„Под прикритие”. Единственият, който не се вижда, съм аз – точно зад младежа с черни гащета, червен потник и очила.

Излизам от прикритието.

Ден по-късно – на 1920 м.н.в.

И 300 м по-ниско на следващия ден.

Бъдещето с поглед към миналото…

… докато настоящето все повече го заобичва.

Около 35 процента от предоставените ми площи.

Поглед наляво от просторната тераса.

Автопортрет – без гримаси.

Обичам културата…и бахура…

Фрагменти от пътешествието на стопанина.

Ха върви, не спирай пред бариерата…

„Обичам те до тук” или „Любов по време на маратон”. Холандска им работа – либерална.

И нещо по-естетично – според мен, де…

Несъществената част – средна хубост, както ви казах, но усилието си го биваше. Други едва ли, но дано тия около трасето да са обърнали внимание на потника…

123456789101112131415

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Bietigheimer Silvester Run. Eins zu, zwei zu, drun!Истанбул Водафон Маратон – в едни други години, участието ми би могло да мине и като „героизъм в мирно време“Маршрут: Град Димитровград – град Елена – село Мийковци – хижа Чумерна

Луд умора няма – казвал народът или поне така се брои, поради неизвестност на автора. Миналата година по туй време си рекох „Холандия да не видя” и пак натам се запътих. Ако ме питате що – не мога ви казва, освен дето имах надеждата, че миналогодишния карък няма как да се повтори – ни в спортен, ни в битов аспект. Каквото и да значи „битов аспект”, доколкото миналата година условията в резервираното хостелче бяха много добри, а персоналът (индиец на име Иван!) беше повече от любезен... Не се оказа точно така. Или по-точно, очакванията ми наподобиха метеопрогнозите – сбъднаха се на около 50%...

За начало, два месеца преди маратона нещо ме преболя отдясно и си открих малка хернийка, която докторите взеха че потвърдиха. Може друго да ме болеше (то още си ме наболява), но три седмици отидоха в почивка и още една докато се настроя за натоварване. В резултат, от функционалните ми моментни възможности изфирясаха 8-9%. Известна част  понаваксах, но на крос „Ивайло” все пак констатирах отстъпление от миналогодишното време и останах втори в групата на „пенсиите”. Ангел Трифонов освен че ми направи 4-5 сек. разлика накрая, допълнително ме натъжи с разказ, че точно херния навремето е сринала резултатите му в елитния спорт. Не че без тоя разказ не бях „ударен в главата”, тоест натоварен психически.

Последните десетина дни преди старта, направих усилие да се абстрахирам от проблема и общо взето тренирах нормално. Лошото бе, че поради принудителната почивка ми се загубиха поне 2-3 от бяганията над 22-24 км и не бях много сигурен, като я докарах горе-долу на скорост, ще ли я докарам и на скоростна издръжливост...

За икономии (аман от тях) реших да летя в деня преди състезанието. По пътя към летище София, около два след полунощ, нейде към Чешнегирово ме спряха за „рутинна проверка”. Бях се приготвил да ги „сапунисам”, но реших да изчакам – все пак карах с около  20 км/ч превишение. Имах време, а и бях любопитен, каква „хватка” ще ми приложат или поне ще се опитат...

Оказаха се обикновени „рутинно заработващи” с твърде беден технически арсенал и след кратка „сгледа”, твърде любезно се разделихме. Продължих и на 12.04.2014 г. в 6:30 ч. се качих в самолета за Айндховен. За занимавка се канех да препрочета Ботев и „Диви разкази” на Хайтов, но на летището прибавих и някакъв жълт парцал. Та нейде към Дюселдорф вече бях прегледал списанието на авиокомпанията с реклама и на Димитровград (аз се чудех отде се взеха толкоз туристи...) и бях стигнал до хороскопа, според който късметът ми за периода бил никакъв. Обичайните глупости, викам си. Тъкмо прелистих и пилотът се обади, колкото да съобщи, че поради мъгла ще покръжим и, ако не се оправи, ще се отклоним към резервно летище.

Въпросната мъгла бе тънка мъглица и съдейки по добре видните комини и охладителни кули на множество електроцентрали около Рейн и Маас , не по-дебела от 30 метра. Напълно достатъчни обаче за да ни отклонят към летище Нидерхайн – Вийзе в Германия. Общо с обратното извозване с автобуси до летището, загубихме малко повече от 4 часа. Още три отидоха за придвижване до града (10 км), оттам до Ротердам (100 км) с последващо отиване до Експоцентърът на маратона за получаване на стартовия пакет. После търсих вино и нейде след 17 часа местно време почуках на резервирания отдавна хостел.

Посрещна ме симпатичен, русоляв, около 45-годишен дългуч, чийто брат се оказа женен за българска софиянка, а самият той нощуваше при някаква бая тъмничка и доста по-млада от него юнакиня. От окаченото тук и там пък личеше, че е изръшкал бая свят, от Аржентина, чак до Тайланд и Сингапур, като особено е наблегнал на владените от африканерските му деди Южна Африка и близките й държавници. Както и да е.

Важното е, че след като „се подушихме” и харесахме (оказа се плувец и колоездач, над леглото със закачен... Матерхорн!), домакинът с удоволствие и без капка притеснение ми предостави личното си, обзаведено и климатизирано „студио” (120 м²) с отлична гледка, просторна тераса, вана с хидромасаж, перфектна кухня и пълен хладилник за ползването на който бях и поканен! Плюс, стереоуредба, телевизор, компютър и куп дрешници и гардероби натъпкани с личните му вещи. Имаше дори бинокъл на масата – да си зяпам в нетолкова близките прозорци в случай, че се окажа воайор...

Не изброявам всичко това заради нищото пари (30 евро на вечер), а защото доверието ме смая! Повярвайте, при двете си визити опознах достатъчно местните и това е нетипично поведение! Сигурен съм, че симпатягата има африкански гени – нищо че е толкова рус... Вярно, докато съм бягал се е отбил контролно – колкото да установи, че апартаментът е по-чист дори отколкото ми го остави. Е, ако изключим дървената маса, която след като почистих от малко разлято вино придоби много баровски, автентичен така да се каже вид...

Иначе, повече не се видяхме. Просто на тръгване оставих комплекта ключове (плюс чип за намаление в приземния супермаркет) на масата и захлопнах няколко самозаключващи се врати. Да, миникомплексът е почти от затворен тип, с контролирани автоматично входове, голям общ вътрешен двор и видеорегистрация, но при толкоз доверие, с ключове-дубликати и елементарна дегизировка – само за посещение от нови страни членки плачат...

С подобни мисли „навървих” няколко от традиционните вече сандвичи със сьомга, прокарах ги с около 800 ml южноафриканско вино (от моето, че ми дожаля за  личното на домакина превъзходно „пинотаж”, което само опитах...), позяпах малко телевизора, колкото за метеопрогнозата и се оттеглих да почивам.

На утрото отворих едно око и с удоволствие отбелязах малката екстра във вид на дискретно проектирани на тавана час и външна температура. Нищо не говореше за вятъра обаче, а той се оказа с не толкова приятните 5-6 m/s, но все пак за предпочитане пред 9-10 на следващия ден...

Времето бе сравнително топло (13-16^о), предимно слънчево (около 30% облачност) и в комбинация с вятъра предразполагащо към ускорено обезводняване. Не търся оправдания – времето е едно за всички, но си зависи и от „кодировката на организма” получена в условията на подготовка. За този етап от годината при мен те далеч не са топли и вятърничави, а и влажността е по-ниска.

Така че застанах на старта без особен оптимизъм, но хранех някакви надежди за време около 2:57 часа. Ама не ми се получи или по-скоро не се получи втората половина от бягането. На полудистанцията преминах втори в М55 за 1:26:35 ч. изоставайки с десетина секунди от предварителния график – време което би трябвало да ме отведе до плануваното на финала. На 25-тия километър обаче дефицитът рязко нарасна на цяла минута (1:43:50) и все още бях трети. На трийсетия преразходът надхвърли двете минути (2:05:50 ч.), но имаше чалъм да завърша под трите часа, поне. Тази възможност просъществува докъм 34-тия километър, малко преди който ме споходи нечакана но натрапчива болка непосредствено под капачката на дясно коляно (гонартроза, чини ми се, та се очертава проблем за в бъдеще...). И ако дотогава успявах да скърпя 4:26–4:28 мин./км, след този момент изтървах групата на „трите часа” оказвайки се „в нищото”, сам с вятъра, който в 5 от оставащите 8 километра бе насрещен, а в три страничен от запад-северозапад. Темпото ми падна до 4:45 мин./км и въпреки, че около 40-тия километър болката се поразсея, така и завърших. За време (нето) 3:02:45 часа – осми в групата с 600 участници и 505-ти в генералното. Измежду 9000 мъже, 8700 от които по-млади от мен. Изобщо класирането ми е средна хубост, при условие, че  имах планове за тройката. Наистина миналата година победителят в М55 финишира за над 3 часа, но нали знаете оная за разгонената крава на сиромаха – аз тогава скъсах мускулни влакна... Сега изостанах на 9 минути (5%) от първия. Ще пробвам да се поправя в Копенхаген - с млада херния, стара дископатия и перманентен инат. Не звучи като „с младо гадже, старо вино и перманентни песни”, нито като „с младо вино, стари приятели и т.н.”, но прилича.

Ей, да ви се „похваля”. Дадоха ма по телевизията, хем по холандската. Е, не точно мен, но влязох в кадъра...

 Та вечерта значи, гледах разширен репортаж от маратона, който иначе се предаваше директно. Едно от включванията на колегата Ервин Венермарс, с акцент върху финала започна при финално време 3:01:30 часа и завърши баш на 3:02:32 часа, когато в далечината вече се мержелееше моя милост. Все пак, в следващия кадър „топката” бе прехвърлена на репортерката Сюзън Мулдер и докато тя интервюираше местна знаменитост, на втори план, като фон, бавно преминаха логото и трикольора, разнасяни от изнурените ми телеса. Три секунди, ама дето се вика кой ти ги дава? А как затрогващо звучи спикерът, който 200 м. преди финала, чете изписаното на екрана пред него (информация от чипа, свалена от рамката-четец, но трябва да съобразиш, да не си в група...): „Пристига Сериоз...(пауза), Сериозжа Ки...(пауза) Киушуков, Неохим, Димитровград, Бюлгариа”. Затрогващо ми се струва сега – в оня момент, когато главата ми е образно казано една голяма бутилка бира, хич не ми бе до холандското каканижене...

Сега за връщането. Пак от пусти икономии, реших да спестя 30 евро и една нощувка, още повече че полетът ми беше рано сутринта от Айндховен. Ще позяпам пътьом я Бреда, я Тилбург или Дордрехт (влаковете са през 30 мин.), ще подпийвам винце с колбасами и после на летището ще си чета и ще подпийвам – виках си. Познах, ама пак наполовина. Около 19 ч. бях в Айндховен за да установя, че последният „шатъл” за летището е в 19:30 ч. Едвам сварих да отичам до супермаркет за още литър, но този път за разнообразие – австралийско.

Пристигнах на аеропорта и всичко тръгна от добре – по-добре... Малко преди полунощ взе да ме унася, избрах си пейчица, подпрях и 2 стола, подложих раницата, хвърлих един вестник на очи да ми не свети и се отпуснах. Събуди ме някакъв навлек и колкото и да бях сънен все пак разбрах, че „щели да затварят”. Помислих, че само ресторанта в който се бях изпънал, но се оказа, че... затваряли ЛЕТИЩЕТО!

Бре, ами сега? Пробвах със стаята за преповиване на бебета и дори се заключих вътре, но една холандска ... успя да ме открие и там. Така че попълних групата от македонци, сърби и испанци, плюс няколко наивни англичани – общо къде петдесетина души. Заповядайте пак в 4:30 – рекоха и ни изритаха навън при t = 5^о, с тенденция към понижение.

А наоколо ни бар, ни кафе, ни чорт! Имаше едно в летищния хотел, но не ни пуснаха – било за гости на “Tulip Inn” – да им го... на лалето! Таман се чудех къде да похарча 60-70 евро за легло в двойна стая, при това за 4-5 часа... Няма автобус, ни дори таксита. Но и да имаше – как пък да не се изръся 20 евро до града и заранта още 3,50 за автобуса... Ще походя, викам си, па се ще се свра нейде из околните сгради. Много имаше наоколо, ама все служебни и до една добре заключени. А един ветрец бръсне... Предприех друга тактика – взех да се ослушвам за работещи отопление и вентилация. На едно място уцелих, но вентилационният отвор бе 3 м. високо и „топлото” стигаше колкото да ми се схване врата. На друго намерих голям климатик, ама той всмукваше, а на трето вентилаторите кой знае защо издухваха студен въздух. В крайна сметка, обхождайки района навъртях около 10-15 км и малко преди да ми замръзне чутурата терминалът отвори врати. Добре, че внукът надхвърли 1,60 м., та якето дето му носех армаган и то свърши работа. Зер иначе под анцунга имах само тънко като вестник спортно якенце, а около 4 часа температурата бе 2^оС.

Мина и тая и като му дойде времето излетяхме. Кацайки в София научих, че холандският крал Вилем Александър (оня дето зае длъжността подир абдикацията на майка си, след миналогодишния ми воаяж) рекъл, всеки сам да си опъва икономическите защитни мрежи. И още, че социалната държава им се била поизчерпила... Иначе казано, елегантно смятат да се погрижат за СВОИТЕ, като им увеличат заплатите за сметка на ползуваните от ВСЯКАКВИ, социални фондове. Ако ти го съобщи политик, можеш да си помислиш какво ли не, но като ти го каже крал – се по-друго излиза. „Дяд` Делюва сапун друго каже” – нищо че ни протъркват със същия ръбат калъп... За сега толкоз. Ще отскоча до Малмьо и Копенхаген да видя те какво мислят по въпроса и евентуално ще информирам. Отсега обаче мога да ви кажа, че все по актуални ще стават първите две строфи от третия куплет на известното Дядо Вазово стихотворение, а именно:

„Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея”

Както се сещате, надявам се, румънците ще си живеят в техния си свободен край, сърбите в техния, а виж за македонците още не е ясно – всеки иска техния свободен край, като част от неговия свободен край, а ако може и със Солунската митница барабар... Нейсе запуши я, както думаше Щастливеца преди да го устрелят в сърцето погрешка, по причина, че не подбирал с кого си пие ракията по празници... То аслъ, скоро беше годишнината по стар стил, а на 23.05. ще почетем създателя на емблематичния Бай Ганьо, по нов...

Завършвам с това, че наскоро политик, лобист, теоретик и анализатор от глобален мащаб заяви, че само пътя на преговори между заинтересованите, в света е продуктивен. Което в неговите уста през последните 50 години означава единствено и само „световно правителство” и световна демокрация, пардон, диктат. Каквото впрочем е желанието на всички „заинтересовани”. Е, случващото се тук-там по света е част от „преговорния процес” за постовете в това правителство...