ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Всеизвестен факт е, че селското стопанство е отговорно за 92% от емисии на амоняк, които влияят на качеството на въздуха в Европа. 17% от тях са в следствие на употреба на азотни торове. Данните са част от  доклада за емисиите на ЕС за периода 1990 – 2016 г. на икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации  /ИКЕ на ООН/, разпространен от Европейската агенция за околна среда.

Политиката на ЕС е насочена към това да ограничи вредните емисии с цел опазване на околната среда. В търсене на работещ баланс между жизнеспособността на земеделието и приноса за подобряване на качеството на въздуха, се предлагат все повече механизми за екологично земеделие. В тематичен доклад „Селското стопанство и качеството на въздуха“, изготвен от  Fertilizers Europe /Европейска торова асоциация/, са описани редица примери и добри практики за намаляване на емисиите от амоняк от селското стопанство

Сред най-ефективните методи е

изборът на подходящ тор.

Целта е, както стана ясно, да се постигне оптимизиране на добивите чрез ограничаване на емисиите от амоняк. Желанието на всички фермери е да получат по-добри резултати от суровините, които купуват и това със сигурност се отнася за азотните торове. Много често те биват въвеждани в заблуждение, че определени торове имат по-добри ефекти от другите. От  значение е да не се разглежда само цената на минералните торове, но и техните агрономически и екологични характеристики. Уреята може да бъде по-евтина като продукт, но води до по-високи загуби на хранителни вещества под формата на емисии на амоняк във въздуха. Изпареният азот вече не е достъпен за хранене на растенията и следователно може да доведе до намаляване на добивите, вместо постигането на желания резултат. Така редица земеделските производители претърпяват икономически загуби, смятайки че инвестират в правилния тор. 

Емисиите на амоняк от калциев амониев нитрат (CAN) са с 63% по-ниски от тези на карбамида. Това би могло да допринесе за постигането на целта на ЕС за намаляване на общите емисии на амоняк с 19% до 2030 г. До значително по-ниски емисии води и торенето с азот, сочи доклада на Европейската торова асоциация.

Оптимално използване на минерални торове

е важна част от процесите за намаляване на вредните емисии от селското стопанство.

Има няколко добре познати добри земеделски практики, които европейските земеделски производители могат да приложат, за да избегнат загубите на амоняк. Използването на амониево-нитратни торове осигурява най-ниските емисии. Карбамидът, обработен допълнително с инхибитори, също може да остане като вариант, тъй като при него загубите на амоняк средно със 70 до 80% по-ниски. По този начин уреята с инхибитори може да подобри ефективността при използването на азот и да намали въздействието му върху околната среда. .

Важно е да се знае, че влажните почви подобряват дифузията, докато хладните метеорологични условия (<15 ° C) ограничават образуването на амоняк в почвата и последващите загуби от изпаряване от урея. Трябва да се има и предвид факта, че алкалните почви (pH> 7.5) водят до по-големи загуби от изпаряване. А използването на минерални торове 2 или 3 пъти вместо един път само през сезона намалява концентрациите на амоняк и рисковете от изпаряване, се казва в доклада на Fertilizers Europe.

Прецизно торене за по-чист въздух

            Редица са възможните инструменти за улесняване процеса на наторяване, като планиране, анализ на почвата, приложение с променлива скорост чрез GPS или сензори – всичко това ще бъде от полза не само за околната среда, но и за намаляване на разходите на стопанството. Благодарение на нарастващото развитие и внедряване на нови технологии се очаква емисиите на амоняк, свързани с селското стопанство в Европа, да спаднат с 10% до 2030 година.

Източник: https://www.fertilizerseurope.com/#

Линк към цитирания доклад:

https://www.fertilizerseurope.com/uploads/media/Farming_and_Air_Quality_Web.pdf

Линк към новината в сайта на вестник "Български фермер": https://www.bgfermer.bg/Article/7264356