Инж. Димитър Калицов

Пенчо Пеев – бобиньор, с колежката си Маргарита Колева, която е и кранистка.

Данаил Ангелов, Велизар Тонев, Светозар Иванов, Марин Грозев, Георги Касабов (отляво надясно), които т.г. завършиха димитровградската професионална гимназия по специалността „Електрообзавеждане на производството” направиха първи стъпки в трудовата си кариера по време на УКР. Макар и с временни договори, те научиха редица тънкости за професията от наставниците Слави Хаджииванов, Стойчо Стоев, Господин Господинов, Ангел Теодосиев, Пламен Дечевски. Велизар,Светозар и Данаил са вече студенти, Георги иска да стане кадрови войник. Марин сподели, че след ремонта ще си търси работа и не би имал нищо против да работи в „Неохим”, защото тук има голямо поле за трупане на професионален опит и на знания.

С ред квалификации, които умело съчетава, е и Никола Димитров – стругаро-фрезист, електрозаварчик, електромонтьор, кранист и инструменталчик.

Повече от 30 години Цанко Русков работи в завода – освен електромонтьор, той е и специалист по ремонт на електротелфери и кранове.

12345

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

ЕРЦ се счита за спомагателно звено. Но началникът му инж. Димитър Калицов държи да отбележи колко определяща за функционирането на завода е работата на хората от колектива: „Нашият цех има своята тежест, знаем какво е усещането, когато токът спре. Дори у дома! Не мога да кажа, че ролята ни е главна – всички роли са важни, но нашата е една от основните , водещите, тъй като без електронапрежение няма производство, всичко спира. Има мощности в технологичния процес, които, ако останат без резервно елзахранване, биха спрели аварийно и тогава може да се стигне до непредвидими последици – от замърсяване на околната среда, през опасността от възникване на пожари и експлозии, до вероятността да бъде застрашен човешки живот. Резервното захранване, за което също се грижим, трябва винаги да е изправно и в готовност при евентуални непредвидени ситуации.

Тук инж. Калицов държи да подчертае високата квалификация на хората от колектива, колегиалността и добрия психоклимат. И в дух на реалистична оценка споделя: „Не мога да кажа, че всичко е идеално, винаги има едни, които надграждат повече от други – има добри, по-добри и отличници. Уважаваме се,помагаме си и така успяваме да решаваме проблемите по част електро. Оборудването в основната си част не е в първа младост, но заедно с енергетиците по цехове, правим необходимото, за да го поддържаме на сравнително добро ниво.”

За приключилия установъчен капитален ремонт инж. Калицов сподели че хората му са извършили голям обем работа по места в цеховете и в самото структурно звено. По време на самия ремонт в ЕРЦ са работили около 55 души, сега съставът е от 38 човека.

 Въз основа на подадените от енергетиците в производството дефектни ведомости са направени ревизии, а където е необходимо - и ремонт на оборудването: елдвигатели, уредби високо и ниско напрежение – кабелни естакади,шинни системи, елтабла, трафопостове, разпределителни и трансформаторни подстанции. „Налага се да ремонтираме електрически апарати и системи, подмяната им с нови струва скъпо: големи (мощни) включватели, прекъсвачи, превключватели,  релета, контактори”, споделя Калицов, като добавя: „Извън УКР, поръчките при нас никога не спират. Работим и по проекти за: осветление, елзахранвания, свързани с изтегляне на кабели и монтиране на нови, оборудване на елтабла и пр. Общо-взето с енергетиците по цехове се стараем да постигнем оптимална натовареност на персонала.”

 Тук началникът на СЗ 845 назовава имената на Петър Кючуков от стара Азотна, Петю Янев от нова Азотна, Васил Костадинов от Амоняка, Тодор Жеков  от Амониева като водещи фигури в производствените цехове, от които зависи полезността във взаимовръзката между производството и работата на ЕРЦ.

Когато разполагаш с качествен персонал е трудно да откроиш най-добрите, но сред тях по думите на Калицов са и Цанко Русков, Николай Колев, Пенчо Пеев.