В самолета за Тунис.

Така изглеждат хотелите в северноафриканската държава.

Панорамен изглед към древен Картаген.

Любавна прегръдка в античнен Картаген.

Восъчната фигура на първия президент на Тунис Хабиб Бургиба в неговия музей.

На шопинг в града на влюбените Си Би Бусаид.

В Си Би Бусаид мъжете поднасят жените, канейки ги на кафе.

В музея на мозайките.

Хотел Ел Муради, където бяхме настанени.

На мекица в тамошната "капалъ чаршъ"

Илия - тунизиец.

Като участници в атрактивното "травестит шоу" в новогодишната нощ.

Пак на новогодишния купон, но Илийката не кани Марианка на кафе, а минава по същество - с пръстен.

Урок по тарамбука.

Незабравима ще остане и разходката с камили.

123456789101112131415

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Христо Тодев иска да види от света ако може всичко и то в този живот

 Нашата екскурзия до Тунис започна на 30 декември 2011 г. Пътувахме със самолет, полетът продължи едва два часа. Столицата ни посрещна с малко дъжд и вятър, за което тунизийците ни бяха благодарни. Дъждът там е рядкост, а летните температури достигат до 50 градуса по Целзий.

Тунис е държава с безвизов режим, където са разрешени алкохола и проституцията, за разлика от другите африкански страни. Иначе законите са много строги и се спазват стриктно. Първият й президент Хабиб Бургиба е завършил Сорбоната. Прибирайки се в родината, вижда колко бедни и изостанали са хората. Основава партия, печели изборите и със закон премахва многоженството, ограничава раждаемостта, въвежда безплатно и задължително образование. Много от демократичните промени в Тунис са заимствани от Франция. Президентът се ползва с изключителен авторитет от народа си и до днес.

Но да се върна към новогодишната ни ваканция. Настаниха ни по хотелите, които си бяхме избрали. На другия ден посетихме Тунис-Картаген-Сиби Бу Саид. Тунис е съвременна столица – красива, чиста, динамична, с много млади хора, кафетерии, ресторанти, магазини. Там се намира тяхната най-голяма Медина /пазар със сергии/, осеяна с безброй цветове и сувенири.

Пътят към Картаген е изпълнен с величествени палми. Гледката е прекрасна. Заставаме пред останките на историческия град и се потапяме в старинната  му атмосфера. Гидът ни интригуващо разказва за водените битки някога, за хората и техния начин на живот.

След това поемаме към града на влюбените – Сибу Бу Саид. Наричат го така, защото е малко градче, подобно на старинния Несебър, с тесни калдаръмени улички, а от двете им страни – кафенета и сергийки. Там е прието мъжете да отправят покани към жените на кафе и, ако те приемат, това запознанство може да прерасне в любов. Всички сгради са на три или четири етажа, боядисани в бяло, със сини прозорци и врати. Тези два цвята са на почит.

Посетихме и други градове – Хаммамет, Сус, Порт Ел Кантауи. Навсякъде е чисто, хората се усмихват, предлагат ни да седнем на тяхното кафене или да купим от тяхната сергия. Останахме очаровани от хотела, храната, персонала, но най-вече от забавленията, които ни бяха подготвили. Всеки ден и всяка вечер имаше развлекателни програми. Новогодишната вечеря включваше 12 ястия, програма с много певци и състави. Музиката е като в нашите заведения – валс, танго, казачок, рокендрол. В малките часове на 1 януари се озовахме в дискотеката, където вървяха световно известни хитове. Нямаше начин – поразкършихме снаги.

През следващите вечери с Илия /Илия Шопов, приятелят на авторката, от СЗ 020/, активно се включихме във всички шоу програми. Танцувахме на воля, веселихме се от сърце. Дори на т.нар. травестит шоу Илийката се прояви като истински артист. Гримираха, облякоха го – емоцията бе невероятна. Задачата на новоизлюпения „травестит” бе танцува различни танци с хора от публиката. Нашият човек бе неустоим и предизвика много смях сред гостите. На следващата вечер имаше продължение – четирима мъже, облечени като жени, си избираха партньори за различни шоуигри. Един италианец се спря на Илия. Двойката Италия – България събра най-високата оценка от публиката и бе възнаградена с бутилка червено розе от организаторите. Както и с бурни аплодисменти от зрителите.

Нeзабравимо преживяване имахме и зоопарка, построен на огромна площ и с много зеленина. Там животните са пуснати на воля, заградени с ниска мрежа. Слонът спокойно приближава, вдига хобот и чака да му подадеш бонбонче. Возихме се и на камили. Вечеряхме в необичаен ресторант, представляващ прототип на палатка на бедуини. Този път менюто и фолклорната програма бяха типично тунизийски. Взехме и уроци по свирене с тарамбука.

На другия ден потеглихме към дома, обогатени с много спомени, приятни емоции и запознанства. На летището си взехме довиждане с Тунис, защото ни се иска отново да се върнем, но за по-дълго време.

От Мария Василева - експерт "Връзки с обществеността": Уважаеми читатели, вашите снимки и разкази за подобни пътувания в България и из света, за вашите лични празници или събития в структурните звена на "Неохим"АД са добре дошли за нас. Те винаги ще намерят място на електронната страница на информационното издание "Химик" и в корпоративния вестник "Химик". Очакваме ги с нетърпение и интерес!