Денят е 3-ти март, 12 часа по обед. Празното отсреща е централният площад, около който са сградата на кметството и офиса на ГЕРБ....

Единствената връзка

Общ изглед (частичен) преди снеговалежа

Вие сигурно си мислите, че Кючуков просто тъй е избрал Баните...

Вършат си работата, нищо че в момента престоява

Тук ме посрещаше и охраната, т.е. кучето

Деца в района – бол!

Съградено от Пожарната и други дарители – за хаир!

Моя милост, нейде към кв.Ропите, където най-сетне срещнах местен, който да ме снима

Красива проява на благотворителност, в памет на близки...

Там долу са Ропите

Столовата с влизащата в момента „колежка” по маса

Красивата (и празна) църква, с добре засипан път към нея...

Поглед от хотелската част на санаториума към Средната махала и пътя за с.Вишнево

1234567891011121314

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Валенсия маратон. Само седми – сори!Валенсия. Испанска корида-2Да! Първо място, с рекорд на маратона в Истанбул

На Смолянските бани бех, ох баня, ох кеф! Ей, отдавна не съм ви писал, ама то е щото не можах да измисля как да привлека интереса ви към бездарните си пътеписчета. Чудех се например, дали да не прибавя към заглавието на това едно „Приключение с помакиня”... Ама се сетих, че туй би ме сближило с оня порнограф Христо Стоянов (чиято последна простотия поставя Левски до Карамански) и се отказах. Така че ще продължа да упорствам с конвенционални средства.

Както сте забелязали в последно време вия („като флекс”, според израз на един талантлив драскач), оплаквайки се от болки в кръсто-поясната област. Реших да се доверя на лекарите (?!) и да отида на бани. Кандисах, най-вече заради подходящиярелеф на околността, плюс положителни отзиви за балнеокомплекса. Подготвих съответните документи, заредих продукти като за обсада (знае ли се ...), прибавих шах и две тестета карти за всеки случай и като издебнах пролуката между два снеговалежа,потеглих към Кърджали, Ардино и Баните. Половината от 124-те километра преодолях без проблеми, но преди Ардино запрехвърча сняг, а имаше и снежна покривка върху недопочистена стара такава, което за България е нормално, особено за около 1000 м.Надморска височина /н.в./.Наложи се да карам предимно на втора предавка, като особено лоши бяха последните 8 км спускане преди с.Баните. Там не валеше, но имаше заледявания и коловози и добре че поне бе опесъчено. В крайна сметка пристигнах благополучно, избрах за паркинг една не толкова стръмна уличка и като обезопасих с два камъка колата, тръгнах да се настанявам.

Като начало се оказа, че докторът вместо „кръст” е писал „шия”, но след съответните комуникации тоя проблем отпадна с обещание вярното да пристигне по пощата. (Честно казано останах с впечатление, че подобни грешки не са случайност, но „НЗОК” на какво ли не „носи”...) Платих каквото трябваше, доплатих необходимото и получих двойна стая за самостоятелно ползване, барабар с хладилник и кабеларка. Малък проблем бе, че напълно алогично в пакета имаше „Евроспорт 2”, „Филм плюс”, „Ринг”, „Нова спорт” и разни други, а липсваше публичната „Евроспорт”, но както е ясно няма пълно щастие и първите стартове от световното по биатлон ми артисаха.

Както и да е, минах преглед, назначиха процедури и сколасах дори да ги изпълня за деня. Обядвахме в просторна, полупразна столова с моментално обслужване и след банята (кабините са индивидуални и чисти, но има и басейн) излязох да се поразтърча и огледам трасетата из района. Биваше си ги. Няма как да е иначе край селище, чиято най-ниска част е на около 700 мн.в., а до „горната махала” е „три дни с камили” и над 200 м денивелация. Общо взето за всеки мерак има ляк, пардон, път. Примерно, пътят до с.Вишнево (6 км) е със среден наклон 2,5% и много приятен за бягане в снежно време.

Иначе самият път, както и другите основни артерии в района изрядно се почистваха и опесъчаваха. Куриозното е, че по това трасе нейде по средата ме пресрещаше едно хубаво куче на фирма „Минерал”, което тичаше над 10 км съпровождайки ме и редовно слизаше с мен до Баните, та се налагаше всеки път да звъня на заможния помак, който идваше с джипа да си го прибере. Е,на третия път ме изгледа накриво, но му обясних, че на песа му е кеф и ако го мързи да се разкарва,да му оставя каишка, та да го връзвам за оградата...

Но думата бе за трасетата. Трите и половина километра до края на село Дрянка са с наклон над 6%, близо деветте до превала към Давидково почти с толкова, а петте километра до Ропите (не Рупите...) са си почти равни. Разбира се има отделни по-къси отсечки, където наклоните надминават 10, 12 и дори 15%. Предвид горното, префасонирах подготовката си и я посветих на планинското бягане, като веднага след лека закуска „извъртах” 10-12 км. После следваше около час луготерапия, електростимулация (спомнете си опита с отрязаните жабешки крачета) и йонофореза, след които упражнението се повтаряше и дневният обем се оформяше на 23-25 км, при различна интензивност. След бягането идваха обядът, банята и... виното. Е, с мярка, тоест за шест пълни дни ми отидоха точно 6,5 л.червено, 700 ml гроздовица,„произведена” от 500 ml домашен концентрат (няма да возя и водата, я) и 2,5 литра бира. Нейде след четвъртия денс изненада установих, че в картона ми пише да пия и ... вода, което не приех сериозно, но реших да опитам. Може би случайно, но тия ми опити съвпаднаха с някакво „изпускане” в кухнята и като не успях да разбера със сигурност от мусаката ли бе или от водата, реших да не рискувам повече... Временното неразположение обаче олекоти тренировките и имах повече време да размишлявам върху странични неща. Направи ми впечатление например, че не само центърът на общината, а и околните селища не са обезлюдени за разлика от други райони на страната. Вероятно заради дългите снежни нощи, липсата на друга работа, поради некои табиети на религиозна  основа или по-скоро въпреки други подобни табиети, ако ме разбирате, щото не мога да си позволя повече натурализъм... Иначе, да кажеш, че местните имат някакъв кой знае какъв поминък – не, радват се на 400 лв. заплата и мечтаят за 600... Тук-таме ще видиш някое работещо 2-3 месеца годишно предприятийце струпано с „усвоени” пари по „Сапард” или друга програма. Пак по същия начин „правоимащи” (част от които дори не са местни) са спретнали по някоя къщичка „за гости”, кога бягат откадъните си, които къщички иначе си стоят заключени. За няколкото хотела не говоря – те също са на отбрани и поради конюктурата също очакват да им ги приберат... по-големите крадци... Говеда и друг скот не ще видиш никъде, а 50% от народонаселението е откровено затлъстяло, пък други 30%-с коджа наднормено тегло. Иди, че я разбери? И не изглежда да живеят в недоимък. Къщите им както си приляга на помаци – двукатни (макар често неизмазани), със задължителния гараж за „Лада”-та, а самите „Лади” (респ. „Москвичи”), стоят отвън обикновено под грубо скован навес от борови талпи, докато гаражът е пълен със ситно нарязани дърва за огрев.Изобщо, като изключим мижавата хотелско-магазинно-кръчмарска заетост, ако не с гурбетчилък, хич не е ясно от какво поминува регионът. Впрочем имам известни догадки по въпроса, но не му е място да ги споделям. Виж мога да споделя, че видях нова и много хубава черква – седи си ей тъй, празна като един паметник на българщината, извинете, на глупостта, доколкото нито някой разчиства снега към нея, нито пък забелязах посетител, па било то за националния празник или следващия Господьов ден... Честно казано, не забелязах кой знае каква привързаност и към новата вяра на коренното българско население, но изглежда по тия места тая по-модна иди... Не ми хареса особено пълното игнориране както от страна на народонаселението (обяснимо), така и от официалните местни власти (?!) на 3-ти март, но така е дошло и за това следва да „благодарим” на геополитиката,активно провеждана от Големия брат в НАТО, чрез друга братска държава,пак от Пакта. Няма лошо, след време пак ще си ходим на курорт в Баните, само дето ще се казват по-иначе. То дотогава и еврото ще е отпаднало като европейска валута, та и плащанията няма да са проблем с новите „глобални” пари... Нейсе. Впрочем, покрай исторически сложилите се обстоятелства, заедно с характерови особености,които не ми се нравят особено, констатирах едно прагматично отношение към мъртвите чрез действия,насочени главно към живите. Разбира се става въпрос за „изтъркалването” на напусналите ни, без капка внимание впоследствие към местохранилището на тленните им останки. В замяна на туй обаче, друговерците - съграждани, в памет на мъртвите си градят чешми (в Швейцария, Германия и другаде из тия райони правят пейки...), като само в радиус 10 км от с.Баните те са над 100! Виж нашего брата е цар на тесането, озеленяванетои монументалното строителство, характерни иначе за заможни и най-вече комплексирани хора...  Между другото, но забелязах и нещо интересно. Съседите ми се случиха местни, с деца или внучета.Извън личното си пространство джомолеха тихо и не така натрапчиво като турците, да не говорим за турчеещата се цигания. Дойдеше ли чалъм да пеят песнички на децата обаче, ставаше единствено на... български! Което ме накара да се загледам по-внимателно в лицата на околните. И установих, че някои от тях са запазили значителна част от тракийските си и славянобългарски гени. При други, прозират гръцки или ако щете-гръкоримски черти. Преобладават обаче типажи,дедите на които кое на религиозна основа („по любов”), кое за келепирец или просто от зор са допуснали по-малка или по-голяма намеса на малоазийски „пълнеж”. Не че на останалите ни липсва такъв, но тия са прекалили с интеграцията си... Дотолкова са се интегрирали навремето, че с охота са извършвали всички дейности, които Високата порта винаги е толерирала, НО НИКОГА ОФИЦИАЛНО! Е, с изключение на относително кратък период през 17-ти век, когато се създава „социалната основа” за следващото управление на тия земи – любими ловни полета на Мехмед ІV Ловец. (Раншни и сетнешни потурчвания са инцидентни и предимно доброволни – от глад или за изгода). Въпросната „основа” е създадена на юруш с принципа „паница леща ( в случая хлебно зърно) и чалмата или главата”. За предпочелите друго, остават мор и глад в гората. До второ нареждане, което за да сме честни,все пак идва, но работата е вече свършена. В смисъл, че след като изпълняват разните му технически подробности, потурнаците са нахранени и изпратени да бастисат де що има символ на християнщината. В резултат, няколкостотин църкви и няколко десетки манастира стават курбан, барабар със „сервитутните” им територии. Бастисването и грабежите са проведени „хуманно” и на разменни начала – „вие ще бастисате ристиените у наше село, ние пък, вашите”... Не идело някак си съседи и вчерашни едноверци да се... гледайки се в очите. Не ми е приятно да го призная, но оттогава насетне все е на казармения принцип, като българи тормозят българи! В 99% от случаите и естествено преимуществено откъм „привилегированата” за момента страна. Кой ли вече си спомня за „ответните мерки”,предприети от батачени срещу Енимахлеси (Нова махала) след идването на русите... С което прекрачвам отвъд и дори далече отвъд 1878 г.,констатирайки че през всичкото туй време чуждите ни господари кротко са се подсмихвали отстрани „подръпвайки ушички” колкото да ни вкарат в удобния им коловоз, да не се изразявам по-кратко... Изобщо струва си да се огледаме в историята отстрани и без излишна патриотарщина. И да се запитаме чий неузрял плод бе Априлската буна – на отдавна обесения и вече забравен Апостол или на парите ( „с които се създавала разузнавателна мрежа”) на двама руски граждани и големи дарители на родната си държава, опериращи и погребани във Влашко? И чии (съвпадащи с моментните български) интереси обслужиха нечовешките кланета,извършеникакто вече казах предимно от българи-мюсюлмани, без да отминавам ролята на около двайсетина хиляди черкези и разбира се циганския башибозук. Правейки вметка, кротко отбелязвам, че Св.Влкмч. Трендафил Керелов (кмет на Батак) е мъчен и опечен жив като акт на дълбока омраза от ПОМАШКИЯ  башибозук, покрай другото (да каже къде е златото...) и щото два пъти е целувал пеша на Султана,подяждайки околните помашки села откъм ливади (днешния язовир) и откъм гори и бичкиджийници (втория поцелуй...) в полза на батачени. Неща,спомогнали същите батачени да са „баровците” в околността – заможни и мразени великомъченици... Самият Керелов полага усилия да спаси Батак от Ахмедаа, като... разоръжава батачени, (заедно с друг чорбаджия – великомъченик Ангел Кавлака, а самият Трендафил е съпруг на Деля Кавлакова...), след като двамата му сина са избягали после първите нападения и вярвайки на думата на помашкия главатар (?!) без да си дава сметка, че Хайтов още не е роден да възвеличае нравствените добродетели на тия хора... Отваряйки скоба,още по-кротко ще спомена, че следвайки максимата „болен се... уважава на легло...” Английската корона, командирова у нас известната като „благодетелката на Батак” Лейди Странгфорд. Задачата йе,използвайки уплахата, глада и нуждата от защита на родопското християнско население, да създаде в района ПРОТЕСТАНТСКИ АНКЛАВ, като плацдарм и основание за британска намеса и претенции в този балкански регион... Или чии интереси трябваше да обслужат кървавите събития около 1923-1925 г., в които едни българи убиваха други? А бе, не случайно ми набиваха в главата навремето, че общественото развитие е възходяща спирала със съответни аналози в миналото и настоящето плюс проекции в бъдещето. Дип, че ме мързи с аналозите, че какъвто си бях отличник по „идеологическите”...

Ей, да не помисли някой, че съм тръгнал да отричам или принизявам ролята на Царска и по-късно Болшевишка Русия за структурирането на Третатабългарска държава и развитието йвпоследствие? Боже опази, има си предостатъчно подобни „историци”, а всъщност митосъздатели и тривиални нагаждачи. Пък и стана нещо като традиция около Желюва рожден ден, все някой такъв да ме провокира. Гледам например, оня ден ошишкавял бивш гларус и настоящ злоупотребяващ с алкохола моще-създател, твори по темата,превъзнасяйки значението на опълченския принос на фона на некадърността (според него) на руския Генщаб. И ако войната се е оказала успешна, то било заради нашенци и щото в турския работели по-големи некадърници. Зер стоящият в Южна Добруджа Мехмед Али можел и сам да насмете русите към Плевен с над 100-хилядната си армия, ама той чакал Сюлейман... Пък Скобелев си бил просто русоубиец,отговорен за неуспешните атаки при Плевен (тоя има фиксации спрямо Белия, ама не знам що?). Може да ви се струва, че прекалено се отклонявам, но ако си мълчим,утре съвсем няма да знаем кои сме и защо сме. Защото принизяването ролята на руската армия чрез преувеличаванегероичния, но нищожен български принос, граничи с олигофрения! От една страна, в стратегическия план за действия на Дунавската армия, трудно могат да се открият слаби места. Например десантът на Долнодунавския отряд на генерал Цимерманима за цел едновременно да отвлече внимание и сили от посоката на главния удар, плюс излизане в гръб на Източната турска армия, със стремеж за разстройване на комуникациите и по море. Дебаркирайки при Свищов със сформирането на Западния,  Русчушки (Източен), Чаиркьойски и Османпазарски отряди с общо »140 хил.бойци, руските генерали целят не някаква моментална победа, а разкъсване и отесняване на Видинската и Добруджанска армии и осъществяване на оперативен простор за подвоз и разгръщане на главните сили.  Предният отряд има за цел бързо да се насочи и премине Балкана в опит да провокира освободителни действия у българите (затова с него са опълченците), като преди това осигури контрол над добре поддържания път през Шипка.Впоследствие, с бойни действия „на парче” да забави придвижването на Албанския корпус (Сюлейман) до подвоза на подкрепления за нужния превес (минимум 2:1) при Плевен и други, нужни за укрепване на фронта, по линията на Балкана, до разгрома на Осман паша. Впрочем „провокацията” на Гурко е неуспешна. За „желанието” на българското население да воюва за собствената си свобода (от турците) и собствена държава, има предостатъчно в кореспонденциите на руските генерали...

Сега малко за Опълчението. Шестте първи опълченски дружини са елита,набран измежду хайдути, комити и прочее хъшовщина, командвана от руси, подпомагани от 10% българи-руски офицери, с един сал Райчо Николов, като ротен командир. Тоест професионални „революционери” дълги години подпомагани с „волните пожертвования” на руски поданици, като една част от „волните” са си направо руски държавни пари. Тоест, това са в голямото си мнозинство хора верни и обичливи към Дядо Иван. В този смисъл няма нищо за чудене, че точно този контингент е свален от бойни действия след Шипка и пратен „за възстановяване”. Зад обръщението на Столетов към тези „утрешни най-първи люде”, само кьорав не би видял стремежа на Русия да остави след Окупацията максимален брой ЖИВИ и верни на себе си управници на новата държава. Защото Опълчението е силно ентусиазирана, но НИСКО БОЕСПОСОБНА единица, в която загубите са над средните за войската. А причини за това следва да търсим освен всичко друго и в т.нар. Славянски комитет,с чиито пари са въоръжени опълченците. 95% от които пари са с упоменатия произход,опосредстван чрез „помолени” от Руските служби бизнесмени, нямащи нищо против да авансират за позиции и влияние в новите територии, които общо взето са ГАРАНТИРАНИ от Великите сили. Останалото е било въпрос на време и... жертви, от които нито една от имащите значение страни са се интересували. Както и в по-нови времена, де...

Но да се върнем при „славянския” и полу (не)годното оръжие с оскъдни муниции,доставено на подобаващи цени с подобаващите му комисионни... И докато сме на опълченска вълна редно е да поговорим за Шипка. Лековато е да се преувеличава силата на Сюлейман, робувайки на „40-те хиляди-плюс”. Пред шипченските позиции (вр.Св.Никола”(днешна Шипка) с продължението си Орлово гнездо, Кючук Йешилтепе (Волинска, Странична в-на), вр.Шипка (Централна височина) вр.Узункуш (Северна) и много за кратко време вр.М.Бедек) той разполага с около 27 хиляди низами и малко башибозук, от които пряко в бойните действия могат да участват (поради проблеми с разгръщането) около 19 хиляди. Останалото е „топъл резерв”. Срещу себе си има около 6000 бойци в първия ден до обед (но и турците тогава са разгърнали едва 13000) и около 8200 за следващите атаки, като опълчението и солдатите са почти по равно. Учебникарски известно е, че настъпателен бой при окопани позиции е невъзможен без съотношение 2-2,5 : 1 в полза на настъпващия. Тук наистина имаме такива съотношения, но релефът е далеч по-сложен – да не забравяме 300-ата спартанци и десетките хиляди на Ксеркс, които не му вършат работа при Термопили, по същите причини. Така че Проходът никак не е бил слабо защитен, напротив, считал се е за достатъчно укрепен! Впрочем предишните му „стопани”, турците, го охраняват с около 5000 бойци и единствено обхода на Гурко през Хаинбоаз е решаващ. Неукрепени са или поне по-слабо, други, при това по-леки проходи в източно направление. Напълно основателно руският Генщаб счита, че „Сюлейман няма защо да хлопа на заключена порта”,обезкървявайки армията при условие, че има по-добри алтернативи и в съответствие с това базира основния руски резерв на изток от Шипка. Още повече, че и английските „наблюдатели” именно това съветват османлията – да зареже Шипка и завивайки надясно,да се слее със значителните сили на Реуф паша. След което съвместно да атакуват близките Хаинбоаз, Твърдишки и пътеката през Кръстец, излизайки в гръб на Източния отряд, с цел разблокиране на Мехмед Али и съвместно настъпление по посока Плевен. Другата опция е още по-на изток с излизане при Омуртаг и сливане с Мехмед Али, който е ПРИНУДЕН да чака, при равновесие на силите и пълна невъзможност за настъпателни действия и от двете воюващи страни! Поради това този фронт е относително тих и съвсем се смълчава след Януарското примирие и дадената възможност за изтегляне на турците. В тази връзка басня е, че н’ам кой си „спасил Русчук” след руските бомбардировки – спасява го ясното съзнание на турчина, че няма да излезе жив оттам, ако позволи насилия и погроми...  Впрочем и на източния фронт има един критичен момент по време на августовските боеве на Шипка, когато има координирани действия едновременно от Източната и Южна турски армии, но той е свързан с недобро взаимодействие на иначе достатъчни сили, при силно разтеглен фронт.

Връщам се на завършилия Сорбоната Сюлейман, у когото изглежда е заговорило френското – той игнорира ингилизите и Мехмед Али, който като елзасец (Карл Дитрих – Карл Дьотроа – Мехмед Али...) хептен не му импонира и решава да обере лаврите сам. Пък като ориенталец, явно се е поблазнил от финтифлюшката,наречена „генералисимус”, която му е обещана от Сераскерáта при успех.

Що се отнася до Скобелев, като се съгласявам, че атаки „под строй” с барабаните напред, не са най-удачното при укрепени позиции със сравнително модерно въоръжение, напомням че Белия генерал е под командването на генерал-лейтенант барон Криденер, чиято е санкцията и отговорността за тактическите действия. Та Скобелев дори не е дивизионен командир (какъвто е Гурко, да речем|, а едва бригаден, докато баронът е КОРПУСЕН! Което не пречи Белия три пъти да „подвежда” главнокомандващите и получава толкова повишения в чин, само за 4 години, достигайки до равносилния на Армейски или ако щете Четиризвезден генерал. Впоследствие именно Криденер е обвиняван в некомпетентност. Първо заради проспаното заемане на стратегически важните плевенски хълмове от Видинската армия на Осман, а после и за обезкървяващите юруши, но и за неумение да се използва и развие плацдарма,осигурен след пробив на същия този Скобелев... Вероятно обаче Криденер е „с протекции”, защото и след Плевен запазва автономност в Западната армия (включваща още Западния отряд на Гурко) при зимните преминавания на Балкана в посока София. Колкото до Белия, като водач на западната (Химитлийска) колона от Южния (Централен) отряд, той по същия начин атакува и западното крило на Вейсел паша при Шейново, което не пречи щурмът да е успешен.  Щурмът е предхождан от дезориентиране на противника. За целта Скобелев влачи зад конете вършини, вдигайки снежен прах и създавайки впечатление за многочисленост с цел облекчаване действията на княз Мирски,настъпващ от изток. Тогава пък е под командването на ген.Радецки.  Или какво да кажем за ПРЕДЛОЖЕНАТА, РАЗРАБОТЕНА и ПРОВЕДЕНА блестящо операция за превземане на Ловеч? Наистина след пристигането си край Плевна, ген.Тотлебен се изказва твърде неласкаво за Скобелев, недоволен от медийните му изяви и известна позьорщина. (По тези пунктове той много напомня друг генерал, за който т.н. историк – мощевик предпочита да си мълчи...) Не бива обаче да се забравя, че първо иде реч за различен темперамент (Скобелев командва казаци), второ за различни виждания, в т.ч. и в политически аспект. Тотлебен е от опозиционерите, които не желаят тази война и естествено търси доводи за прекратяването й... Мит е, че „до турските окопи достигал един от десет”. С такива сметки току-виж я докарали до другия мит – за „двестата плюс хиляди паднали за българската свобода”... Истина е обаче, че щурмувите загуби на Сюлейман при Шипка са почти 3 : 1. От подобен порядък са и руските при Плевен. Другата истина е, че коректният израз е: „200 хиляди руси, румънци, финландци, българи, сърби и черногорци дали кръв, здраве или живота си за българската свобода”. На двата фронта, от общо близо 500 хиляди участвали в кампанията.

Малко се разпрострях „отвъд Баните”, но смятам че е важно да се знае какво действително се е случило, на фона на онова, което периодично и конюктурно ни се втълпява. Защото само присмех предизвиква примерно широкотиражираната напоследък легенда за „големия българин” и „луда балканска глава” (това е цитат, но е точно казано...) Коста (Тодоров), който с единия си перфектен френски и актив от Чуждестранния легион, освободил хиляди пленници, че и политическия противник Г.Димитров... Хич нищо да не знаех по въпроса, щях да съм сигурен, че този с козовете (пленниците) в крайна сметка ще обере и ръцете или поне голямото им мнозинство. Чак сетне щях да се питам кой е тоя Коста – авантюрист, анархист, терорист, контрабандист на оръжие, ляв есер, болшевик по душа, шпионин и конюктурен предател или всичките тия неща заедно? После щях да се абстрахирам от личността му и да се запитам дали всъщност не е ставало въпрос за едни много милиони,останали в България заедно с изкупеното с тях зърно (над половината откраднати от Буровци, Губиделниковци, стамболовиста – народолиберал Генадиев, земеделеца „народен трибун и патриотин” Стамболийски, приятелите му Р.Даскалов и А.Димитров и още няколко политически отрепки от двете партии) в Деклозиеровата афера. „Сделката” е саботаж и акт на национално предателство, но си е перфектната далаверка... Милионите са отпуснати обаче от банките на френските Ротшилди с активното съгласие на английските им братовчеди... (В крайна сметка, заинтересованите си връщат загубеното при това с лихвите. Кой плаща ли? Ами сетете се! Ето ви жокер – тоя,който винаги и за всичко е плащал...).Щях да се питам дали не е било реч и за поредния „възстановителен” заем и същите банки. И чак след туй да мисля от кого и какво е трябвало да се купи с него при съответни комисиони – банкови и търговски. Най-накрая сигурно щях да установя, че и лицето Димитров освен че не е никакъв политически противник на Коста, си е човек тясно свързан с леви, умело финансирани и направлявани предимно от английските Ротшилди с активното съдействие на френските...

И ето, че случайно или не, пак опираме до Руско-турската Освободителна. Защото тя е начало на предопределен и контролиран разпад на Османската империя, нейното разпарчосване и овладяване (най-вече икономически) от по-хуманни европейски бандити, плюс оформящата се вече задокеанска сила. А дестабилизацията на Царска Русия (в известна степен изненадващо изродила се в болшевишка и сравнително независима диктатура) е сигурният начин да се пресекат вековните ймераци в южна посока. Резултатът е известен – англичани, французи, германци, холандци, а впоследствие и американци заемат „нишите” Иран, Ирак, райони от Персийския залив, Египет и разпростират пипала към Арабския полуостров и Либия. За нова Турция остават каменяка и... „кюрдския проблем”.

Изобщо, дето вика един приятел „много съм малък, за да се правя на голям, но достатъчно голям, за ме имат за дете”... А бе, интересни и занимателни (според мен) неща бол, но засега от едните бани – толкова. След Rock’n’Roll Madrid Maraton, пак ще се обадя...