Пред Джакомети с респект...

... и не толкова

Моне или Писаро?

Между Рембранд и Халс...

И между Сезан и Гоген

Парче ламарина плюс 2 акумулатора + строителни остатъци от цигански набег = модерно изкуство...

„Паднал воин”...

Тая колко я обикаляхме, докато се убедим, че не е жива...

Обобщен образ на българския политик (вляво)...

Нейде край Щутгарт...

Двойка „скул”

Още един българин, след Балъков и Марио Гомес (той също е, не знаехте ли?), на „Мерцедес Бенц Арена”.

Лидерът си е лидер и в Германия – този път начело на управляващите Щутгарт „зелени”, които и там са си уж червени (виж Ал.Каракачанов, примерно)...

Истината обаче е в големината (и цената) на халбата...

Това ли? 4000 км. годишно – к’во толкова?

123456789101112131415

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Минимаратон „Хасково – Минерални бани” ( и други, далеч по-сериозни неща...)Маратонът в Каварна – нищо по-различно от очакванотоRock’n’Roll Madrid Maraton – много „rock” и по-малко „roll”

Учебната година за внука ми завърши. И като всяко дете, въпросният няма нищо против да бъде поглезен от родителите си, които в неговия случай са из Германия. По подразбиране, нагаждам плановете си към тези на „преварката” и решавам да завърша полусезона с доста представителния откъм масовост Щутгартски полумаратон. Не съм особено въодушевен от датата за пътуване,която „предлага” дъщеря ми, но като възпитан дядо „подвивам опашка” и излитаме от Пловдив, цяла седмица преди състезанието. Ясно е, че чак зъбите ми ще изтръпнат от „стискане” с оглед пазене на някакъв режим преди старта, при това със съмнителен успех, но... На Франкфурт-Хан ни очакват и нейде след полунощ вече пътуваме за Щутгарт. Отново шофирашедама и за мое учудване успя да се справи доста добре, при условие че на места карашес над 170 км/ч. Е, превключванията бяха леко „дървени”, на моменти забравяше, че има и низходящи предавки, но като цяло изглеждаше добре. Пристигнахме прилично бързо, та ми остана време и за някаква изостанала „Абсолют”. Не знам дали да го споменавам, но по-късно, събуден от неотложни нужди и неориентиран в непривичната обстановка (или от водката) пробвах да се изкатеря по един гардероб на път към едното място... Голям смях падна!

Какво да ви кажа за „дългата седмица”? Едини, пиини и чат-пат, даже цигара... Ей, да не помислите че съм отишъл да се забавлявам? Две чашки концентрат (ама, от най-малките) и малко вино (не повече от литър), пиене ли е? При това за цял 16-часов ден, за нощта да не говорим. При условие, че бирата, като газирано питие ми е забранена. Наистина виното тук е отчетливо по-скъпичко от това в Испания (за съпоставимо качество), но с повече оглеждане успявах да се вместя в диапазона 1,75-2,50 евро литъраза задоволителни, до много добри вина с френски или италиански произход. В този диапазон, продуктите от Сицилия превъзхождаха тези от Южна Франция. Петдесет цента по-нататък обаче открих превъзходни каберне совиньон и мерло от Франция, при това от минали реколти и в доста представителни бутилки. Като сравнявах с нашенско, хич не ми се свидеха парите... Но стига кулинария, време е за култура.

Германска им работа, но заедно с „мамбото” са се погрижили щото и бедните да имат достъп до културните ценности. И не веднъж годишно (както е в „културна” държава като нашата), а всяка сряда дойчовците харчат „overmoney”, в „ден на отворените врати”. Плюс всички нормални разходи, добавят за тройно повече пазачи из залите – има се значи предвид  манталитетана очаквания безпаричен контингент...

Ма к’во ми дреме? Аз,  15-20 ракии за ония ... Леонардо и Микеланджело де, може да не дам, но нямам нищо против ако позяпам гратис! Така че в уречения ден потеглихме първо към градската галерия, явяваща се най-представителна и за цялата Баден-Вюртемберг. За сетен път се убедих, че това простаците много му разбираме на изкуството! Сигурно щото сме малко като децата – непосредствени и не се кривим излишно тук и там... Ние например, един Анди Уорхол си го не закачаме и в банята, а от великия Пикасо досега сме харесал едно платно и то щото ни пасва на плочките в кухнята... То и от Хенри Мур (експониран пред централния вход) не получихме satisfaction („Неохим” е европейска фирма, та не превеждам...), но ще дам други примери,изчистени от странични влияния.

Не говоря за един Джакомети примерно, чийто характерен рисунък няма как да сбъркаш и щеш-не щеш се повлияваш от името. Готин е, обаче никога не е сигурно, че насреща ти е автентичния Джакомети, на фона на множеството гениални негови фалшификати,циркулиращи в глобалното културно пространство.

Всъщност, имах друго предвид. Зяпам да речем нещо си. И си викам: А бе, знам че нарисуваният е евреин, при това банкер, с характерен (чувствителен) нос, изобщо антипатичен тип, но ми харесва!  Приближавам – Тинторето. Гледам по-нататък, две други платна и пак си викам: И туй ми се нрави с пъстротата на пролетните багри, но тия двамата гаче са гледали един от друг – даже нарисуваните дами си приличат... Чета – Моне и Писаро... Или друго. Съзерцавам разкошен пейзаж от стар холандски майстор, непознат или поне за мен. Обръщам се към отсрещното платно и викам на внука, с когото си обявяваме предпочитанията: Това дядовото също ми харесва! И как не?! Рембранд, „Автопортрет”... До него, естествено – Франс Халс. Малко по-нататък - Кандински. В съседната зала – Гоген, Сезан... Не че последните особено ме впечатлиха – поне не с изложеното. Както и един Хуан Миро, от който имам по-добри барселонски впечатления. Този път видях бая зор, но така и не успях да обясня на малкия, че инсталацията „Обърната маса” е нещо повече от евтина обърната маса, а „Два кръга и триъгълник” са кой знае какво, сравнени с доста по-сполучливите детски компютърни композиции. Все пак Мирò си е Мирò и също е имал право на халтура, щото иначе е щял да ми яде... сещате се. Айде стига, че се увлякох. Кризата в културата е стигнала дотам, че хората на чалга гръб взеха да обръщат, той с Дега, Моне и Мане ще ни занимава – глезотии...

В скулптурния раздел обаче видях нещо, за което като ми прочетоха обяснителните бележки,щях да се спукам от смях. Та според тях, на сн.7 бил изобразен „паднал воин” и туй било някакъв символ,свързан с Първата световна, загубена от Германия, както между впрочем и от България. Не че не мога да приема внушение за положението в което са ни поставили победителите, но простакът в мен казва, че истината е тривиално проста – скулптурният гений е увековечил най-близкия му, в любимата си поза...

А да, ходихме и в природонаучния им музей. Там из огромното биоразнообразие на експонатите открих автентичен първообраз на днешен много популярен политик, до който естествено се фотографирах. (сн.9 - политикът е вляво, аз вече съм само сеирджия...). В музея на динозаврите не ходихме. Внукът бил ходил, пък на мен ще ми напомни за старостта от една страна и за глобалното затопляне,пардон-затъпяване, от друга...

Пропуснах да ви кажа за времето, а по протокол бе редно да започна с него. Ми, хладничко беше – 12-18^оС. Сутрин, по хълмовете наоколо – и по-малко. Неустойчиво и бързо променящо се време – до 10 пъти на ден слънцето може да смени дъжд, и обратно. Петъкът и съботата преди бягането обаче бяха слънчеви и топли. Същото се очакваше и за неделята и взех да се ядосвам, че пак ще нацеля най-топлите дни по тези места. Колкото да се разсея, ходихме до едно от градските езера да гребем, а и да огледам трасето, което тази година минаваше оттам. Странно, но освен нашиятотбор, само още едни луди хванаха греблата – останалите предпочитаха лодки с електромотори. На мен пък ми излезе мазол...

С мазол или без, дойде и денят за бягане. Както бегло споменах, трасето бе ново и направено така, че да се избегнат централните зони и наложителното им затваряне. Което при щутгартската инфраструктура си е детска игра, а вариантите за трасиране-многобройни. Все пак, ако съдим по резултатите на десетина предишни участници, както от елита, така и от моята група, тазгодишното трасе е около 30-40 сек. по-бавно от предходното. За сметка на това, тази година изкярихме двойно повече от метеообстановка. Господ се смили и най-неочаквано прецака синоптиците! Е, не напълно, но вместо 21-22^оС и слънце, очаквани за 9.00 часа, даде 19-20^оС, но без слънце, т.е. почти приятно за бягане. Почти, защото след предишния фронт от юг и леко ръснал дъждец бе малко задушно. Като край на полусезона планирах време 1:23 ч.±15 сек.

 След сравнително сложните (като трасе) 16,5 км. между Хасково и Минерални бани (4,01 мин/км), две седмици преди полумаратона, смятах, че лесно ще го постигна. Казват, спортистите отивали на състезание с предварително подготвени извинения при неуспех. Сигурно и аз, но както често се случва, 10 дни преди старта, на предпоследна интензивна тренировка (4 х 2 км. през 2 мин., вариативно, в рамки 7,30-7,40 мин.), получих лека болка в задната част на ляво бедро (делтовиден мускул), на която първоначално не обърнах внимание. В неделята, по план имах 10-12 км. с темпо около състезателното, но изпитах болки и съкратих разстоянието до 8 км. Надявах се, евентуалното разтежение до седмица да отшуми. Наистина, след срядата вече не чувствах „опъване” и стартирах спокоен, традиционно по-бързо от планираното. След първия километър се откоригирах и продължих равномерно с 3:54-3:55 мин/км. по 0,5% противонаклон до шести километър. На седмия минах за 27:20 мин. и се очертаваше резултат около планирания. Тъкмо тогава обаче усетих познатата болка, която с всеки километър се засилваше. Страхувах се да не скъсам нещо и заради това междинно, („по съвместителство”) състезание в края на полусезона, да проваля подготовката за есенните маратони. Подсъзнателно съм намалил с 8-10 сек./км. защото равномерно губех време. Загубата на темп не прогресираше, но и нямаше изгледи нещата да се оправят. Даже по едно време се хванах, че се опитвам да „натискам” с десния крак за сметка на левия – ама туй да не ти е колело? Само в крайните 4-5 км. загубих над 25 места в генералното класиране, ама като дойде, не пита... Впрочем, в последния километър забравих за болката и съответно предпазливостта – наложи ми се. Тъкмо тогава бях застигнат от тип на видима възраст над петдесетте, когото задминахрано-рано,отчитайки го за вероятен конкурент в М55. Воден от добрите теоретични препоръки, в момента на застигане атакувах и отново се откъснах. Да, ама „акумулаторът издъхна” и 500 м. преди финала за втори път бях застигнат. Пак стиснах зъби, повторих „номера” и влязох в „Мерцедес Бенц Арена” с петнадесетина метра преднина, за последните300 м. до финала. Оня обаче прояви германския си инат и на финалната права рамо до рамо си премерихме ... инатите. Е, не му се получи! Изплюх си джигера, но балканският излезе по-силен! Благодарение на него, изминах финалния километър за 3:52 мин., тоест както би следвало да бягам цялото разстояние. После се оказа, че човекът не бил конкурент. Нищо.

Финиширах за 1:24:35 ч., втори в групата с над 380 участници, с което повторих класирането си от 2011 г. Малка утеха остана фактът, че изпреварих с двайсетина секунди миналогодишния и няколкократен победител в М55 Дитер Шнайдер. Може би в добър ден щях да дам бой и на първия, финиширал за много приличните за това трасе 1:22:25 ч., но... Все пак, моятвръх във формата бе още април. Много трудно бих го задържал във вече горещото време, цели два месеца. Берекет версин! Отчитайки разширената група  „50÷60 години” резултатът ми е пети измежду близо хиляда. А като се има предвид, че „agegrade” – коефициентът ми е 10-ти при мъжете (от 6000) и 12-ти общо (от почти 8000), май не изглежда много лошо... Особено, ако прибавим сравнението досежно условия и възможности за подготовка и възстановяване. Иначе съм 125-ти при мъжете, като отново ме изпревариха две жени, първата от които определено по-добра от републиканската ни шампионка.  Като споменах жените, ще се спра на повече от отличното постижение на четвъртата - Маргарете Алмендингер. По две причини. Първата разбира се е времето й- 1:26:27 ч., но постигнати в групата F50! Което автоматично йотрежда по-добър коефициент  от победителя, финиширал за 1:06:54 – време, почти две минути по-добро от това на републиканския ни шампион... Другата причина обаче, е рядката и поради това запомняща се фамилия. И доколкото това определено не е съпругата на аса от НАСКАР Ей Джей Алмендингер (A.J.Allmendinger), логиката сочи към родственица на друг ас. В случая, към командващия различни формирования на Райхсвера,  а впоследствие на Вермахта, генерал-лейтенант Карл Алмендингер – кавалер на Рицарски кръст (№ 365) и Дъбови листа (№ 153) към него, за „подвизите” си във Франция, Беларус и под Москва. В подкрепа на тази теза е фактът, че след фиктивен американски „плен” узурпаторът охолно доживява старините си именно в провинция Баден-Вюртемберг. Но на родственицата му – еваларка!

Ама  как ги навързах, а? От полумаратона, през фамилията, НАСКАР, Втората световна... Ако се напъна, чак до бат`Бойко ще я закарам, ама няма да е нарочно – от много четене е! А от четене (и знаене) да знаете, най-много в ситуация „Буриданово магаре”да изпаднете. Демек, докато съобразявате „тия пари ли да краднем, или ония?”, други, не толкова четящи, вече ще са откраднали както тия, така и ония... Айде стига на тая тема, че заприлича на историческо четиво. Редно е да кажа няколко общи думи за самото състезание.

Полумаратонът в Щутгарт е типично регионално бягане, без особени претенции, но разбира се по-силно от републиканското ни първенство, да не говорим за брой участници (150 пъти (!) повече, само в полумаратона и още толкова на късата седемкилометрова дистанция) и плътност на резултатите. Външните за провинцията участници измежду първите 100 при мъжете, съответно жените, не са повече от            10-12. Между тях забелязах и един българин. Става въпрос за Dr.Stoev, Stanislav (GER, М35) от отбора на „Allianz Group”, който традиционно успява да се класира между  първите 25 с времена около 1:18 часа и преди да се титулова „Dr” (вероятно по икономика) очевидно се е занимавал активно с атлетика. Не го познавам, но при следващо отиване, ще го издиря и току виж се оказал готин пич. Пък и ако почерпи...

Чакайте, нищо не казах за шопинга (европейци сме, майтап йок!..). Купих си няколко чифта „цайси” с различен диоптър – белким кьорна „меда” от „Honeywell”-а... (Туй, последното, пък ако знам що го написах?) Тук цайси с доста прилично качество се харчат по 3-4 евро, в т.ч. спортните, с 3 чифта резервни стъкла. Купих още и два чифта обувки. За мен разбира се „Асикс-гел” и ми „лепнаха”. Обувките на жената още се назлъндисват, ама за тия пари ще им се наложи... Дребният (Давид) също се уреди с поредното Nintendo (3DS), ама пълен отличник – откажи, де!?

Дните до обратния полет? Пак едини и пиини, бе! Направо се... каквото се сещате. Само дето при трансфера през Франкфурт към Хан стана инфекция – заедно с мезетата, дъщерята да вземе да сбърка и вместо приготвеното пълноценно вино, да сложи в торбата някакъв „полусух” немски боклук! Питате ли ме? Ама то, хубавото, баш на мен ли ще се случи? Майтап, бе – аз съм един щастлив дядо! Да му мислят по-щастливите от мен... Всъщност, що ли ви говоря иносказателно? Не знам, може да е щото не разреждам ракията...

Стига простотии. Тук му е мястото за некои незначителни, но сериозни неща. Между алкохолните сесии сколасах да погледна изравнителната сметка на жилището, за ток и газ. Подобна е на тия, които получавате – трябва да си поне С.К.,за да се ориентираш, да не говорим за анализ. И тъй като аз не съм, но последния ми е донякъде близък, та ще се ангажирам с некои прогнози, на база мои си констатации. За останалото, слушайте съгражданина Е.Хърсев (бе, тоя, що още не е „почетен”?), каквото и да значи това.

Подчертавам! Това,което ще ви напиша,касае съвсем близкото обозримо бъдеще. Нещо като някогашната петилетка. Първо да ви подготвя в рими:

Кой, къде, кога и как,

ще извади шистов (шелфов) газ,

бил той, янки ил`руснак,

няма НИКАКВО значение – ЗА ВАС!

Конкретно, в случая, електроенергията по ония места е почти 3 пъти по-скъпа от вашата (сега...). Не знам що. Луд да бях,не бих облицовал, ако не поголовно, то масово, покривите с фотоволтаици, при тамошните метеоусловия. Условия, обуславящи ефективност 30÷50% от нашенската. И тях обаче са ги излъгали (накарали)...

Другото което държа да ви съобщя като констатация е, че германските дистрибутори получават газ по значително по-ниски цени от нашите! Иначе, просто не излиза сметката. Това,с което ще ви зарадвам е, че и за в бъдеще ще е така, като дистрибуторските печалби в България ще са значително по-ниски от тези в Германия.  За газовия картел нямайте грижа – глобалните печалби на участниците в него няма да пострадат при местенето от единия до другия джоб. Простичко казано, може да се окаже че „Газпром” е много навътре в германската дистрибуция, а ниските цени до германска граница са само „прах”...

В крайна сметка, редовите германци ще получават газ по Х цента/киловатчас, а редовите българи по ...Х цента/квтч... Бъзикам се, но не знам как по-елегантно да ви го съобщя. С прости думи казано, ако някой си мисли, че съвсем скоро за жилище около 65 м², ще плаща за домакински нужди по-малко от 250-280 лв. средномесечно, то той меко казано се заблуждава. Ако пък си мисли, че сменяйки туй с онуй ще изкяри, то му пожелавам успех! Според простия ми ум обаче, няма никакво значение к`ъв ще го предпочетеш! Който не ми вярва,да наблюдава примерно мобилните оператори. Още по-просто казано, за даден период може да се окажеш на кяр, но НИКОГА в дългосрочен план! Нещо като хазарта или замяната на държавния дълг... Резонен е въпросът: А бе, умньо, ти к`во предлагаш? Също толкова резонно ви отговарям – нищо! Предлагам ви знанието, че от цял чувал с... каквото искате, винаги ще избирате единствения, неповторим... за който се догаждате! (За дамите, родовата принадлежност се обръща, а 10-12% се третират като частен случай...) Не обосновавам заключенията си, просто защото е безсмислено. Но ако някой желае, може да заложи пари на прогнозата, че до 5 години цената на тока примерно, ще приближи плътно 20 евроцента като цена на дребно за ДОСТАВЕН киловатчас. Естествено, ако подобна валута все още съществува... И тогава, както и сега, енергийните групи ще продължават да се „конкурират” (при възходящ тренд на цените), любезно разменяйки си позицията. Зад нас...

Накрая ми е кеф да ви съобщя дребен (наглед) факт, явяващ се обаче основополагащ за МНОГО и ГЕНЕРАЛНИ заключения:

Та, преди време честваха 100-годишнината на някаква американска (пожарникарска) крушка, която още си светела. И какво от туй, ще кажете. Ами много неща! И все прости – сетете се! Аз да не съм Сина Мариин?!

Смятах с туй да завърша, но като Го споменах и се размечтах. Викам си, че ако Го има или поне Дядо Коледа, Дядо Мраз или друг Дядо, все ще намери повод (За 55-те даже стенен часовник не ми донесе, сигурно щото споредМарко-логиката, взех че ги навърших в кризисна година. Нея година, Дядото и други неща забрави да ми донесе. Пък аз папках и най-вече слушках...) да ме зарадва с един GARMIN Forerunner410 (410НR). Може и POLAR (RCX3GPS, RS300ХRUNGPS, FT-80 или дори FT-60), разбира се в цвят Black. Най-добре, като основно средство... То за мен си е такова.

P.S.Няма да е лошо, ако добави и един служебен фелосипед, ама „2х2”, че зима иде. Фелосипед, не фалосипед!..