Четири водородни клъстера променят облика на България на картата на Европа
blitz.bg
Публикувана на 21 Март 2021 в 11:03 ч. Разглеждния: 696

България има уникалната възможност да бъде първата в Европа, която да формира и развие водородни клъстери, като разчита на местното производство на водород въз основа на децентрализирано производство на електроенергия от възобновяеми източници. Чистият водород ще се транспортира чрез нова мрежа от тръбопроводи. В този случай специалната водородна инфраструктура може да използва водорода не само за промишлени цели, но и за гориво за автобуси, влакове и тежкотоварни автомобили, ще генерира електричество и ще осигурява топлоенергия за жилищни и търговски сгради. Така, следвайки поетапен подход, потреблението на водород може първоначално да бъде задоволено от производство „на място“ в промишлени клъстери чрез съществуващите връзки между производството и потреблението. Тази концепция

Представи председателят на КРИБ – Хасково Стефан Димитров сподели по време на провелата се наскоро среща със заместник-министъра на икономиката Стамен Янев. Тя се превърна и в един от акцентите на обсъжданите стъпки за изпълнение на Европейската зелена сделка в България и мястото на водородните технологии при реализацията ѝ в следващите години. Домакин на събитието бе ректорът на ХТМУ проф. д-р инж. Сеня Терзиева. На него присъства и Румен Радев, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.  

Стефан Димитров аргументира предложението си като обясни, че европейското законодателство дава възможност и дори насърчава страните-членки да реализират подобни проекти, като визира чл. 7 на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета. И допълни, че в английския град Ливърпул вече се реализира такъв проект, който е разработен по иновативен начин, за да бъде евтин и достъпен и ще започне да декарбонизира Северозапада до 2025 г.

Според председателят на КРИБ – Хасково формирането на водородни клъстери може да се случи в областите, в които се намират най-големите консуматори на водород, а именно София /заради индустриалните и битови потребители на електроенергия/, Варна, Бургас и Марица изток басейн, който включва Стара Загора, Хасково, Сливен и Ямбол /от гледна точка на химическата индустрия/. Димитров обоснова пред заместник-министъра своето предложение, като уточни, че в страната ни има изградени мощности, които могат да бъдат преструктурирани и да произвеждат „зелен“ водород. Той даде пример, с това, че в района Марица изток басейн за целта могат да се използват наличните водни ресурси на река Марица. В допълнение изтъкна, че изградените в Димитровград мощности за преработка на водород, дават възможност в най-кратки срокове /максимум до 10 години/ да стартира и индустриално производство на „зелен“ водород, а оттам и на „зелен“ амоняк.

„Участието на България в изпълнението на целите на Европейската зелена сделка може да бъде изключително, ако успеем правилно да формулираме целите си и да насочим предоставените ни средства. Водородът е универсален енергоносител, може да се използва за почти всичко, което изисква употреба на енергия. Водородният атом в химията е изходен продукт за много процеси. Затова и бъдещето е във водородната революция - производството на „зелен“ водород, от който се синтезира  „зелен“ амоняк без въглероден отпечатък.“, категоричен бе Стефан Димитров, който е и възпитаник на ХТМУ – София, специализирал „Минерални торове“.

На дискусията Румен Радев от АИКБ подкрепи Димитров като повдигната и темата за ролята на Европейски алианс за чист водород, който има за цел да изгради канал за инвестиции за по-мащабно производство и ще подкрепи търсенето на чист водород в ЕС.

Пред заместник-министър Стамен Янев, председателят на КРИБ – Хасково коментира нуждата от квалифицирани кадри като важен компонент от стратегията за развитие на водородните технологии. И посочи ХТМУ – София като добър партньор на държавата в тази посока, но изрази мнение, че трябва да се приобщят и други големи образователни институции. Според него, с оглед на възможностите за изграждане на нови инсталации и водородни центрове, е необходимо обучението на квалифицирани кадри да започне още в етап „средно образование“, което само по себе си е мярка за насърчаване на индустриалното развитие.

„За внедряването на нови и усъвършенстване на съществуващите технологии за производство и приложение на водорода като енергоносител, е нужно да бъдат въведени нови специалности за обучението на кадри. Младите специалисти са важно звено за бъдещето на водородните технологии“, коментира той.

Стамен Янев не остана безучастен и сподели, че това наистина е добра възможност да България да забърза не само икономическото, но и технологичното си развитие. Заместник-министърът очерта перспективите за финансиране на индустриалните предприятия за технологично обновяване на енергийното осигуряване и по-специално на големите компании от сектор „Химия“. Механизмите за подкрепа от националните и европейски фондове ще стимулират сътрудничеството между бизнес, науката и образование, стана ясно от думите на Янев. На срещата бяха очертани аспектите, към които страната ни ще работи за осъществяване на Зелената сделка с конкретни програми и финансови инструменти.

Участниците в срещата се обединиха около намерението за стартиране на конкретни действия по реализация на визия с участието на всяка от страните, заинтересовани от технологичната трансформация в изпълнение на Зелената сделка.

От ХТМУ представиха новите програми, които са директно ориентирани към подготовка на кадрите за работа в индустрията и в частност в сферата на чистата енергия и дигитализацията ѝ. Заместник-министърът отбеляза желанието на държавата да инвестира усилия и финанси в интелектуалния продукт на страната, като сподели, че се обмисля финансиране на стартиращи компании за развитие на наука в посока на водородните технологии от млади учени.

Гостите имаха възможността да разгледат изследователските и учебни инсталации в Центъра по водородни технологии към ХТМУ и отблизо да се запознаят с апаратура от най-висок клас.

Линк към проекта, реализиран в Ливърпул, Англия: https://hynet.co.uk/

Линк към новината в blitz.bg: https://blitz.bg/ikonomika/chetiri-vodorodni-klstera-promenyat-oblika-na-blgariya-na-kartata-na-evropa_news806860.html?pr3vi3w=true

 


© 2021 НЕОХИМ, АД. Всички права запазени. Условия, при които ви предоставяме тази услуга. Всички текстови материали и изображения в този уеб сайт, са собственост на техните автори. В сайта, се съдържа JavaScript и Flash и за правилното му разглеждане е необходимо браузъра ви да ги подържа.