НОВИНИ | Спорт
размер на шрифта:
01 Октомври 2014 в 11:45 ч.|Разглеждания: 2251|Коментари:
Отпечатай
Маршрут: Димитровград – „Паниците“ – вр. Ботев и обратно – марш на скок!
Там горе трябва да стигна.
Петър ПАШЕВ, Динко ДЕНЕВ

Отново е време за планинска подготовка и отново се чудим в кой Джендем да набием. Първо опитахме да съчетаем пътуване до Горни Турчета (гр. Бяла Черква), кааза Павликени с бягане до Юмрукчал (вр.Ботев) откъм Калофер или до х.Узана откъм Габрово, но идващото откъм северозапад охлади мераците ни. После времето се оправи и се замислихме за пореден траверс от Карлово, през хижите Хубавец, Балкански рози и В. Левски, заслона, вр.Ботев, х.Рай през Калоферския манастир и слизане до града (2200 м.денивелация в изкачване, около 40 км., за около 6 ч) или такъв по обратния път.

Отказахме се по две причини. Първата бе, че от личен опит знаем проблема с придвижването до оставената в Карлово и Калофер кола, когато си примрял от умора, потен и по къси гащи... Втората бе следствие на първата, след като гледахме наскоро поредните новини около отличния български ориентировач и професионален самодеец като бегач Кирил Николов - Дизела („Пет върха за 24 часа“). Та решихме да се ограничим с неговия маршрут до вр.Ботев, плюс 1,5-2 км. отгоре. Но стига сме говорили като царска особа – това сме аз, Серьожа Кючуков, а Петър Пашев и Динко Денев, са псевдоними, под които навремето ви пишех във в.“Ориент експрес“.

Така че речено-сторено. Скочих в „Колт“-а и след 1:35 часа почти спокойно каране, паркирах под сенките на р.Тунджа, 125 км. по-далече и с 10 лв. по-малко в джоба. Натиснах хронометъра и стартирах немедлено, щото си бях по екип. В бързината забравих да прибавя към фотоапарата и 1-2 лв. за чай на върха, но на 59 г. паметта вече не е като едно време – да не говорим за други неща...

Поради отстоянието до есенните маратони не ми пукаше за временната форма – забавлявах се с темпо, редувайки бързо ходене със средно интензивно бягане. Пулс около 155-158 удара/мин. при максимален пулс 187 и минимален 42-43 на този етап. След 1:13 часа бях на х.Рай. Спрях около минута, за няколко глътки вода и кратък, но съдържателен разговор с двама „каяци“ от 62-ра Стрямска бригада, спускащи се откъм върха към Калофер. Попитаха ме за време, отговорих, и очевидно не са ми повярвали. Предположиха, че отивам до върха и след като потвърдих, изказаха ново предположение – че ще се кача за час... Не схванах подигравката (защото ако стартирам от там, това време си е съвсем в реда на нещата) и автоматично отговорих, че може и по-бързо. За малко да се  „окъкат“ – толкова доволни изглеждаха от остроумието си. Все още „незагрявайки“, се поправих и обясних, че няма да бързам и вероятно ще ми трябват 1:10 ч. или повече. След което се усетих, но реших да не им го връщам. Попитах за времето им на слизане и гласно предположих, че толкова ще ми трябва за качване... Обаче този път военните не загряха („форсирали река, докато Господ с ума им бил на моста...”) и пак ме „изкодошиха“ с отговора: „кръгъл час“... Разделихме се и след още 1:13 ч. бях на върха. Загубих 2-3 мин. за документиране и поех обратно. Слизането до Рай отне малко повече от обичайното – цели 52 минути, но не исках да си троша краката, а и хернийката, за която ви уведомих в предишен материал ме притесняваше. Затова пийнах още 2 глътки вода и продължих в темпо „тръс“. След още около 7 км. или приблизително 2:45 ч. след първата ни среща, застигнах същите юнаци в изкачването преди финалното спускане към Паниците. Попитаха дали съм стигнал до Ботев и разбира се не повярваха на отговора. След 4 ч. тренировка на 92-94% от максимума ми за този маршрут, не бях в настроение и твърде рязко им „презентирах“ няколкото фотографии с уточнение като какви точно кашкавал-туристи се явяват те... Афганистанските „баняджии“ от 62-ра Стрямска загубиха „говор и картина“, а аз си продължих по пътя без особен кеф, тъй като с излизането от гората силно напече. Свлякох се до колата за 2 часа, като цялото „упражнение“ ми отне 4:31 ч. в т.ч. 4-5 мин. почивки. Плюс още  25 мин. миене, забърсване и бира-тайм. Добавяйки 1:30 ч. обратен авто-преход (надолнище е все пак...) излиза, че съм „утрепал“ 8:01 часа... Само за сравнение ще кажа, че пешеходната част от прехода отнема на отлично подготвен турист около 9 ч., а на средностатистически – не по-малко от 11 ч., ако докара до края...

Толкова за тоя излет. Да поговорим пак за Дизела и други неща. Връщайки се към горния абзац уточнявам, че Кирчо избяга 13 км. до върха за 2:01 ч. и слезе обратно за 1:25 ч., докато аз изминах общо 28,5 км във все пак тренировъчно темпо. Нейсе.

Честно казано, като чуя за планини и екстремност, се сещам за изявите на Кристоф Профи или Ули Щек примерно. Какви изяви ли? Ами по стени и турове в Алпите да речем, по които успешно са лазили (по 2, 3 че и 4 дни до върха) единици от НАЙ-ДОБРИТЕ български алпинисти и то в свръзка. Които турове тия двамата и други от техния калибър „излазват“ (точната дума е по-скоро пробягват...) за 2:20 – 2:45 ч. и то соло! А в рамките на 24 часа успяват да изкачат трите класики (северните стени на Айгер, Матерхорн и Гранд Жорас с общо              4400 м. отвес) през ЗИМАТА и СОЛО! Такава е разликата с “изберете българското“...

И за да не звучи едностранчиво, ще дам пример с разбираемия за всички автомобилизъм. Зяпам с удоволствие шоуто на Валтер Рьол и Ари Ватанен на Пайкс пийк през 1988 г., да речем. И с нужното уважение към легендата Себ Льоб (когото имах удоволствието да наблюдавам „in Vivo“), констатирам, че техните 10:48 и 10:54 мин. на дългото 19,9 км. трасе с 1500 м. денивелация в изкачване и 156 завоя са несъмнено по-стойностни от неговите 8:13 мин., постигнати през 2013 г. Поне доколкото ония карат с гигантски „топки“ по трошляка и прахоляка на тогавашното напълно необезопасено трасе, а Себастиян се кефи (макар със 172 удара пулс) на блестящ асфалт. Да не говорим, че Рьол и Ватанен разполагаха с около 600 к.с/т. (на морско равнище), докато Себ „обяздва“ 1000 к.с./т. (с множество „асистенти“) в технологично чудовище, наречено „Пежо 205Т16“. Чудовище, което ВСИЧКИ известни досега коли с двигател с вътрешно горене, на всякакъв път и по всяка отсечка (стига да са проходими за него), могат да гледат само отзад.

Който пример дадох само колкото да ви уведомя, че и на Запад нещата отдавна не са същите, спортът е превърнат в добре режисиран цирк от типа на кеч-изявите и подобните им, а онова което не са казали или показали медиите „фактически“, не съществува! Предполагам например, колко от вас са ахкали и охкали във връзка с кофти късмета на сина на Кеке Разберг (Нико) и реципрочната му стойност за домакина Люис Хамилтън, на Силвърстоун. И аз охках, но от знанието, че разлика от 35 точки при напълно равностойни автомобили би унищожила интригата, интереса и ПОСТЪПЛЕНИЯТА. Отделно фактите, касаещи РЕКЛАМНАТА тежест за мултинационалния концерн от АНГЛИЙСКА победа в Англия, на фона на ГЕРМАНСКА (Розберг) на Силвърстоун... Последното дори може да има ефект на антиреклама. А иначе, няма по-лесно от това да се симулира повреда в електрониката, после тя да се „самооправи“ и след определен брой тестови обиколки, отново да се „появи“... Така Хамилтън е само   4 точки зад Розберг и интригата е жива – честито!

Впрочем, ахках и охках и по време на „Нюрбургринг” в Германия. От знанието, че голям цирк ще бъде симулация на състезание, в което ТРЯБВА да победи германец, па макар по рождение – в германски отбор и с германска техника! Та се наложи Хамилтън да „чупи” спирачен диск и после след „геройско каране” (с най-добрия автомобил), едва-едва да се класира трети, „пропускайки” пред себе си карач, чийто двигател съвсем случайно е също „Мерцедес”... Аман от случайности! Които продължават и до сега – забелязвате ли колко талантливо се крепи баланса между Хамилтън и Розберг? Споко, в обозримо бъдеще може да се окаже, че „LADA F1“ – Россия, и Great Wall – F1 “Bulgaria”, са най-бързите отбори.

Нещо подобно и с Кирча – рекламно-медийни раздувки и режисури на полуаматьорски постижения. Да, 5-те върха (Ботев, Вихрен, Руен, Мусала и Черни връх – в този ред) за 24 часа са предизвикателство и то сериозно,  но за мен – почти 60-годишния дядо. А за да са предизвикателство за Кирчо, следва да се цели в 20 ч., а ако иска да мине за елитен бегач – в 19,5 ч. и дори по-малко! Та той има само като възрастово предимство 21% по-големи аеробни възможности, а като време и условия за подготовка следва да добави още около 10... Т.е., повече от нормално е да бие беговото ми постижение по тези маршрути (4 от тях съм бягал и то няколкократно, а петият съм проучил) с 30%. При условие, че по маратоните на света елитните състезатели ме бият с над 33%. Или, ако допуснем, че аз ще избягам до петте върха и обратно за около 16,5-17 ч. с логистичната подкрепа, която му осигуриха, неговият резултат следва да е в рамките на 12 ч.(постигна 14:22 ч.). А трансферите между върховете с помощта на осигуреното му „Мини Кънтримен“ и традиционните за марката стегнато окачване и отлична управляемост отнемат 7.30 ч. – да не кажа и по-малко, че катаджиите ще се самосезират... (Него го превозваха 8:16 часа).

Но за автомобили ще си говорим друг път. Може би когато реша да подаря „Колт“-а и да го заменя с нещо подобно. И не защото ми се разделя с 23-годишното газово зверче (870 кг., около 63 к.с., късо междуосие и следа по-голяма от височината) на 280 хил.км., а защото колегите, с които обичам да се шегувам понякога (твърде често, да не кажа постоянно...) преди време разполагаха „само” с 9,5-10 кг/к.с. или 100-110 к.с. на тон тегло.

Сега, в резултат на техническия прогрес, колите не „отслабнаха“ (изисквания  за безопасност),  но при „карачите” все пак средната стойност е около 8,3 кг/к.с. или 120 к.с./т. И отчитайки туй-онуй, прецених че се нуждая от нещо от компактния клас (пуста фукария...), способно да ми даде около 90 к.с./т. в газов или дизелов вариант. При сносен дизел ще кандисам и на 80 к.с., разчитайки на по-високия и в широк диапазон въртящ момент. Замислям да издам и брошурката „Как да се пошегуваме с колегата – „карач“ на пътя – теория и практика“. Разбира се, става въпрос за хумор в реалния свят, тоест при шофиране на двулентови пътища, трафик (за предпочитане засилен), с населени места и ако може със завои от всякакъв тип, хем повечко. А то иначе онова на магистралата граничи с виртуалното и изисква умения колкото да отнемете биберон от пеленаче.

Дотук бяхме стъпили здраво на пътя, тоест на земята. Нека се приземим още и да поговорим за... мечти. Нали знаете – някой бил казал, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.  „Някой”, доколкото поне за мен, самодеецът е неизвестен. Едни приписват думите на Мохамед Али, но повярвайте – колкото и да е затъпял (от удари), Касиус Клей не е човек, който ще ръси подобни мъдрости... Други смятат, че автор е Маргарет Мичъл, което поне от логична гледна точка изглежда по-вероятно.

Който и да е авторът обаче, той със сигурност е някой хегелианец идеалист, поставящ „каруцата пред коня”...  Аз, като убеден МАТЕРИАЛИСТ („ленинец”) съм наясно, че мечтата е ФИЛОСОФСКА КАТЕГОРИЯ с характер на НЕЗАДОВОЛЕНА ПОТРЕБНОСТ. И като всяка такава със задоволяването си ражада нова на по-високо равнище. (Затова пълно щастие, т.е. комунизъм няма, а не щото разни го повтаряха и повтарят тук и там...). И е точно обратното – мечтите са ФУНКЦИЯ от БАЗОВИТЕ натрупвания, т.е. зависят от ОБЩЕСТВЕНОТО и в частност - от ЛИЧНОТО битие! Иначе казано – „малък човек – малки мечти”. Което не е равносилно на „големи мечти – голям човек”... Още по-разбираемо обяснено – Пешо има „Москвич” и мечтае за „Фолксваген - двойка”, а Гошо има „Мерцедес” GL499 и се е размечтал за „Ройс”, а в краен случай „Бентли”... Ако беше иначе, капиталистите вече щяха да са умрели от глад и наемниците им отдавна-отдавна да са рентиери... А сентенцията е вярна – само дето тълкуването ѝ от идеалистични позиции е глупост или йезуитщина! А тълкуването от правилните, материалистични, я натоварва със СЪВСЕМ ДРУГ и доста консервативен, но ЛОГИЧЕН смисъл. И той е: Не се „размечтавайте”! Мечтайте според хала си! Ако трябва да го обясня с понятие от покера: Мечтайте в троен реланс и оставете големите (като абсолютна величина) мечти, на ГОЛЕМИТЕ!

Има ли хора между вас, които примерно, мечтаят за повече от ТРИКРАТНО по-висока от днешната си заплата? Знам, че част просто ще излъжат, но ако наистина има такива, имам съобщение за тях: Вие не сте просто мечтатели – вие сте болни! А бе, какво „болни” – луди сте си! И аз мечтая, бе хора! Мечтая да бягам маратон за 2:50 ч., но вече го бягах за 2:54 ч. Разбира се нищо и никой не ми пречи да се размечтая за световен рекорд в маратона (2:03:23 ч.), но това няма да ме направи по-голям, а само по-глупав! (Че може и принудително лечение да ми докара...). Голям ще бъда, ако реализирам „малката” си мечта – има-няма, между първите 10 на СВЕТА от около 17 хиляди състезаващи се в над 200 сертифицирани маратона. Па макар само в група „М60”... Иначе казано, единствено достигналите определено равнище в определена област, могат да надграждат „мечти” на тази база. Глупаво е и собственикът на една акция, да мечтае за още 2 милиона от тях – пак примерно. Стига примери – да продължим с мечтите.

И друга мечта имам – пак малка, ама то си ми личи от фамилията (Кючук-off), че и аз съм малък. На ръст ли, на ум ли на ... ли – и аз не знам... Даже ще я споделя с риск да не се сбъдне (като че ли ще е сефте...). Оня ден, около нас кьорнах един ненабиващ се в очи, но иначе ПРЕКРАСЕН „Focus”-ST, за около 25 хиляди евро, като нов. „Вълк в овча кожа” ви казвам – нищо, че карам японска „Шкода”, а то аз друго и не съм карал... Но си мечтая за малкото „вълче” – „Fiesta”-STс нейните 184 к.с., ама за след 5-6 години. Що за тогава, ли? Ами тогава ще се пенсионирам, ако дадат Господ и разните негови наместници... Та съм се размечтал, като беловлас и белобрад дядо, да смачкам шофьорското самочувствие на поне 96% от мотаещото ми се по пътя,  с по-малко от 200 конски сили на тон тегло! Разбира се става въпрос за моторизации на купета, хечове и седани – на ония с джипове с аеродинамиката на кашон и поведението в завой на малко жирафче, ще трябват повече... Може би около 220 к.с/т – поне... А и „Fiesta”-та след 5-6 години ще чини около 10-11 „хилки” – сега като нова, в „обелен” вариант е 37 хиляди лева. Само трябва да се пенсионирам „достойно”, за да си позволя разходите след закупуването и...

Да поговорим и за икономика –маркетинг, рекламна ефективност и т.н. Аз много не „вдявам“ от тия неща, затова само ще споделя факти и ще очаквам съвет.

Наскоро получих интересно предложение от един от рекламодателите си в битността ми на изявен бегач на дълги разстояния. Сметнали, че автомобилът който търся сега е нейде между 7 и 10-годишен в ценовия диапазон 6-8 хил.лв. Преценили също, че загубата му на стойност за следващите 4-5 години при грижовен стопанин и около 15 х.км. годишен пробег, няма да надхвърли 4 х.лв. Изчислили представете си (с компютър, сигурно), че подходящо „обгербван“ ще се навре в очите на поне 100 хиляди човека за това време. Но не те били основното, а имали възможности (големи) да „катализират“ 5-6 репортажчета (примерно след маратоните в  Париж, Лондон, Берлин, Амстердам, Истанбул или Белград), тип „Кирчо Дизела“ – по 2 минутки само и по национални телевизии. Разправят още, че по света на туй му се викала скрита реклама – трябвало само подходящ обект за параван... И предлагат да ми предоставят колата без прехвърляне на собствеността. И щото ми са сравнително близки познати, та не знам дали да приема – ами ако не им се оправдаят разходите? Всеки знае, че реклама и имидж къща не хранят – не е като да ти броят готови пари, а и ако може веднага...

Хайде стига засега. След седмица-две пак ще се разтичам – може би в Рила. И ако има какво – ще ви разкажа. 

Ако имате въпроси и / или проблеми при посещението и работата със сайта, моля пишете на посочените по-долу електронни адреси, или се обадете на вътрешните телефони на отдел "Информационни технологии".Електронни пощи:it@neochim.bgВътрешни телефони:360 или 614
Форма за връзка с насМоля, за контакти с екипа на изданието, мнения, предложения, отзиви и други попълнете формата и я изпратете на екипа, поддържащ сайта.