. Връщам се на пътеписната част.

Както казах, развеселих се и дори не спрях да си изстискам чорапите. На хижата и над нея приличаше на мравуняк – мераклии да „покорят” първенеца на Балканите, извлачвайки се до 2300 м.н.в. с лифтове, не липсваха, та имах проблеми със задминаването... Над Ледено езеро, на петнадесетина минути от върха,срещнах двама „бързаци”, които тъкмо „раздуваха” как са хванали лифта в 8:30 ч., качили се първи и вече се връщат... Пътьом подхвърлих: „Бравос, момчета! Аз по туй време бях едва до около Пловдив, а на лифта ме не взеха, че било с пари”... Изгледаха ме странно, но приповдигнатия им тон загуби поне две октави... Между другото, но след хижата, странно за мен, често питаха: „Това ли е лятната пътека?” При условие, че освен с маркировка, пътеката е очертана допълнително със стрелки и цветни ленти за „питомците” на Митьо Кисьов – планинските бегачи. Има дори и алтернативна „маркировка” – обичайните простотии от рода: „Сидере? Куче проклето! Анатема!” (Авторът, естествено, познавам – по почерка. Да си се съберат с Добри Карамаринов, па да дращят на воля - из София...)

Но да се върна към фактологията. В 12:39 ч. бях на Мусала и за да документирам факта,звъннах на колега от „Неохим”, който обаче се оказа „за риба”, тоест с изключен телефон или извън обхват. Не се мотах повече от 10 мин. горе – колкото за снимки и преобличане. Като казах „преобличане” имах предвид, че се поизтрих с кърпа и навлякох потника с логото на фирмата – толкова имах, а си беше цели 10^оС... Така че спуснах бързешката подвиквайки „писта!” на пъплещите по пътеката. Вече под вр.Палеца имах интересна среща. Разминавайки се с две дами (наглед стари моми или поне „второ издание”),заедно с дежурните поздрави едната попита: „Откъде и закъде?” От Димитровград и пак там, отговорих. А оная: „Как ви понася чистия въздух?.. Същисах се! Е, не е ракия, викам, ама бива... Имало някакъв от нашия град,с който били някога, на някакъв курс на Мальовица и на него не му понесъл,та си тръгнал (б.а. – димитровградчани секакви...). А иначе, тя била учила в Димитровград. И аз, викам. Тя била в „Образцовия химически”... И аз – отговарям. Тя била в „КИП”. И аз – продължавам. Оная поспря, погледна ме, па рече: „Знам те, ти си след мен, аз бях с Генчо от Черноконево...” Кой Генчо, ма, викам, Пушката ли? Ахъ, рече, и като почна... Че Маслянката, Гюро, Гаро, Хилендара (прочути съученици), че Мушакова, Трифонова, Генов, Стойчев, Жеравински (прочути учители), през Дянко и Иво Димов (прочути съграждани), та до къде и с кого била на квартира... „Приятно вспомнить...”, рекох, ама да тръгвам, че жената ми е разписала билета до залез, пък съм и на автостоп. „Много поздрави на Генчо, догодина имаме среща”... Така че Гена, ако прочетеш това – много поздрави! Ама от кого – не знам! В бързината (да се изприкаже), съученичката ти забрави да спомене...

Към хижата се позатопли, приятно приръмяваше и намалих темпото. „В кариер” спускам от върха до Боровец (след изкачване...) за около час и половина, но сега не си струваше. Имах време, подготовката не го налагаше, а и евентуално падане по изровения каменлив път нямаше да ми хареса... За да избегна повторно намокряне,избрах по-дългия и неприятен вариант, с тръгване към Ястребец и спускане по писта Маркуджик-2, към реката. Вече в гористата част срещнах един от биатлонистите ни, който тренирайки индивидуално, в добро темпо тичаше нагоре. Пред Боровец отново заваля, колкото да ми напомни да се разбързам. На пътя за Костенец бях в 15:13 ч. Подмиването и преобуването в едни по-прилични ¾ гащи отнеха повече време и с автостопа наченах в 15:35 ч. До Долна баня стигнах бързо, но там заваля толкова силно, че се наложи да спра за две бири време. После извадих луд късмет и първом ме закараха до магистралата при Ихтиман, а после две строителчета ме отвозиха чак до 124-ти километър по нея (разклона за Карлово),карайки колата „като служебна”,каквато си беше. Там работата леко се закучи, но все пак, малко след 18 ч. бях на разклона пред Чирпан. Писано било отново да срещна неохимци, които оказа се, също били него ден на върха и само по случайност (били по това време в заслона) не сме се срещнали. На тях разбира се също изказвам благодарност за придвижването по последните, отвратителни като път, двадесетина километра. Пожелавам им (както и на всички вас) здраве и много пъти да се срещаме из българските планини.

В крайна сметка, точно в 19:15 ч. бях пред магазин „Лотос” – изморен, прежаднял, но доволен! Цялото упражнение ми отне точно 13 часа, от които чистото ходене (тичане) бе 4:35 ч., а времето в стопиране 7:32 ч. при средна скорост на автостопа около 55 км/ч. Доста късметлийски, предвид дългогодишните ми наблюдения, според които по подобни „начупени” трасета е добре, ако докараш и 45 км/ч и то на млади години... И да не помислите, че се хваля – само съобщавам факти, като база за сравнения. Аз знам кой съм, но също тъй добре знам, че Шабан или Кирчо Дизела примерно, се качват на върха за под час и половина. И това е различно, от необходимите за „нормалните” туристи около 6 часа...

А за псевдонима ще ми простите. Не че ме е срам да си напиша името (напротив!), но така ме учеха някога в един курс по ... социология, като наука,приложима и в журналистиката. Демек, поставяш известни „маркери” и анализираш изкривяванията в обратната информация. При случай, може и да споделя наученото...

Ваш: С.Кючуков