Богът на металистите...

Богът на идеалистите...

Богът на интернационалистите...

Богът на комунистите (от местен мащаб)...

И ангелът на роялистите и регионал-шовинистите. Демек, и ний сме дали нещо на света (освен Цонко)...

Нещо „а ла Лувър”, нещо като масонски символ – на заден план е съществената част...

Клаус Майне – или откъде духа вятърът...

Джон Лоутън пее за падналия ангел („Fallen Angel”) на надеждата...

...и продължава с „Погледнете се!” (докъде ви докараха) – “Look At Your Self”...

Споко, няма спасение!

Estadio “Conco Concov”

Част от трасето за Световното по полумаратон.

Каvarna in May. На заден план – Hotel “Krаlton”...

Джаз-рок група се грижи за кефа на голф-туристите кацащи на „Airport Balchik”...

Голата истина...(В т.ч. за българския спорт)

123456789101112131415

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Rock’n’Roll Madrid Maraton – много „rock” и по-малко „roll”Валенсия маратон. Само седми – сори!Валенсия. Испанска корида-2

Ето че дойде и времето за единствения уж лицензиран от IAAF(всъщност, с частичен лиценз и нефигуриращ в календара на международната атлетическа федерация) български маратон.И този път не се размина без обичайните предхождащи го недомислици. Н’ам колко хиляди щели да се включат, Н.Пр.Амбасадорът – любител на български сериали, щял да бяга, а заедно с него и н’ам к’ви големи шампиони. Дори след финала, по инерция или поради слепота, в един вестник изчислиха 6 пъти(!) повече усастници в маратона, както и толкова пъти завишиха броя на дечурлигата, участващи в масовката на 800 метра. (Което косвено говори за процента истина в българските (и не само) медии).

Всъщност в маратона стартираха 46 мъже и 22 жени, в т.ч. петнадесетина поканени чужденци..., както и по точно толкова на дистанция 10 километра. Миналата година мъжете бяха 60, жените 21... Но да не пререждам.

Предвид подготовката си и мадридския резултат, реших да похарча известно количество пари (награди за възрастови групи няма, в генералното са до осмия класиран, а за държавния шампионат - до третия...) и да бягам за кеф и резултат около 2:55 ч. или дори под тази граница. Е, и да подкрепя „Цонков, Кралев &Карамаринов” (ЦК(к)...) откъм калабалък...

Съобразно прогнозите за времето, откъм температури, вятър и UV-индекс нещата не изглеждаха оптимистично, но връщане нямаше – надявах се да не се сбъднат. Така че се уговорих с набора Пановски, минах през В. Търново да ги взема и потеглихме. Уж да икономисам някой лев, ама в сладки приказки не зяпах много пътя и маркировката, която в България е с качествата на пътищата, т.е. малко по-добра от съответните в Етиопия и Судан примерно. Така че в началото на Варна пропуснах отклонението, после пак там в опит да нацеля верния път се обърках и от зор завих наляво от лента за направо. За „късмет”, при маневрата се наврях между две (!) полицейски коли, с униформени, отиващи и те по кефа си. От тази с низшите чинове се направиха на интересни и ме спряха, въпреки че никому и с нищо не попречих. Едните (низшите) уж ме разбирали, „ама началниците ни видяха, пък и камера има...” и т.н. Другите (началниците) и те ме разбирали, ама „нямало как, щото било работа на подчинените”... Минах с дребен фиш (актовете обжалвам...), но почти половината икономия замина...  Втората също, защото по-късно „за по-направо” минах през Добрич, а на връщане проспах отбивката след Шумен и се събудих на 40 км. преди Разград. Та се наложи да посетя родното място на бай Пенчо Кубадински (с. Лозница) и се прибрах в Търново през Долна и  Горна Оряховица. Остана само раздумката. То и тя по едно време ми дойде в повече и за малко да изхвърля състезателката на Владо (едно бая „изпънато” ромче). Не стига че го возих „от врата до врата” на половин цена от автобусните (със смяна във Варна или Добрич...), не стига, че изгорях от жега (сакън да не настине...), най-сетне - не стига, че се опита да ми се бърка в стила на шофиране (аз на жена си не давам...), ами пробва да обърне „червената стрела” на кочина пред вид генното си наследство, а мен сбърка с камериерка, доколкото същия боклук остави и в хотела. Вероятно, като принос в цирка „Да изчистим България за един ден”, който съвпадна с маратона... Или щото от радост че му дадоха цели 2000 лв. (за аматьорски резултат), просто се чудеше каква магария да сътвори на фона на емоционалното си развитие „ниво 5-ти клас” и интелектуалното на днешна студентка, каквато е всъщност... Нейсе, Пановски да й бере гайлето.

Да се върнем на пристигането и настаняването. Оказа се, че заявка няма (не че имаше повече от 1-2-ма в хотела, извън състезателите), въпреки че изпратихме на нарочен мейл-адрес изрично поискани потвърждения досежно желанията ни за настаняване. При регистрацията платих 30 лв. такса и не получих дори найлонова торбичка, за да прибера вътре мижавата тениска (L-размер – 3 лв., барабар с щампата) и тайминг-чипа (още 3 лв. „на едро” и максимум 7, барабар с обслужването...) А да, забравих да прибавя и 1-2 лв. вода на човек по трасето... В Европа (че дори в Турция) в 90% от случаите полученото надхвърля платената такса, а тук ме „изклатиха” със 100% печалба, ама за някой друг... Дребни селски хитреци – на дребно!

За да не прекаля с негативизма, тук за разнообразие ще ръсна щипка позитивизъм. Чест и почитание всекиму, който е отделил някакви пари за спорт, независимо от останалите му мотиви! Защото такива винаги има и това е нормално на фона на глобалната комерсиализация на този жанр до степен „театър с тенденция към цирк”... При това не говоря за инкриминираните действия, свързани с организирания хазарт, касаещ почти всички спортове. Не говоря дори за другите, свързани с т.нар. допинг-контрол (трябва ли да обяснявам какво и колко стои или стоеше зад спортисти от ранга на Болт, Фелпс, Карл Люис, Флорънс Грифит-Джойнър, Армстронг, Бубка, Исинбаева, ред бейзболисти, баскетболисти, тенисисти и прочее и прочее?...). Говоря за съвсем законните, коректни, позволени или както искате, с които лесно се обяснява „превъзходството” на определени тимове или състезатели примерно от „Ф1” в определени търговски ареали... И още по-лесно обясняват защо, пак примерно, Китай организира нещо си, представителите му печелят немислими количества медали, а в определен период лекоатлети и тежкоатлети от тази страна постигат също толкова немислими резултати, обяснени с „китайската медицина” („природо-народна”). Чакайте да видите кой и колко ще спечели в Лондон, но най-вече в Сочи след това. Басирам се, че причина ще са торфът в малцовото уиски и тестисите от усурийския изчезващ тигър... Говоря за десетките и стотици милиони, които наливат в различни сфери на бизнеса мероприятия, като Лондонския, Берлински, Токийски, Парижки, Чикагски и другите маратони по света... Еле, „Ф1” – сещате ли се кога се променят правилата там? Ту е „заради безопасността”, ту „заради екологичността”, ту „заради икономичността”, но само, ако последната се схваща като максимални касови сборове... Връщам се в Каварна.

Често се изказвам иронично по адрес  на организаторите и в известна степен за Цонко като част от тях. В беглия си разговор с него обаче установих, че човекът е един съвсем разумен кмет, който преследва нормални обществени, групови, а вероятно и лични цели, чрез задоволяване на определени интереси. Смятам също, че „Цонко и приятели” са съвсем нормални бизнесмени, влагащи пари в нещо, с надеждата да им се върнат, по възможност „с над лихвите”... Чест му прави, че като кмет и бизнесмен сподели горе-долу следното: „Съгласен съм (за слабостите), но аз от тия неща не разбирам. Аз осигурявам едни пари (б.а. - повярвайте, хич не са малко) и дори мога да осигуря още, но всичко останало, в т.ч. подобряване на досегашното положение, е работа на други хора”...

Лошото обаче в случая е, че тия, чиято работа е това, също толкова не са наясно. Затова ще продължа с реализма, а накрая естествено ще проявя и КОНСТРУКТИВИЗЪМ пък току-виж някой прочел и съобразил....

А реалността бе сбъдване на всичките метеоочаквания, че и с ексик! На старта (9:45 ч.) бе безоблачно, 21^оС на сянка, вятър 5÷8 м/s(„СИ-И”), UV-индекс - 8-9 (висок), а два часа по-късно около 31^оС на слънце при нестихващ вятър, в голяма част от трасето насрещен и странично-насрещен. С краен резултат, влошаване на постиженията между 6 (елита) 16 (средняците) и 30 минути (слабаците). Наобщия фон, единствените изключения бяха победителката при жените Наталия Черкез, която отбеляза рекорд на трасето и очевидно би бягала около 2:34 при нормални условия, победителят при мъжете Андрей Бризгалов, подготвен за около 2:17-2:18 вместо постигнатите 2:21:41 часа, както и младежът Иван Загоров, който съзнателно „наби спирачки” след първия километър (продумахме си...) и почти повтори миналогодишният си резултат след като ме задмина на 21-вия километър.

Сега ще кажа няколко думи и за моето бягане. Вече споменах, че бягах за резултат, пък ако се получи, при липса на други стимули. Затова тръгнах „като аслан” и след първият километър (3:52 мин.) леко се коригирах до 3:58 - 4:00 мин. вместо до препоръчителните и осъзнати 4:08 - 4:10 мин/км., при тези условия. С кратка смяна (около 7-ми километър) дори водих във вятъра републиканската шампионка Милка Михайлова и две белорусо-рускини, които впоследствие я изпревариха и то с много. Още около петият километър едната, а 7-8 км. по-късно и другата, плавно ускориха и посъветвах Милка да не ги гони, а да се съсредоточи върху 3-те хиляди лева за републиканската титла... На 17-тия и съобщих тъжната вест, че не мога да я водя с това темпо по противонаклонената част. Доста неетично (според мен, доколкото не съм и искал нищо...), шампионката избъбра „добре де, добре” и ме зае..., заряза... Твърде глупаво обаче, защото до трийсетия километър бяга сама във вятъра и успя да ми „направи” по-малко от минута разлика, като дистанцията се увеличаваше по нагорнищата, намаляваше по спусканията и се запазваше в равните участъци. Накрая шампионката се довлече с полуаматьорски резултат, едва не колабира на финала и в интервю се оплака, че подготовката й закъсняла, но в последния момент три пернишки(!?) фирми спасили нейното участие. Получила била и крампи (мускулни спазми) заради вятъра и щото „от един момент” бягала сама. Приказки за малки деца, доколкото за подготовката, която показва не й трябва нищо повече от хляб, сол, вода и шепа витамини и минерали, а със 100 лв. всеки ще ти услужи при условие, че 3 хиляди лева са й ГАРАНТИРАНИ! А сам във вятъра може да бяга всеки с интелигентността на пернишко кюмбе, при условие че е имало и други опции... Колкото до мен, още след полудистанцията (1:26:30 ч.) знаех, че няма да постигна целта си, а след 25-тия км. (1:44:14 ч.) съвсем се демотивирах и бягах до тридесетия (централната трибуна - 2:06:50) само за да мога демонстративно да спра с думите: „Не е изтощение, а ОТНОШЕНИЕ! Подобни маратони ще минат и без моя финиш...” (Ако бях продължил, дори на куц крак щях да финиширам в рамки 3:07 -3:08 часа, 11-ти в генералното(?!) и седми от българите (без шансове да бъда изместен от тази позиция...). Дори с този посредствен за мен резултат „age-grade” – коефициентът ми би бил 5-ти от всички като щеше да отстъпва само на новия български шампион и действащ рекордьор – 41-годишният Христо Стефанов, ако броим само българите... Което освен че говори красноречиво за българската атлетика, вече не е стимул, който да ме мотивира. И докато не се промени нещо, както вече казах, Каварна-маратон ще минава и без мен.

 След което се отправих към подкрепителния пункт в съседство за да попитам, как аджеба и защо, поне веднъж ми не подадоха надписаните шишета, изпратени предварително по пунктовете. Макар че къде за кодош, къде с мисъл, но вътре бях сипал освен водата и малко сол – натриева... След минискандала  поръчах бира в близкото кръчме. Чак като я донесоха „стоплих”, че излязох от хотела по шорти и не нося пари. Попитах има ли проблем, ако платя по-късно, легитимирайки се с име и беззъба усмивка... Не, рече сервитьорката, което бе първото малко чудо. Голямото се случи когато поисках да платя – оказа се че някаква дама ме е почерпила за доброто бягане, въпреки че не го завърших. Бре, викам, сигурно е някоя от „третата възраст”? „А не, вика сервитьорката, млада беше, с плитка, от тия, от маратона”... Ай сиктир, викам си, че аз пих бирата още преди да финишират мъжете, камо ли пък жените? По-късно логично заключих, че ще да е била Силвия Дънекова (която бяга и спечели  10-те километра) очевидно оценила дребните жестове, които й направих на полумаратона и маратона миналата година. Ще я питам като я видя и няма да остана длъжен – умея да оценявам дори наглед незначителни неща. Но за момента толкова се шашнах, че почерпих себе си, сервитьорката и дори главния съдия, което пък е третото малко чудо на фона на цялостната (дез)организация...

И тук начевам с конструктивизма. ОЧЕВАДНО е, че парите на спонсорите се оползотворяват от БФЛА в лицето на хранениците там НЕЕФЕКТИВНО, без мисъл за спорта, но с умисъл в лапането... Разходите за поканените 15-20 състезатели и състезателки (почти 1/3 от участниците в маратона) примамени с „пътни + гостоприемство” не носят нищо на спорта извън медийните лъжи седмица преди мероприятието. Не носят масовост, нито дори прилични резултати с незначителни изключения. Не носят очаквания интерес и популяризация на този вид бягания – най-евтиният и най-хармонично и комплексно развиващ тялото спорт (всички групи мускули, в т.ч. кардиосистемата), който всеки може да практикува според собствените си възможности и цели! Спорт, който само в Европа се упражнява от МИЛИОНИ и в който състезателите, пак само в ЕВРОПА, са стотици хиляди! Спорт, в който маратони пак в ЕВРОПА, с по 2-3 хиляди участници на пълната дистанция, минават с по 3-5 поканени (от двата пола), за същите наградни пари. Но на космическо отстояние, като популярност, интерес, среден резултат (на първите 50, 100 или 200, да речем), трасе и организация. В последното включвам съдържание на стартовия пакет, отстъпки, сертификати, медали и гравировката им, безплатни тестове и медицински изследвания (аеробни и двигателни), подкрепителни и освежителни пунктове и качеството им, озвучаване и дори ако щете, зрителска подкрепа и добронамереност... Да не говорим, че на масовия маратонец (изключая дядовци като мен) му е през... за отминалото величие Джон Лоутън примерно, а още повече за басиста му. Не му пука и за Цецо, но виж ако „вържете” Уорлик ил’ бат’ Бойка да бягат (най-добре двамата, плюс Н.Пр. Руския Амбасадор...), а стартер да е Гебреселасие, гарантирам, че поне 30 хиляди ще дойдат за сеира! Ама ще се появи проблем с хотелите, но туй е сладка болка... Некомпетентност до степен „дебилитет”лъха от обявените бонуси (1000 евро) за постигнат резултат – съответно 2:10 часа при мъжете и 2:23 часа при жените. Боже, Боже...! Та тези, които са в състояние да бягат в посочените граници при условията в Каварна, са първите петнайсетина при мъжете и първите пет при жените в световната ранглиста! И то  при адекватно извеждане и конкуренция! Спокойно, и реалните 10-20 хиляди евро да обещаете, никой няма да се затърчи да ви ги вземе! Щото моментът, в който спонсорите и рекламодателите му разберат, че се е затърчал, ще съвпадне с този, от който ще престане да му върви... Виж за милион (евро), от които половината авансово (останалите с неотменима гаранция), ама то е друго... Иначе, с тези си възможности горепосочените са ЖЕЛАНИ НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ И КОМЕРСИАЛНИ МАРАТОНИ, където са обгрижвани (заедно с екип) от асистенти, в петзвездния лукс на „Карлтън”, „Хилтън”, „Риц” и други от сорта, а след участията, сметките им обикновено набъбват с шестцифрени суми...

Но да се върна към конструктивизма. Очевидно е, че организацията се нуждае от оптимизация с цел маратонът да стане по-бърз, а инвестицията по-ефективна. Започвайки от целеполагането, проявата трябва да се стреми към резултати на първите пет (толкова се публикуват в изданията на IAAFи АIMS) между 2:13 и 2:24 часа (петия), като добре ще е петият резултат да е български. По отношение на масовостта лимитът е някъде около 200 души на маратонската дистанция и приблизително толкова на късата, доколкото това са възможностите на трасето, а и на спонсорската леглова база...

Как да направим маратона по-бърз? Басирам се, че поне за последните 50 години за региона има подробна метеостатистика – трябва само някой да я прочете! Дори без нея е ясно, че с нищо няма да се навреди на местните бизнесинтереси, ако маратонът бъде изместен с две седмици напред и началният му час е не 9,45 ч, а не по-късно от 8,30 ч. Няма да давам безбройни европейски примери в тази насока, за да пестя място. Само от това за първите три часа се „икономисват” 4-5^оС. И тъй като всеки градус над 20^оС (на слънце) реално коства още секунда на километър, икономията на време е не по-малко от 3 минути за всякакви условия. Още 30-40 секунди се спестяват при оптимизация на сегашните 15 остри обратни завоя, чрез намаляването им и осигуряване на по-голяма крива. Разбира се, има „фина настройка” чрез различни европейски тарикатлъци за използване на традиционни и предвидими като посока ветрове (не само за електроенергия...), но уви, Каварна не разполага с необходимата подходяща пътна мрежа за прилагане на тези похвати. Въпреки всичко, все нещо може да се изкяри и от трасето, ако то се ситуира със старт-финал пред общината (но с широко обръщало пак там!), а останалата част представлява хордата между двата разклона (североизточен и югозападен) на главния път към Румъния. Там също лесно се осигурява по-плавно завиване. Обиколките отново са пет, като петата плавно обръща на широкото място при разклона за с. Българево. Само с тези прости мероприятия, при нормални условия рекордът на трасето може да достигне и 2:13 часа, а при жените около 2:33 часа, които са си едни много прилични постижения. Още по-добро става трасето, ако старт-финалът си е на въпросната хорда, където улицата е достатъчно широка (на около 400 м. вляво, по посока Балчик), а на определено място преди разклона по посока Шабла се заравни едно по-плавно обръщало. Така цялото трасе пак става 10 км., гледаемостта е същата, избягват се паважа и острите завои, а последната отсечка от 2,195 м. идеално се ситуира в широката част от пътя преди разклона за Българево. Макар и леко, но така се подобряват и ветровите характеристики на трасето. Но ако трасето се прави, за да се повиши еднодневния оборот на две заведения долу, вместо на други две по-горе, то не си струват приказките...

Забравих да спомена – пълна глупост е състезателите на 10 км. да стартират зад маратонците, след което да се провират между тях – стартира се успоредно с  разделителна част по средата!

Сега за някои аспекти на разходите. Първо, излишно е да се канят повече от 8-10 състезатели от двата пола, като поканените следва да са само за дългата дистанция. Второ, наградите за 7-мо и 8-мо място следва да отпаднат и да се пренасочат за такива до 5-то – 6-то място в българския шампионат. И в двете класирания поне 20% от наградата следва да зависи от определен достигнат резултат, без който тази част отпада. В генералното примерно 2:20 ч. (съответно 2:22 ч; 2:25  за следващите двама), а в българското примерно 2:26; 2:28 и 2:31 часа. При жените съответните времена са 2:41; 2:44:30 и 2:47 часа за генералното и 2:48; 2:50:30 и 2:53:30 часа за републиканския шампионат. Добре е да се обособят съответните възрастови групи. Примерно 40-50; 50-60 и над 60 г., с награди от порядъка на 200 - 150 - 100 лв. Нестандартен, макар и дребен стимул за участие би било, ако всеки завършил маратона българин получи 20 лв. Така ще си плати поне спането или 3-4 човека ще си платят пътя с кола.

Изключено е обаче завършилите да не получават възпоменателен медал (три лева парчето и който твърди друго ще му накупя от Испания да речем...) макар и не от вида раздаван по сериозните маратони. Изключено е също да няма електронно създаден сертификат, диплома или удостоверение за пробяганата дистанция и постижението. Най-сетне и по тениската има какво да се желае - като материя и дори като щампа. Убеден съм, че ако на някоя българска фирма се позволи да ги авторизира с лого, нещата биха изглеждали другояче при условие, че производствените разходи за 150-200 читави тениски са от порядъка на 2000 лв. Недопустимо е също водата да се раздава в гънещи се чашки, заради икономия на 200 лв. Най-сетне БФЛА и спонсорите няма да се изсипят, ако поне след трийсетия километър има маси с нарязани банани, малко захар и парченца лимон или ябълка. Като споменах масите, те трябва да са поне по 5-6 на пунктовете и хлапетата зад тях трябва да са предварително и добре обучени!

Сега медийната част. Първо, трябва да се плати каквото трябва и мероприятието да влезе в календара и изданията на АIMSи IAAF, със съответната информация за него. За популяризация в страната важно значение би имал един 30-минутен или дори едночасов запис с избрани моменти, който да се превърти 2-3 пъти в национални медии, а още по-добре, ако се разпространи и чрез кабеларки. Ама, струвало пари... Глупости! За записа е достатъчна кола с една камера или дори мотор, а в часовия пояс 11-14 часа, „Ринг”, „Нова спорт”, „Канал 3”, „Скат” или някоя друга буквално „пращят” от рейтингови предавания... Да не говорим за местните кабеларки, които почти денонощно са си така... Най-сетне за... ми е патронажът на вицепремиера, ако поне десетминутен репортаж не се излъчи по БНТ? Щото ако се излъчи, от явна (и скрита) рекламка също може нещо (макар и немного) да се докара. Не вярвам да са свършили и субектите дето ще дадат 20 срещу документи за 40, които лесно се набавят чрез изкуствено завишаване на разходите по мероприятието. Зер, с какво подобни действия се различават от хвърчащите бележки, „издавани” срещу платената такса?

Хайде че пак ви отегчих. С всичко написано досега просто исках да кажа, че „с трици” (и некадърници) бизнес резултати не се постигат, нито пък спортни. Също така исках да кажа, че всичко останало е нормално, но ако мероприятието все пак е спортно, то и следва да е водещото, а другите цели съпътстващ резултат... А моето лично мнение е, че полумаратонът е баш за Каварна, докато маратонът по-приляга на Бургас или Варна със спонсорството на „Нефтохим” или...друга мощна фирма от Черноморието...

Задочно обръщайки се към г-н Валентин Златев, предполагам, за американо-английско-холандско-руските акционери на ОАО „Лукойл”, би било чест такова подпомагане на българския масов спорт – защо не?

И накрая нещо като заключение. Някой може да попита: А бе, тоя с какво самочувствие раздава съвети? Отговарям. Със самочувствието на човека, който от сегашните български състезатели има най-голям опит от участия в ГОЛЕМИ и ПРЕСТИЖНИ международни маратони! Може някому да изглежда смешно, но имам и най-много челни класирания в такива - във възрастовата си група естествено. Надявам се, че се аргументирах. Благодаря за вниманието! И на „Неохим” АД за подкрепата, разбира се.