С праздникам! За Победу, „Неохим” и Родину!

В плен на празничния дух

Утрешният Фанджио – до скулптурирания оригинал

Дъщеря ми пред SL300 Gullwing

Внукът ми „шофира” автобуса на ФРГ-националите от 1974 г.

Давид между лимузините на Кайзер Вилхелм и Император Хирохито

Дамската част в центъра на Щутгарт

Майка и дъщеря – пред Библиотеката

Час преди старта

Последни секунди – с логото и трикольора напреж…

След финала – фрагмент от награждаването

Този момент предхождаше наградата – аркадата още личи…

За всекиго по нещо

Сестра ми след третото греяно вино

Прибрахме се - и отново на Мусала

123456789101112131415

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

До и на „Фолксваген Прага маратон“

Да ми прости „Модерния ляв“, но заемката ми се струва твърде удачна. От една страна изразява победата ми, па макар и в „Altersklasse M55”, а от друга визира битовизми, които ще спомена по-нататък.

В предишния материал споделих, че ми предстои бягане в едно германско село. То си бе така, но не съвсем и не бива да презумирате, сещайки се за Коручешме или Караатли, примерно. Макар географски нещата да си приличат.

Бийтхайм Бисинген е селище разположено на 20 км. от центъра на Щутгарт. Нейде след Бад Канщат (“Мерцедес“), Фоербах (“Бош“) и Цуфенхаузен – Лудвигсбург (“Порше“). Притежава административна самостоятелност, а кметът му от 2004 г. насам е един и същ от SPD, каквото и да значи това, доколкото предишният (от CDU) е управлявал 30 (!) години. Общинският им съвет е почти 1:1, като състав и структура с димитровградския. Административната единица е една от най-богатите в Германия с натрупани публични резерви от над 20 млн.евро. Най-голям работодател в района е „Durr AG”, в което работят горе-долу толкова човека, колкото и в „Neochim Group”.

Гъсто застроената част на Бийтхайм се разпростира на около 10 км²и макар в подобни селища високото строителство да е изключение, в него постоянно живеят цели 43 хиляди жители. В добавка, Бийтхайм се явява своеобразен център на 8-10 по-малки селца, отстоящи на 3-7 км, а заедно с още петнадесетина подобни агломерации оформят сателитната част на Щутгарт, разпростряла се на над 1800 км². Тоест, с всичките му самостоятелности (в т.ч. като съдебен район), предвид факта, че до него се пътува между 17 и 22 минути, градчето може с основание да се счита предградие или дори квартал на Щутгарт, като крайна спирка на един от седемте метродиаметъра на полиса, всеки с дължина около 40 км.

Не бързайте да ахкате, сравнявайки с петдесетината километра столично метрo. Градската железница (обхващаща квартали до 10 км. от центъра), разполага с още 15 линии с обща дължина допълнителни 400 км. Добавяйки към това факта, че в известна част метродиаметрите са дублирани от множество регионални влакове, нещата съвсем се избистрят. Отчитайки и факта, че метролиниите са с график 15-30 мин., а градската железница е още по-нагъсто, лесно се пресмята, че в пикови часове в движение са над 320 вагона, барабар с регионалните влакове. Към тях естествено трябва да добавим и безбройните автобуси. (Демек, транспортните възможности само на публичния транспорт, значително превишават потребностите...) Плюс информацията, че в тоя район на семейство се падат 1,5 автомобила, които не стоят в гаража, а са за ежедневно ползване, при средна възраст на автопарка 3,63 години...  Което прави нещата твърде лесни (за германците), но и твърде неразбираеми за такива като мен (примерно). Щото аз така и не мога да си обясня какви са кираджиите на тамошните „бакшиши“, пак примерно. Както и да е.

Бийтхайм е известен с изключително късия списък на почетните си граждани (9души), което го отличава малко от Димитровград. Известен е и с това, че заедно с №2 (Паул фон Хинденбург), пръв се е натегнал, още с идването му на власт  и на почетен гражданин №3, в лицето на Адолф Хитлер. Този акт е отменен месец след поражението на нацистка Германия, което пък сближава Бийтхайм с цяла поредица български селища...

Заедно с приликите има разбира се и известни малки разлики. Да речем в транспортната инфраструктура и вътрешния за самия микрорайон транспорт, които са около 10 пъти (слабо казано) по-развити от съответните в аналогични и дори значително по-големи български градове.

Още малко аналогии. Така или иначе, в „куцата“ 2013 г. постигнах известни успехи в Германия и Турция при пълен карък (травма) в Ротердам – Холандия. В което виждам известна символика. Сигурен съм – всички знаят, че от поне 100 години Германия, България и Турция са си все съюзници, изключая случаите, когато външни на групичката интереси ни правят зорлем неприятели... Докато, холандският случай е различен. И за него ви писах, но поради хакерска атака, срив в мрежата или друго, дописчицата ми (много поучителна и интересна) се затри.

Да се върнем обаче към спортната част с начало България. На 20.12. ходейки по коридорите на властта (икономическата) свърших известна твърде полезна работа. В приповдигнато настроение реших пътьом да се отбия и поздравя с настъпващите празници стар политически приятел. От емоции ли, от изпушените 2-3 цигари ли (щото не вярвам да е от някакъв си литър вино...), но в един момент не съобразих нито гравитационният закон, нито факта, че като се качиш на колелото, ако искаш да запазиш равновесие, трябва и да въртиш педалите... Особено с раница на гърба. В резултат гравитационните сили се фокусираха върху дясната ми вежда (60%) и дясно коляно, останалата част. Пострадаха и спортните ми очила, които се охлузиха жестоко и по чудо не се счупиха с непредвидими последствия.

В крайна сметка на челото ми цъфна впечатляваща аркада, след която само отокът стоя 3-4 дни, а синините над седмица. За щастие, политическият ми приятел ми оказа бърза и по стечение на обстоятелствата професионална помощ. По-късно, видимо загрижен от неувереното ми педалиране, дори ме транспортира до нас, заедно с велосипеда. Така са приятелите – аз колко съм му помагал навремето... С който случай традицията установила се в „куцата“ 2013 г., да се контузвам преди състезание се запази.

С контузия или без, на 22.12. потеглихме с полет до Хан. За другото съм ви писал – 1:20 ч. с автобус до Франкфурт (130 км.) и още 1:20 ч. с влак до Щутгарт (210 км) с едно спиране в Манхайм... В друг ракурс погледнато – от Мюнхен до Берлин през Щутгарт са едни никакви 940 км., които се вземат за 7 часа с осем спирки по пътя за които се губят 30 минути чисто време и около 40 с подходи и ускорения. При невероятен комфорт на пътуване и задължителния свободен „Wi Fi” на борда! Опитайте да го сравните с пътуване от Варна до Бургас през София...

Разбира се, не са чак толкова лоши нещата в Родината. Историческият (и икономически) анализ показва, че поне последните 110 години в Германия винаги се е живеело между 2 и 2,5 пъти по-охолно отколкото в България, погледнато през най-голямата „кошница“ от стоки и услуги която можете да си представите и с отчитане на тяхната тежест за семейния бюджет. В резултат на ускореното им застигане в последните 20 години обаче, оптимистите с изненада констатират запазване на пропорциите а реалистите тихо отбелязват известно увеличение в наш ущърб, което естествено не пречи на постоянното ни доближаване до тамошния стандарт...

Пак се отплеснах в дребнотемие, пък трябва да говорим за спорт.

А от спортна гледна точка, 8-те дни до състезанието и то по празниците, че и в Щутгарт, са си изпитание на волята. „Стисках“ колкото можах, ама устисква ли се? Е, намерих време за една олекотена тренировка и още 2-3 разтичвания по 5-6 км., но толкоз. Оттам насетне, малко „Бургаска мускатова“, малко „Смирноф“ (черен етикет), малко сьомга, малко „българско“ сиренце (от Турция, но качествено), малко вино (1-1,5 л. дневно), малко зелеви и лозови сърмички, малко спагети с „по-яка“ заливка, малко пържолки и много-много салати...  И състезателното ми тегло от 61 кг. се преоформи на внушителните 63, с което разликата „ръст-тегло“ падна до 110, при препоръчителни минимум 112 единици, за равнището на което държа да се състезавам.

Прескачам някои други битовизми, касаещи разностранните интереси в българската група, която тоя път освен внука, включваше съпругата и сестра ми. Само мама липсваше, а за татя и не помислювам...

Важното е, че на 31.12. в 14:00 часа застанах на старта, амбициран да завърша сезона успешно. Условията бяха близки до идеалните – слънчево и тихо време, 5^она сянка.

Няколко думи за състезанието. Стартираха над 3500 човека, от които в контролата завършиха 3300. Всъщност това е едно от двете най-популярни и престижни от многото новогодишни бягания в Германия. Другото е в Трир, чийто плюс е, че средният резултат на първите 20 мъже и жени е по-висок поради по-застъпено чуждестранно участие на поканени състезатели. В Бийтхайм се канят по 10-12 мъже и жени, но предимно германски състезатели. Ако сравнявам, то при мъжете в Бийтхайм и в Трир имаше по 23-24 добри, много добри и отлични състезатели. Тоест такива с постижения под 33 мин. на 10 км. Разликата в полза на Трир, я правят 5-6 бегачи с по-тъмен цвят на кожата. При жените тези с постижения под 37 мин. на 10 км., в Бийтхайм бяха 10, а в Трир – 18 – разликата е дамското присъствие от Кения, Етиопия, Уганда, плюс две натурализирани германки...

Във всеки друг аспект Бийтхайм е класа над Трир, където разстоянието е едва 8 км. за мъжете и 5 км. при жените, а освен това бяганията са сепарирани (елит мъже – елит жени – масов старт мъже + масов жени и т.н.). Трасето в Трир е скучно (8 кръга) макар и равнинно. Зрителите са по-малко, гюрултията също, а да не говорим за масовостта – в Бийтхайм тя е 4 пъти по-висока! Зрителите в Бийтхайм са около 20 хиляди, тоест половината град. Така че участвах в комплексно по-доброто, а и като общо равнище по-силното състезание. А иначе, убедително (с над минута) щях да спечеля „М55“ и в Трир. Но да се върна в Бийтхайм.

Последният е разположен в поречието на две реки и очаквах обичайното равнинно трасе, при липса на информация за характеристиките му. Затова стартирах твърде амбициозно с около 3:35 мин/км. И след 400 м. бях неприятно изненадан от дълго (600 м.)  почти 5-процентово изкачване, което е и най-тежкото в маршрута. Съобразих на ход останалите подобни, но лактатният взрив „изяде“ поне 20 сек. от крайния ми резултат. Впоследствие прегледах GPS – диаграмите и за изкушените от бягане ще дам някои подробности.

Маршрутът се състои от 2 обиколки – първата около 4,8 км., а втората по-изтеглена. Трасето прескача по хълмовете край двете реки, които са и застроена градска част (отделен въпрос е, че от зор аз така и не забелязах мостовете по които съм минал цели 4 пъти). Състои се от 6 по-значими изкачвания със среден наклон около 3,2% и дължини между 500 и 1000 м. Участъкът в изкачване е 4600 м., а остатъкът е спускане. Цялото трасе е дълго 11140 м. (с отчитане на релефа) и в някои години фигурира и като 11,2 км. Общата денивелация в изкачване е 147 м. а в спускане 143 м., тъй като финиша е в изкачване извън кръга. Ако трябва да го оценя професионално, ще кажа, че според възрастта и антропологията на състезателя, сравнено с бързите равнинни трасета, се губят между 30 и 40 сек.  от релеф и още около 10-15 по многобройни завои, 24 от които под прав и по-малък ъгъл. Споменах възрастта и „антропологията“, доколкото надявам се е ясно, че на височините младостта печели процентно повече отколкото по равно и в спускане. Колкото до другото, състезатели по 58-60 кг. и разлики „ръст-тегло“ от порядъка 115-118, ако не губят по-малко в изкачването (макар по-ниското тегло да предполага предимство), то със сигурност печелят „от крачка“ в спускането. А оценката си за трасето бих подкрепил с резултата на победителя, вицеевропейският шампион на 5000 м. Арне Габиус, който финишира за 32:43 мин., а на осемкилометровото равнинно трасе в Трир е с резултат в границите на 23 мин. Това, в „общофизическия“ етап насреди зима – иначе има 13:12 мин. на 5 км. и съответно 28 мин. на 10 км. Вторият класиран, Рико Шварц, пък е германският шосеен шампион и призьор в кроса, с резултати на полумаратон 1:07 ч. и съответно 2:21 ч. в маратона. От подобен порядък са и постиженията на още 4-5 от челно класиралите се.

Ако трябва да онагледя нещата с по-разбираем пример, ще кажа че трасето донейде напомня трудността на „Димитровград – Хасково“. И ако добавим още ≈8:40 мин. към постиженията (нашето трасе е точно 13840 м.), излиза че първите десетина от Бийтхайм щяха да финишират под рекорда на тресето по което са бягали ред републикански шампиони. В моя случай корекцията е 11:30 мин. (за 2,7 км. + допълнителни 40 сек. за по-висока трудност на нашето трасе) и полученият резултат е напълно съпоставим с най-добрия ми резултат от домашното състезание.

Впрочем, завърших за 43:25 мин. - време адекватно с това на предишни победители в М55 и на над 2 мин. пред втория – призьор от предишни издания. Съобразно целеположеното с предния материал – сред първите 150 в генералното (139-ти) и в тройката (първи от 200) за М55. Със сигурност мога минута по-бързо, но и това време е добра основа за пролетта. Не съм планирал пълна реализация през тази година (а в юбилейната за мен 2015 г. и следващата я, 2016 г.) но все пак ще се стремя към бягания около 38 мин (10 км), 1:23 ч. (полумаратон) и 2:54 – 2:55 ч. за маратон. Ако съм здрав, едва ли ще са ми проблем.

Между другото, не виждам никакви причини за демонстрации на излишна скромност. Дори и този не съвсем оптимален резултат, като „age graded time” е 18-ти по ред измежду всичките 2508 мъжки, отчетено по стандартна методика. Отчитайки действителната възраст на преднокласираните по този показател – 2-3 места по-нагоре предвид факта, че момците пред мен са предимно в сегмента „24-28 години“...

За да не изглеждам сексист (какъвто не съм), ще кажа няколко думи и за дамите. Изпревариха ме цели 17 по абсолютен резултат, което също е отличен атестат за проявата. Поне доколкото на много и големи маратони тая работа я свършват 10-12 от тях, а в по-големи размери срама е възможен само на „GOLD LABEL” - маратони и то с акцентирано участие и на дамите. Като „age graded time” с по-добър коефициент от мен са 7 жени.

Като за пълен аматьор, при това не особено привързан към спортния режим и диетология – нелоша равносметка, струва ми се.

Пък и знаете ли, наскоро попаднах на поредния материал за 58 годишен състезател. Този път за нареченият от Steffen Meyer “един от най-успешните бегачи, легендата от Тюрингия, Ханс Гюнтер Мюлер от Bedheim”. Започнал спортната си дейност в прочутата ГДР-школа, Ханс-Гюнтер не е прекъсвал да тренира и се състезава, преминавайки през различни възрастови групи. Описват се постиженията и победите му, като бегач на средни, дълги и свръхдълги разстояния. Пътьом отбелязвам, че навремето резултатите му на 10 км. и полумаратон са съпоставими с тези на днешните ни републикански шампиони, а тези на маратон, с тези на първите 3-4 у нас. Та на 58 години бай Ханс бягал маратон между 3:10 ч. и 3:15 ч. и дори печели тук-там. Е, ако е така, а аз бягам средно 17 мин. (9%) по-бързо, то като какъв трябва да се броя? При това не разполагам и с 60% от неговите опит, условия, средства и възможности за подготовка...

Стига съпоставки за сега. При случай ще се смерим и с многократния и последен шампион за маратон на държавата ГДР, победител и от Софийския маратон за 1985 г., няколкократния световен шампион и рекордьор при ветераните, Klaus Goldammer. Който след 1995 г. работи като преводач (английски, испански) на свободна практика и който представете си, по това време на годината обикновено бил на високопланински лагери – понякога дори в Америките...