ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Предназначението на минерални торове на основата на нитрати като амониев нитрат и карбамид е именно да осигуряват хранителни вещества на растителните култури. Следователно действието на двата вида азотни торове се припокрива.

Въпреки това, торове на основата на нитрати, като амониевия нитрат, имат предимства в сравнение с уреята, както по отношение на усвояването на азот, така и при разпределяне на оптималното му количество. Нитратните торове лесно се абсорбират от растенията за разлика от уреята, която трябва да е с най-малко 15% по-високо ниво на азот при приложение за постигане на същия добив и качество като при амониевия нитрат. По-голямата част от тази недостатъчна производителност може да бъде компенсирана от по-висока доза азот. Това обаче е свързано с увеличаване на тежестта върху околната среда. Обратно, нитратните торове позволяват по-точно разпределение на азота и поради тази причина са свързани с термина „прецизно отглеждане“.  Това сочи доклад на Европейската торова асоциация, оповестен публично преди повече от две години. В част от него се разглеждат характеристиките и ползите от уреята и амониевия нитрат.

Карбамидът съдържа повече хранителни вещества на тон в сравнение с амониевата, което го прави по-лесен за транспортиране. Следователно, основният внос на тор в ЕС е карбамид, докато производството в рамките на съюза е в полза на амониевия нитрат, сочи информацията от Европейската торова асоциация.  

Основните емисии от производствените процеси са от на амоняк. Емисиите на въглероден диоксид са неизбежени, тъй като амонякът (NH3) е необходим за производството на суровината. Този процес е същият за направата на карбамид. При производството на амониев нитрат, етапът на превръщане на амоняка в азотна киселина (HNO3) отделя допълнително азотен оксид (N2O) на ниво завод, който също е парников газ.

Европейските производители предават квоти за емисиите на въглероден диоксид, които се отделят при производството на амоняк за нитратните торове, а също и за диазотен оксид, познат още като райски газ, който се освобождава при производството на азотна киселина. Тъй като производството на азотна киселина не се изисква за урея, производителите не отстъпват квоти за диазотен оксид за карбамид. Следователно емисиите от производството на торове, обхванати от СТЕ, са същите като тези, емитирани по време на производството, което е по-високо за АН, отколкото за карбамида.

Системата за търговия с емисии не взема предвид приложението им на полето. Въпреки че тези от производството са по-високи за амониевия нитрат, общото ниво на емисиите е от уреята са значително повече. Докато карбамидът е по-ефективен по отношение на въглеродния диоксид в производството, емисиите при прилагането му се компенсират.  

Въпреки че СТЕ дискриминира торовете на основата на нитрати като амониев нитрат това все още е предпочитаният вид тор в Европа днес. Това се дължи на способността му да дозира азот по-добре от уреята, което също има екологични ползи, свързани с загубите на азот в околната среда, се казва още в доклада на Fertilizers Europe.

Линк към новината във вестник "Български фермер": https://www.bgfermer.bg/Article/7312364