Усмивка след поредно отлично бягане

Coming in Madrid – „Puerta del Sol”, на 50 м. от която съм настанен.

Част от двореца-резиденция на крал Хуан Карлос.

„Plaza de la Cibeles” – тук вилнеят феновете на „Реал”. Виждат се „Banco de Espana” и “Santander”, вдясно е Институт „Сервантес”.

Площад „Независимост”. От тук до финала е малко повече от километър.

Великият хуманист дон Мигел, на пост пред Парламента. Вдясно под знамето -

И тук dupedatos...

С част от руската група – „решен” в червено...

Мурильо, „охраняващ” южната порта на музей „Prado”. (На централния вход е Веласкес, а на южния – Гоя). Отзад е Кралската Ботаническа градина.

Арената, но вече без „toros”...

Александър Сергеевич е зачитан навсякъде по света...

Красив фрагмент от парк „Retiro”

Парк „Retiro” – Мемориалът „Алфонсо ХІІ”

Площад „Испания”

Сакън! – сякаш иска да каже дон Алонсо – ти магаре да дръпнеш за юлара...

123456789101112131415

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Валенсия маратон. Само седми – сори!Валенсия. Испанска корида-2Да! Първо място, с рекорд на маратона в Истанбул

Много „rock”, наистина, каквото и да значи това. А то определено значи, предвид различните значения на тази дума като съществително и най-вече глагол. Но да си вървим по реда.

Това като че ли бе най-планираният и предварително „проигран” маратон от близо четиридесетте пробягани досега. Няма да се разпростирам в специализирани описания на тренировъчния процес, към който се ориентирах преди 18 месеца. Бегло ще отбележа, че отидох в Мадрид „с” около 1550 км., от които 330 представляват всъщност едни приравнени на бягане над 1000 км. колоездене с градски велосипед, при пулсова честота (п.ч) 110-120 уд./мин. Тренировките за издръжливост протичаха при п.ч. 150-172 и 21-27 вдишвания в минута, а тези за скорост при п.ч. 165-182 и 26-30 вдишвания. В първия етап тренирах седем дни, от тях два „полупочивни”, които в последните 6-7 седмици си станаха напълно почивни. Разбира се, нищо не съм измислил сам. Ползвах опит на водещи световни бегачи, който обаче адаптирах за собствените си цели и възможности.

 Всичко вървеше нормално и предвид трасето в Мадрид, планирах резултат 2:56 ч. ±30 сек. Тук е редно да кажа няколко думи за самото трасе. Маратонът се провежда на средна н.в. 700 метра и това само по себе си е негативен фактор, влияещ на резултатите. В добавка, профилът му е твърде „начупен”, като едва 3-4 км. могат да минат за равнинни. Началото е 6 км. в изкачване при среден наклон 1,25%, като почти 4 км. от тях са с 2%. След „Сантяго Бернабеу” (където маратонското трасе се разделя с трасираното и пробягано от Хайле Гебреселасие такова за 10 км.) следва 20-километров участък с обща тенденция спускане (0,6%), но с няколко много неприятни „стенички”, от които най-кофти са едни 800 метра от двадесет и първия километър с малко над 3% противонаклон. След 26-ия км. се навлиза в парк с продължително (3 км.) изкачване. Следва равен участък и ново спускане до отметка 34,5 км., след която до самия финал средният противонаклон е 1,1%. Повярвайте, не са най-приятните последни километри, които да си пожелаеш... С оглед  на горното, може да се каже, че това трасе е по-бавно от тези в Берлин, Лондон, Чикаго, Амстердам или Барселона с около 3 минути и би могло да се сравни с това в Истанбул, макар проблемите да не са идентични. Което се потвърждава от постиженията досега, въпреки че като масовост маратонът е в световната десетка на тези, чиито резултати се зачитат за рекорди.

Всичко вървеше добре до 3 седмици преди състезанието, когато по план от месеци трябваше да проведа седмичен високопланински лагер. „Клатенето” („rock”) започна именно тогава и дребни наглед причини доста „разклатиха” („roll”) психофизическата ми подготовка и съответно крайния резултат. За първата от тези причини ще се автоцензурирам и премълча. Не заради друго, а защото на глупостта не бива да се обръща прекалено внимание, камо ли да се рекламира чрез изданието на Дружеството. Въпреки че от тази глупост произлязоха ред и немаловажни последици... Втората дребна наглед причина изникна (отново) в деня на генералната репетиция – Великден. Избягах си аз ударно километрите, взех душ и ето ти го на вратата в Бяла Черква („откъдето жената – там и родата”) виден местен поборник с алкохола във всичките му етилови форми. Чака ме за теферич пред телевизор („Формула 1”), до който ме отвози или по-скоро продуха с някакво „Симсон”-че. Бялото вино и великденските мезета много си паснаха, но не мина ден, гърлото ми „забръждя” и на следващия се осополивих.  Неразположението премина за 3-4 дни и не вярвам да е оказало кой знае какво влияние, както не вярвам да е минало и съвсем без нищо... Тъй или иначе, като му дойде времето излетях, и на 19 април около 20 часа средноевропейско време кацнах на „Мадрид-Барахас”. Час по-късно вече се бях настанил и незабавно хукнах да търся супермаркет, че хич не ми се преглъщаше сухоежбина...  Ама къде ти – в баш-центъра (площад „Sol” и района) има стотици и дори хиляди(!) добре заредени и запълнени заведения от всеки калибър, но магазини... И тук, като гърците гледат да ошмулят максимално приходящите,  като тях ядат и пият борейки кризата и май ще се издънят като тях. А ако не стане тъй, то значи Господ не е българин, а чистокръвен испанец или поне с двойно гражданство. Като Модерния ляв – брои се българин, но люби Испания...

Нейсе, да се върна на моите търсения. Тъкмо се отказах (беше нейде след 22 часа) и късметът ми проработи под формата на малко, но много добре заредено магазинче. Макар да съзнавах надценката, бях повече от доволен от двете литрови бутилки червено (12,5%Vol) х 2,50 евро едната. На следващия ден, когато открих истински супермаркет, вече зареждах превъзходен испански продукт („Дон Симон”, „Дон Лучано” и т.н.) по 0,90 – 1,30 евро бутилката (0,75l) и вярвайте много му разбират на виното испанците! Или поне толкова, че за 5 пълни дни глътнах  6 литра (тоест обичайната доза) плюс литър евтина бира („Сан Мигел”), че бях дехидратиран след бягането. Е, в съботата преди маратона намалих с 50% дневната дажба, но не рискувах да я спра съвсем – да не би организмът ми да приеме липсата като болестно състояние. В петъка обаче си позволих чаша още със закуската и тръгнах да се регистрирам, зяпайки пътьом. Избрах обиколен маршрут, огледах пътя към финала (ParquedelBuenRetiro), началните метри след старта на площад „Колумб” и покрай Кралския дворец и други забележителности в 9.00 часа се изтъпанчих пред „Pipapalata” в Панаирното градче. Двама от хилядите полицаи и жандармеристи (тук броят им съперничи с този в Истанбул...) любезно ме осведомиха, че работното време е от 11.00 часа (гръцка история...) и още два часа отидоха в мотаене наоколо. Не съжалявам – определено има какво да се види! Огромният (над 30 км²) парк „CasadeCampo” е претъпкан с всякакви забележителности, атракциони, езера, заведения, детски площадки, болници, санаториуми и т.н. Тук са зоологическата градина, както и специално селектирани лозя на местния „Институт по лозарството и виното”. Тук са дори полицейските кучкарници и тамошната „Ипон”, маскирана като „Samur112”... Нейде около обед отново се върнах пред Експоцентъра и при перфектна организация получих стартовия си пакет с дежурната  кипра щампована раничка, маркова тишъртка, куп списания, реклами, подсилки и талони за паста-парти и намаления из заведения и музеи в града. (Съботата се оказа „ден на отворени врати” за експозициите в Националната библиотека, но стоенето по опашки не пасваше на плановете ми, а за останалото ти трябват поне седмица и около 150-200 евро „неброени”...) Повече време отделих да оглеждам какво раздават или промоционално предлагат изложителите и рекламодателите на маратона – сакън да се не прекарам при пълната липса на езикова комуникация... Е, извлачих кое що – тук кремче, там дезодорантче, гелче, прахче или очилца („GP” с UV-защита – 3 броя...) – а бе, шамар да е ... (Между нас, но и след финала минах през него два пъти – изгладнял и изжаднял бях, пък и възпоменателните им медали много хубави, бе...)

 Като заговорих за езикова комуникация и друг път съм подчертавал че тук хич не се напъват с езици и в този аспект надминават гърците и дори италианците около Рим и по-на юг. Сетих се обаче, че на връщане три млади дами много искаха да знаят как да стигнат до мястото за регистрация и отправиха ред въпроси на много приличен английски, според мен... Докато изразително махах с ръце „onthe... някъде си...”, дамите кимаха с разбиране, след което едната рече: ” Ну, Татяна, тъй что нибудь поняла?” Последва адекватния ми отговор и възглас: „Ура, в десятку попали!” После те всичко разбраха и отидоха по пътя си, а аз се прибрах при сандвичите със сьомга, шварцвалдска шунка и естествено при виното. Куриозно е, но час-два след финала, когато вече се прибирах, между стотиците хиляди в района налетях на същите рускинчета, едното от които пробяга първия си маратон за много приличните 3:08 часа, класирайки се на тринайсто място при жените, второто за около 4 ч., а третото бе за компания. В едни по-други времена може би щях да изтълкувам това като знак, според логиката на Чарли Харпър („Двама мъже и половина”), но сега се ограничих с няколко снимки, покрай любезно отправената ми покана за маратон „на м...си”, тоест, в Омск.

Както и  да е, дойде неделята и след обичайната подготовка заходих към старта, до който имаше около 1,5 км. Съществена организаторска слабост се оказа фактът, че багажа (в нарочно раздадени прозрачни торби) трябва да се остави на финала, отстоящ на близо 2 км. от стартовата линия, което доста усложнява предварителния план и загрявката. Като съпътстващ ефект вероятно, но при мен се появи и третата несъществена на пръв поглед  причина, оказала влияние на резултата. Пет минути преди старта, вече в „кошарата” и „г.. до г...”, ми се появи нужда  - „малка”... По-гьонсуратлиите (от двата пола)  просто приклякаха и ... през крачола, но аз реших да си я нося, пък докъдето изкарам (Майтап – истина, но добутах чак до 29-тия километър в парк „CasаdeCampо”. Иначе трябваше да демонстрирам публичен ексхибиционизъм, без много за показване, предвид зора от бягането...) Точно в 9.00 часа стартът бе даден и над 20 000 (от които 10 хиляди маратонци) се „затъркаляхме” („roll”) по трасето. Времето, макар слънчево, беше добро (11-16^оС, до моя финал), предвид сенчестите места в градската част. Вятърът, по-скоро слаб, не пречеше повече от обичайното там, където се явяваше насрещен, изключая едни открити 3 километра след 26-тия, когато се съчета и с противонаклон. Както споменах, многократно бях „пробягал” маратона в ума си. До 25-тия км. (1:41:20 ч.) и малко след него всичко вървеше по план до секундата, но с навлизане в парка нещата се пообъркаха. От една страна следваше трикилометровото изкачване към картния запад, откъдето духаше и вятърът. От друга, мисълта, че тук вече ща не ща трябва да спирам, допълнително ме изнерви и продължих да отлагам неизбежното. В крайна сметка, в участъка до 30-тия км. загубих около 65 сек. в т.ч. 32 сек. (по хронометър...) „pit-stop” за облекчаване... Резултатът драстично не съответстваше на зора, но според годините-и простатата... Оттам насетне извънплановите загуби не надхвърлиха 15-20 секунди и финиширах за 2:57:35 ч. – минута по-бързо от върховия миналогодишен резултат в „М55”. Доста се учудих, когато от България ми съобщиха, че съм класиран 6-ти в „М55”. Първоначално помислих, че има „уплътняване” на времената и вече се ядосвах, че пиш-паузата ми е изяла времето до тримата първи от стартиралите над 500 в групата. Когато по-късно видях предварителните резултати обаче, разбрах, че „има нещо гнило в Испания”, събрах „2 и 2”, кликнах тук-там и работата лъсна.

Трима от преждекласираните имаха по 3-4 пропуснати контроли и при окончателното класиране отпаднаха, демек, броят ме за трети подир двама испанци.  Да, ама след трите най-големи испански маратона (Барселона и Мадрид са и в десетката на света) аз така да се каже познавам „в лице” или поне по имена по-добрите от мен испанци в „М55”. И тъй като си падам недоверчив, събрах малко оперативна информация за тия, знаейки трите им имена, годината на раждане и стартовия номер, който е отражение на предварителна заявка и очакван резултат. Първият (FelixGomez), се оказа добър бегач, примерно около моята класа, предвид резултатите му в „Барселона 2011” (2:55:15 ч), „Барселона 2009” (3:01:34), „Ню Йорк 2011” (3:02:29 ч), както и няколко резултата на полумаратон от порядъка на 1:25 – 1:29 ч., каквито аз постигам на куц крак. Добър, но не и изключителен, доколкото 2:40:29 ч. за „М55” и то на трасето в Мадрид е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН резултат по силите на точно трима от световната ранглиста за тази група! За „втория” (CecilioSuazoRodrigues) също има предостатъчно информация в Мрежата. Той наистина е голям ентусиаст, но с постижения около 42-43 мин. на 10 км., 63-65 мин. на 15 км., около 1:35 – 1:37 ч. на полумаратон и 3:20 – 3:25 ч. на маратон. Което съгласете се никак, ама никак не предпоставя 2:49:49 ч., каквото стои записано срещу името му в Мадрид... Собствените му очаквания личат и от заявката с получения номер, предполагащ време 3 – 3:30 ч. Измамата документирах лесно /талант!/, след като издирих и сравних снимките от Мадрид 2012, Барселона 2011, Мадрид 2010 и Ню Йорк. Простичко казано – с номерата и вградените в тях чипове на Felixи Cecilioса се състезавали техни, подобрени и подмладени „копия”. Може би за да не се губят такси и разни други неща, при невъзможност за участие на заявените, ама мен к’во ме грее? Искам си оценката за положения труд и организаторите ще си получат „любезното” писмо ... Щото иначе за к’ъв да летя чак до Испания? Ако имам мерак да ме „клатят” (в спортен аспект, естествено) – ей го де е трасето около „гребния” в Пловдив, примерно... Впрочем, не съжалявам, че избрах да бягам в Испания. Скочих направо „в дълбокото” – на испанците така да се каже и „испанчетата” им са бегачи! Барселонският маратон, както вече писах за „М55” се оказа най-бързият в света. (Поправям се, за 2011 г. отстъпва минимално на средния резултат за първите шест от Амстердам, но за 2012 г. е безспорният №1 с фантастичен среден резултат - 2,48 ч.!). Резултатите в групата са реални и особено ценя 5-то си място там. На фона на мадридските тарикатлъци маратонът във Валенсия (вярвате или не, но трети по сила за „М55”, като среден резултат на първите шест) също бе с реални резултати и с 2:58:50 ч. приемам за логично седмото си място там, при 2:51:10 ч. за първите двама и 2:58:30 ч. за шестия класиран.

 Но стига спорт. Нека ви разкажа нещо и за туристическата част на мероприятието. За 35 евро на вечер получих самостоятелна стая с чиста баня или общо 12,5 м², плюс приличен телевизор с трийсетина програми (3 спортни) и климатик, към водния радиатор. Разбира се обещаната по резервация  „двойна стая за самостоятелно ползване” се бе превърнала в единична, климатикът не работеше (но бяха добавили елрадиатор), „изгледът към уличката” се бе трансформирал към вътрешен двор, а „балкончето” направо бе изчезнало. Не обичам да ме цакат „с топла бира”, но реших да си спестя скандала. Първо, заради езика – щяха да се правят, че не разбират, а това съгласете се, отнема от удоволствието... Но най-вече, защото щях да получа неща, от които нямам нужда. Климатик не ползвам, 4-5 м²повече не ми вършат никаква работа, „балкончетата” им са точно стъпка(!) широки, а  никак, ама никак не държах да се окажа над уличните заведения с „гледка” към отстоящата на 5 метра сграда. Колкото да не е без хич, при сутрешното си излизане споменах, че като се върна, очаквам фактурата с пълен опис на ползваното да ме очаква и натъртих на последното. Така и стана, а като непоискана компенсация, вярвате или не, но почнаха по два пъти(!) да разтребват стаята, като точно толкова пъти на ден сменяха кърпи, сапун и дезинфекцираха. Направо се умирисах, но беше приятно някак си...  Хостелчето, вероятно семейно (преустроен полуетаж), се обслужваше от бащата и както ми изглеждаше - от дъщерята, доколкото при нея често пребиваваше и внучката. Закуска нямаше за разлика от Валенсия, но такава не бе и договаряна. Изобщо в битов аспект Мадрид е по-средата, а Барселона се оказа на дъното.

Какво да ви кажа за самия град? Всекидневно си го мърсят, но също тъй всекидневно и доста добре си го и почистват до фаза „миене”. Парковете им (особено „Retiro”) са изключителни и чисти, ако не обръщаме внимание на някое кучешко... тук-там. А да, скитащи кучета няма! Котки има, ама то е друго – вписват се в пейзажа... Няма да ви изненадам и с констатацията, че градът е богат на архитектурни и исторически паметници, както и музеи. И тук като в Барселона и Валенсия нямаше задръствания, а автопаркът е прилично нов. Изненадах се, че детските заведения и началните училища са със строго контролиран достъп до дворовете си (!), с огради и камери, които много напомнят за някогашните ТВУ, но вероятно рискът го налага. Същият риск накарал стопаните на къщи поголовно да ползват алармени системи, при все масивните решетки по джамове и тераси. Видях домакиня, която за да простре пред прозореца си, отключи врата-решетка с усилена секретна брава! А бе, не е кой знае какво – всичко се върти около Хуан Карлос, Карлос (І, ІІ, ІІІ и V – ІV-ти кой знае защо не се споменава...), Изабела ІІ, Мари Бургундска, Алфонсо-вците и куп други от сорта. Като се разприказвах за кралски особи, та се сетих нещо, което наистина ме впечатли, та чак до степен циник като мен да ръкопляска сам пред телевизора. То може и виното да ми е дошло в повече, но ще разкажа, пък вие си преценяйте.

В деня след маратона (23.04.) връчиха наградата „Сервантес” за испаноезична литература. Лауреатът, чилийският поет, писател и математик Никанор Парра не можа да я получи лично, поради преклонната си (97 г.) възраст. Връчиха я на негов доволно млад родственик, очевидно.  Впечатли ме, че връчващият, по протокол бе Принц Фелипе – утрешният крал на Испания. (А бе то и тейко му се издъни с едно сафари „а ла бай Кубадински”, та стана малко нелицеприятен, ама нейсе...). У нас подобна чест със 100% сигурност би се паднала на премиера – с всичките му последствия... А с принца нещата изглеждаха естествени и съвсем на място. Та изправил се оня ми ти издокаран „като принц” престолонаследник и чете ли чете – почти петнадесетминутна реч. Та сравнения с Великия испанец ли не щеш, та възхищения от човещината на чилиеца и паралели с Дон Кихот и символизираното от този образ и т.н. и т.н. А зад принца се подредил целият академичен и аристократичен елит – кима разбиращо, ръкопляска одобрително и дори се подсмива на най-ласкателните слова, поднесени в лицето на младежа... И пак всичко изглеждаше естествено - като български депутат (полицай, лекар, съдия, прокурор, данъчен, адвокат и т.н.) в корупционна схема... Накрая всички стояха прави (вероятно пак по протокол) пред невръстния младеж, който остана седнал. Изобщо, все хубави неща, само дето след Франко  (тогава е учредена и наградата) испанците са се поразглезили. И както вече казах, май ще се на... Дори фактът, че вместо прекрасните ни продукти, ни принудиха да ручаме част от тяхната селскостопанска продукция, няма да им помогне!  Нито слънцевятърната енергия на испански фирми (които са толкова испански, колкото аз съм негър), която ние ще плащаме! Но да се върнем на Никанор Парра, че другата е „дълбока”... Наистина се впечатлих – нищо, че не съм чел и ред от лауреата. То аз много неща не съм чел, но пък винаги мога да прочета! Не са един и двама пишманилите се, че са ме провокирали да чета по теми, по които се имат за специалисти... Щото като се зачета – нямам спирка! Пуста любознателност и ученолюбие...

Щях да забравя – метрото им е много добре структурирано, чисто и сравнително евтино. Както и автобусния транспорт. Пропуснах също да ви кажа, защо мадридският се води „Рокендрол-маратон”. Просто е част от верига маратони по света (най-вече в Северна Америка), обединени под знака на рокендрола, на които живата музика е само от рок-групи. В Европа от тази група е и маратонът в Единбург, Шотландия. (Ама няма да му ходя, щото сигурно там икономисват (истината) повече и от мадридчани – нали са побратимени с Габрово...)

Другото което пропуснах да ви спомена е, че спортът в Испания не е само футбол, но медийно изглежда така. Освен футбол,  футбол и пак футбол, има известно количество тенис („Надал и Со”) и малко автомобилизъм (Фернандо Алонсо, плюс Дани Сордо). Тук си приличаме – внушителният мадридски маратон бе в медийния миманс. Но същевременно се и различаваме – нито маратонът ни в Каварна поне малко наподобява техните, нито пък тениса и автомобилизма са на равнището на тамошните...

Ми то, май не остана друго? Всъщност, остана и то много! Няма обаче как да ви го опиша и предам – трябва да се види. Да, нямах време (и пари) за музеи, но протичах Мадрид надлъж и нашир и то 2-3 пъти! Само от това тичане имам над 200 фотографии, от които трябва да избера 15, но как? Сериозно се замислям дали да не спретна фотоизложба под наслов „Маратони” или „Маратоните на Кючуков”, което наименование, признавам, е по-близо до егото ми. Примерно, 200 отбрани фотоса с текст. Като смятам – 700÷1000 лв. разход. Е, логично (според мен) е да не ги извадя от джоба си или поне не всичките. Дето се вика – аз не съм с възможностите на уважавания като фотограф Инко Бургелов. Та ползвам случая за анонс (по бриджьорски така да се каже...) към хората, които винаги досега са проявявали разбиране към спортните ми начинания – помагайте, бре! Що пък не – и в „Асен Крайшников” мога да я покажа, пък и в училищата – да видят, че „старите коне” още ги бива... На мен за чий са ми? Ще ги подаря на Дружеството, заедно с всичките си медали – достатъчно е да знам, че знаят с какво се разделям... И че няма да ги сполети съдбата на друго мои творения...

Хайде засега чао – след седмица е Каварна Цонко Маратон. ( „КЦМ” – което съкращение, кой знае защо, ми създава асоциации за видния строител на капитализма Валентин Захариев и похватите му... Впрочем, със същата достоверност съкращението може да се разшифрова и като „Кралев – Цонков Маратон”...) Не че се застраховам, но си отивам с болежките – оня ден, и пак в Бяла Черква се опитах да полея пипера с лейката и пак се „прискрипах”. (Тези неща казват комшиите се случвали на „гражданята”. Да не ви прозвучи кофти, ама туй село (сега град) е един от бастионите на оня сатрап и диктатор по душа Стамболийски. „Бий гражданята!” – ако сте чували, де...)

Ще видим... Това за което се моля е двустранната дископатия (получена не от бягане) да ми позволи да тренирам и да се състезавам пълноценно в бъдеще. Знам какво мога, както и как да го постигна. Не е много – на 60 г. да бягам маратон за 2:54 – 2:58 ч. и да бъда в тройката на всеки, в който участвам („М55” – „М60”), без значение от ранга му!

            Имам и недостижим пример за подражание  - 80- годишният дядо Ед Уитлок, бягал маратона в Торонто (същият, който 100-годишен индиец издаяни за 8:25 часа) за невероятните 3:16 часа, след като на 72 години бягаше за 2:53 ч.! Двете постижения според „agegrade” – коефициентът отговарят на бягания в рамките 2:04 – 2:07 часа за групата под 35 години...

            От скромност май щях да пропусна – според същия „agegrade” – коефициент резултатът ми е 25-ти между девет хилядимъжки. Не схващам какво значи това, но за да не ви объркам, ще приема, че за това трасе, той е равен с вероятния, на републиканския ни шампион... Със същата скромност обаче, ще си позволя да направя паралел с челниците от „М55” в другите големи пролетни маратони  на 2012 г.

Излиза, че в Рим бих бил трети, в Цюрих втори, във Виена втори или първи, в Ротердам трети, първи в Антверпен и на Maratona d’ Europa в Триест, а в Милано и Прага по-вероятно първи, отколкото втори, предвид трасетата. В най-масовите бих бил трети в Бостън и четвърти-шести в Лондон. Единствено на ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ (като резултати в „М55”) маратон в Барселона бих бил седми или осми от 900 в групата.

Толкоз. Следващата ми голяма цел е Флоренция, където ще опитам да бягам под 2:55 часа. Ако съм здрав ...