НОВИНИ | Неохим
размер на шрифта:
19 Февруари 2019 в 13:03 ч.|Разглеждания: 1163|Коментари:
Отпечатай
CAN-ът не само ефективен, но и щадящ околната среда
Това сочи доклад на Европейската агенция по околна среда
Източник: в-к "Марица"

Освен, че е един от най-ефективните торове, CAN-ът, наред с амониевия нитрат е и един от най-безопасните за околната среда, това на практика сочи доклад на Европейската агенция по околна среда. Съдържащият 42 страници рапорт разглежда ефектът от селското стопанство върху околната среда. В него най-подробно е разгледано приложението на различните азотосъдържащи торове и въздействието им върху природата.

Докладът сочи, че емисиите от амоняк са най-ниски при прилагането на CAN и  на амониев нитрат. Причината е, че степента на изпускането на газ амоняк зависи от химичния състав, под който е приложен тора, температурата на почвата и атмосферните условия. Това се дължи на факта, че при приложението му в почвата настъпват азотни трансформации, като в следствие на това азотът се дели на нитратен, амиден, амониев или смесен. Амониевият нитрат съдържа предимно азот нитратен, който се усвоява бързо от растенията поради голямата подвижност на частиците. По-малко са амониевите йони, които се усвояват по-бавно, тъй като е необходимо да се свържат с глинените частици на почвата и корените, за да достигне до растенията. Следователно е нужно наличието на процеса нитрификация, в който почвените йони преобразуват амониевите йони в нитрат за период от няколко дни до няколко седмици. Друг факт в подкрепа на ефективността на амониевия нитрат е твърдението, че ниското рН на почвата (т.е. стойности на рН по-малки от 7) води до намаляване степента на изпаряване на амоняка. И обратното: ако почвата е алкална, потенциалът за изпаряване ще бъде по-голям.

Представителна извадка на доклада, преобразувана в таблици, показва, че при алкални почви емисиите на амоняк от приложението на CANдори при изключително високи температури, са едва 2%. При същите условия тези от амониевия нитрат са до 3%. При MAP и DAP достига 10%. Прилагането на амониев сулфат пък води до формирането на емисии от амоняк, достигащи 17%, а при карбамида – също до 17%. При киселинни почви нивото на емисиите от САN достигат 1%, а амониевият нитрат - до 2%. Стойностите при MAPиDAPстават 5%, а тези от амониевия сулфат и карбамида достигат съответно до 9% и 16%. Ако вземем за пример карбамида, който отделя най-много вредни емисии, можем да твърдим, че това се дължи на хидролизата. При протичането й почвените ензими преобразуват карбамида в амониеви йони и въглероден диоксид. В зависимост от температурата, процесът продължава между ден и седмица. Стойността на pHна почвата около карбамидните гранули рязко се покачва като благоприятства отделянето на амоняк в атмосферата. Имайки предвид, че преобразуването на амониевите йони в амоняк се извършва на повърхността, загубите са по-високи.

В доклада е засегната и употребата на оборска тор, която мнозина смятат за безвредна. Органичните торове съдържат предимно сложни органични азотни съединения и амониев азот, което води до по-трудното им усвояване от растенията и до повишаване емисиите на амоняк в атмосферата.

Естествено, докладът на Европейската агенция по околна среда е изготвен въз основа на задълбочени проучвания и анализи в редица държави. Това само по себе си означава, че той е не просто „суха“ кабинетна статистика, а плод на дългогодишни наблюдения и проучвания.

Линк към новината от в-к "Марица": https://www.marica.bg/Article/Preview/190179

Ако имате въпроси и / или проблеми при посещението и работата със сайта, моля пишете на посочените по-долу електронни адреси, или се обадете на вътрешните телефони на отдел "Информационни технологии".Електронни пощи:[email protected]Вътрешни телефони:360 или 614
Форма за връзка с насМоля, за контакти с екипа на изданието, мнения, предложения, отзиви и други попълнете формата и я изпратете на екипа, поддържащ сайта.