В един прекрасен летен ден
лъвът – по царски пременен,
решил из своята гора
да се разходи – ей така.
Самичък, без досадна свита,
на воля искал да поскита.

Мотаел се безцелно из гората,
приветствал птичките,
дърветата, цветята.

Привечер – щастлив и уморен
от този тъй прекрасен ден,
лъвът поел да се прибира
в царствената си квартира.
И както бавно си вървял -
във ров дълбок се озовал.

Последвали минути на мъчение,
а Лъвчо не се слави със търпение.
Задрапал по стените стръмни
и тъй докато се стъмни.

Отчаян рев изпълнил тишината.
Така ли няма никой във гората
та своя цар от гибел да спаси?!
Погледнал Лъвчо към звездите
и в миг съзрял... уши.

Магарето във този късен час
решило да разпусне след вечеря
и никак не очаквало владетеля
във дупка тъмна да намери.

Лъвът ударил на молба:

• Приятелю, помагай във бедата!

Не може мощен, страшен цар
за смях да става във гората.

Не чакало магарето покана втора.
Достойноство мъжко мигом удължило,
подало го във дупката дълбока
и тъй лъва от смърт спасило.

    Благодаря ти, Марко, за това явление,

че ме спаси от унижение!
От този миг за мен си брат -
ще бъдеш ти почитан и богат!

Но минал месец...

Лъвът със царствена походка
отново тръгнал на разходка.
И както кротко си вървьл -
във дупка нова полетял.

Отново рев и ругатни!

И няколко добри псувни!

• Къде си, Марко, друже мили,

останал съм без дъх и сили! -
продумал Лъвчо през сълзи.

Погледнал към звездите
и пак съзрял – уши!
Невръстно зайче в дупката наднича
и чуди се това на кво прилича.

На две на три лъвът му обяснил
как Марко майсторски го е спасил.

Погледнал Зайо със съмнение
към мъничкото си творение.
Изпитал остро съжаление -
не се очаквало спасение.

Но после рипнал облекчено,
бръкнал в сакчето зелено,
извадил своя телефон
и звъннал в горския автосалон.

Пристигнал кран.
Спасителната мисия успяла,
свободата на Лъва
отново дала.

Какво обаче станало на следващия ден?

Царска заповед била забучена на кола:

„КОЙТО ОТКЪМ МЪЖЕСТВО
Е ВОДА ГОЛА,
ОТ УТРЕ ДА СЕ ДВИЖИ
С МОТОРОЛА!“