Изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров в кабинета си.

Пред инсталацията за производство на фосген, 1975 г.

На работна среща в Съветския съюз, 1977 г.

Командировка в Съветския съюз (горе вдясно) заедно с Димитър Шендеров (горе вляво)

В Италия във връзка с предпроектно проучване за производство на карбамид (първи от ляво на дясно), 1988г.

До наклонената кула в град Пиза, Италия (втори от дясно на ляво), 1988г.

1989 г. По време на командировка в Нова Зеландия във връзка с предпроектно проучване на инсталация за карбамид (последен ред вдясно) заедно с Борис Благоев (последен ред вляво) и Димитър Хаджииванов (последен ред втори от ляво на дясно).

На посещение в Халдор Топсо, Дания, във връзка с реконструкция на цех за производство на Амоняк АМ – 76 , (втори от дясно на ляво) заедно с проф. Д. Шишков (първи от ляво на дясно) и инж. Тома Томов (първи от дясно на ляво).

Заедно с проф. Шишков и инж. Т. Томов

В Брюксел във връзка с новото Европейско законодателство за минерални торове

Заедно със специалисти от Китай във връзка с преговори за продажба на технология за производство на Бадимол през 80-те години на миналия век.

В Токио , Япония, на обучение, организирано от Японска международна агенция за сътрудничество в началото на 90-те години на миналия век.

На студетски летен стаж в Московски Химико – технологичен институт „ Менделеев“ 1973г.

На тенис мач от турнира Ролан Гарос в Париж заедно с главния изпълнителен директор на „Неохим“ АД Димитър Димитров

Баща и син - продължението!

123456789101112131415

 Васил Грънчаров е роден на 5 декември1949 г. в Хасково в семейство на фармацевт и адвокат. Женен, с двама сина – Живко и Стефан (Директор Маркетинг, стратегическо развитие и нови производства в „Неохим“ АД) и един внук , който носи неговото име.

Първите години от живота си прекарва в град Хасково, през 1967г.  се дипломира от математическа паралелка в  местна гимназия. Кандидатства в ХТМУ – София, но поради високите изисквания за прием в желаната от него специалност, отлага следването си за периода след отбиване на военната служба. Още в ученическите си години Васил среща жената на своя живот, д-р Дора Фиданова – Грънчарова, кардиолог, понастоящем пенсионерка.

От ранна детска възраст Грънчаров започва да развива и техническа грамотност, изследвайки заобикалящия го свят. В юношеските  си години се  отдава на различни интереси и хобита – четене , спорт, авиомоделизъм но една от мечтите му е свързана с химията, която обожава и до днес.

След като отбива военния си дълг, кандидатства и е приет с най-висок бал в специалност „Технология на пластмасите“ в ХТМУ София. Групата, изучаваща престижната специалност, е съставена от 9 души квота за цяла България, сред тях са деца на министри и висши държавни чиновници. Освен върху обучението си, Грънчаров се концентрира върху изследвания в научния сектор на университета. Това е времето, когато пластмасите активно навлизат в ежедневието на хората. Много кандидат-студенти мечтаят да изучават техните характеристики, производство и употреба. Васил за кратко време се утвърждава като изявен студент и е изпратен и на студентски летен стаж в Московския химико-технологичен институт „Д. И. Менделеев“.  През 1974 г. се дипломира във факултета по органична химия, със специалност „Технология на пластмасите“.

2 януари 1975 г. е първият работен ден на инж. Васил Грънчаров в тогавашната База за техническо развитие към Стопански химически комбинат - Димитровград, на длъжност, свързана с производството на фосген (газ, използван в миналото като бойна отрова) . Още през първата си работна седмица, диктува технически регламенти за машинопис. През следващите 4 години, до 1979 г., работи в научно-изследователско звено и след успешни специализации постепенно от научен сътрудник трета степен достига до научен сътрудник първа степен. Така на 3 декември 1979 г. със заповед е назначен за ръководител група в Базата. Темите, върху които младият инженер работи са: технология на фосген, изоцианати, хербициди, метилхлорформиат , полиуретани и др. В периода след 1980 г. Грънчаров преминава през всички длъжностни стъпала до главен проектант в проектен отдел на ИМХП (новото име на базата), а през 1983 г. след спечелен конкурс е изпратен на обучение в град Хьохст, Германия. То дава изключителен шанс за изучаване на цялостния процес по създаване на технология в химическата индустрия (от научното проучване до нейната реализация в промишлени условия). След завръщането си, Грънчаров прави първата презентация на непознатите CAD системи в ИМХП. По време на обучението има редкия шанс да се докосне до компютър APPLE. По онова време в предградието на Франкфурт има научно-изследователски център, в който работят около 2000 души.

През 80-те години на миналия век инж. Грънчаров прави множество проекти, свързани с химическата промишленост на територията на цялата страна:, инсталация за производство на калиев карбонат в  Химически заводи - Девня, инсталации в „Агрия“ - Пловдив, багрилни инсталации за текстилен комбинат - Сливен и др.

Едно от най- значимите постижения, младият инженер прави при цялостното проектиране (главен проектант), авторски надзор и пускане в експлоатация на цеха за производство на бадимол (полиетиленов окис - бивша фабрика „Химик“). Производството на бадимол впоследствие  е реконструирано и разширено, а капацитетът му е увеличен. В. Грънчаров като главен проектант, ведно с Еленко Димитров и проф. Христо Цветанов от БАН, са поканени в Китай за преговори за продажба на авторска технология за производство на бадимол. Производството на бадимол включва изключителното за времето си управление с програмируеми контролери. То също е въведено от Грънчаров. На 8 ми август 1982г. Васил Грънчаров получава държавно отличие  - „Орден на труда“ – златен, във връзка с цеха за производство на бадимол.

От 1987 г. до 1989 г. инж. Грънчаров участва във всички фази на предпроектното проучване за производство на карбамид. Осъществява контакти с всички доставчици на технологии по света, прави работни посещения на инсталации измежду които са:

- Инсталация за производство на карбамид по технология за гранулация на японската фирма „ТОЙО“ в град Капуни, Нова Зеландия;

 - Инсталация за производство на карбамид чрез стрипинг с амоняк – фирма Снампроджети , Италия;

- Инсталация за производство на карбамид чрез пан – гранулация в Норск Хидро, Норвегия (днешната Яра). Там В. Грънчаров има възможността да посети и първият завод на Норск Хидро ,които от производство на магнезий, през производство на тежка вода достига  до  производството на торове и лидерското място в света за днешна „Яра“ .

В. Грънчаров е автор на множество научни публикации в престижното списание „Химия и индустрия“, измежду които са:

- „Непрекъснат процес за получаване на хербицида „Метоксурон““ – 1983г.

- „Непрекъснат фосгенов процес за производство на ароматни моноцианати при атмосферно налягане“ – брой 06/1983 г.

- „Безаварийна експлоатация на центробежни помпи за втечнени газове“ – брой 08/1985 г.

След 1990 г. с настъпването на промените в България се изменя и развитието на научно – изследователската дейност и В. Грънчаров продължава своята кариера като специалист износ в „Неохим“ АД, а по-късно - началник отдел. Участва в едномесечен курс-обучение по маркетинг мениджмънт в град Токио, Япония, организирано от Японска международна агенция за сътрудничество. Там той научава тънкостите на тоталния качествен контрол (TQM)и системата  за производство „точно на време“ (Just in - Time manufacturing), както и управленското счетоводство. Чрез въвеждане на методологиите на управленското счетоводство в „Неохим“ АД В.Грънчаров осъществява управлението на производствените процеси, оценяването на икономическия ефект от инвестиционните проекти  - методологии, които малко компании в България използват активно. В. Грънчаров е автор на редица маркетинтгови нововъведения в „Неохим“ АД, които се използват и до днешен ден в ежедневната работа на фирмата. Той въвежда статистическата отчетност на продажбите, диференцирането на ценообразуването за продажбите на вътрешен пазар, контейнерен терминал и контейнерните превози, първата складова база в град Разград и  последващите я в градовете Червен Бряг, Карнобат и Благоевград, цветово брандиране на продукта и жп. вагоните за експедиция,  налагане на опаковките биг- бегс на вътрешен пазар и най-вече-автор е на утвърдените търговски марки „Неоферт“ и „Неомултиферт“.

След 2000 г. става търговски директор на „Неохим“ АД, а по-късно - изпълнителен директор. От средата на първото десетилетие на 21 век до настоящия момент В.Грънчаров е автор и инициатор  на редица успешно реализирани инвестиционни проекти,свързани с производството в „Неохим“ АД. На фона на целия период от приблизително 20-25 години оперативен режим на инсталациите, най-мащабните подобрения, модернизации и разширения са концентрирани и са в резултат  на усилията на инж. Грънчаров през последните 5-6 години. Това са:

Цех за смесени торове – осъществен след предварителна подготовка на пазара за бъдещия продукт – 2006г.

 Уникално разширение и увеличение на капацитета на инсталацията за производство на амониев нитрат АС – 72 съвместно с ГИАП, Москва реализиран без промени в гранулационната кула. Увеличението на капацитета е презентирано в Рим през 2009г. на конференция организирана от престижното британско издание „Nitrogen and Syngas”

 Цялостна концепция за енергийна ефективност на компанията в това число:

 Основна реконструкция на цеха за амоняк, включваща система за разпределено управление DCS, изградена съвместно с „Honeywell“ и в последствие проект за оптимизация и подобрение на енергийната ефективност, стартиран през 2009г. съвместно с KBR, London и предвиден за реализация през лятото на 2012 г. Оптимизация и автоматизация на втория след природния газ енергоносител  в компанията – парата. 

Така през годините той демонстрира своя усет към новите технологии и утвърждава модела на вътрешното  за „Неохим“ АД иницииране на инвестиционни проекти, свързани с подобрения и оптимизация на производствените процеси.

В момента се реализира и  неговата инициатива във връзка с проект „Намаляването на емисиите от диазотен оксид при производството на азотна киселина в „Неохим“ АД“ по механизма СИ на Протокола от Киото (проект впоследствие доразвит от С. Грънчаров).

Нека в навечерието на 5  декември да пожелаем на Васил Грънчаров и на  всички членове на неговата фамилия още много здраве, успехи, кръщенета на внуци и правнуци!