Ивайло се приземява със своя траиктор.

Инж. Димитров като един от неохимци.

До осъществената мечта е извървян дълъг път. В ролята на авиоконструктор неотлъчно до Ивайло е инж. Вълко Вълков.

Тече усилена подготовка за излитане.

Базовият лагер от птичи поглед.

На бялото крило на траиктора твърде би прилягало логото на "Неохим" АД

Колко красиво е да летиш във формация, но е нужен удивителен синхрон между парапланеристите.

1234567

Технологът от "Неохим" АД инж. Ивайло Димитров участва във въздушното шоу на Авио Рок Фест в Стара Загора, провело се неотдавна. Преди демонстрациите той направи и първия си самостоятелен полет с моторен парапланер и започна тренировки за летене във формация от 5 подобни апарата. Така димитровградчанинът бе включен в единствената у нас осемчленна група на моторните парапланеристи.

Тя извършва демонстрационни и рекламни полети, фотозаснемане, въздушни атракции по време на празници и авиационни събития в различни градове на България. Групата е поканена от съседна Турция през октомври да участва в 160-километров прелет над черноморската брегова линия Истамбул-Резово.

Предстоят и други изяви в различни градове на България до края на годината.

Дали пък не е уместно логото на „Неохим“ АД да се рее в небето върху снежнобялото крило на моторния му парапланер?! - като символ на осъществената мечта компанията да бъде българският лидер в производството на минерални торове.

Трудният път до покорената мечта

От векове един от вечните стремежи е да се построи апарат, който да позволи на човека да лети. Със създаването на модерната авиация в началото на ХХ век тази мечта е осъществена, но и днес може да се открият хора, носещи духа на онези пионерски години. Един от тези пионери е инж.Ивайло Димитров, технолог в РМЗ на „Неохим“ АД.

Да конструираш и изработиш сам летателен апарат е идея, граничеща с фантазия, но мечтата за полет не дава мира на Ивайло. Пристигайки преди три години в Димитровград, той се запознава с инж.Вълко Вълков, също технолог в РМЗ, /понастоящем вече пенсионер/. Разликата в годините между двамата е голяма, но не е пречка те да се обединят около идеята да измайсторят моторен летателен апарат. Ивайло е син на професионален пилот, има натрупани умения да се рее в небето с безмоторен парапланер.

Всяко начало е мъчително, но мъжете-мечтатели и за миг не се съмняват, че усилията им ще се увенчаят с успех.Намирането на подходящ двигател се оказва трудна и сложна задача. Авиационните двигатели са скъпи, а останалите - неподходящи за целта.

След много търсене и лутане, случайно попадат на един четиритактов американски Briggs&Stratton 18 к.с., но 700 кубика, който е предназначен - представете си - за тракторче за косене на трева по стадионите и голф игрищата. Въпреки че двигателят е сравнително тежък, а мощността само 18 к.с., след много работа и безсънни нощи, първият траик /б. а. - триколесна количка/ е готов.

Кръщават го траиктор, защото двигателят е от ...трактор.Така след две години ходене по мъките на 17 май т.г. на летище Овощник до Казанлък е закаран първият прототип за изпитание. Теренът е мокър, пилотът-изпитател е с тегло 95 кг. и колелата затъват в калта.

И точно когато всичко изглежда загубено, идва вторият пилот-изпитател, който тежи само 70 кг. Той избира що годе сухо място , качва се, дава пълна газ и траикторът потегля стремително напред. Крилото грациозно се издига и след 15-тина метра самоделната машина се отделя от земята.

Двугодишният труд на двамата ентусиасти е възнаграден. Траикторът безпроблемно си лети пред смаяните погледи на десетината зрители на летището. След 20-минутен полет тя плавно се снижава и докосва земята, а конструкторите й получават поздравления от пилота-изпитател и останалите свидетели на успешния полет.

Уважаеми читатели, очаквайте любопитни подробности за вълнуващите отминали и бъдещи преживелици във въздуха на инж. Ивайло Димитров в е-Химик.