- Промяна в начина на достъп до Информационните листове за безопасност 31 Декември 2025
Освен, че е един от най-ефективните торове, CAN-ът, наред с амониевия нитрат е и един от най-безопасните за околната среда, това на практика сочи доклад на Европейската агенция по околна среда. Съдържащият 42 страници рапорт разглежда ефектът от селското стопанство върху околната среда. В него най-подробно е разгледано приложението на различните азотосъдържащи торове и въздействието им върху природата.
Докладът сочи, че емисиите от амоняк са най-ниски при прилагането на CAN и на амониев нитрат. Причината е, че степента на изпускането на газ амоняк зависи от химичния състав, под който е приложен тора, температурата на почвата и атмосферните условия. Това се дължи на факта, че при приложението му в почвата настъпват азотни трансформации, като в следствие на това азотът се дели на нитратен, амиден, амониев или смесен. Амониевият нитрат съдържа предимно азот нитратен, който се усвоява бързо от растенията поради голямата подвижност на частиците. По-малко са амониевите йони, които се усвояват по-бавно, тъй като е необходимо да се свържат с глинените частици на почвата и корените, за да достигне до растенията. Следователно е нужно наличието на процеса нитрификация, в който почвените йони преобразуват амониевите йони в нитрат за период от няколко дни до няколко седмици. Друг факт в подкрепа на ефективността на амониевия нитрат е твърдението, че ниското рН на почвата (т.е. стойности на рН по-малки от 7) води до намаляване степента на изпаряване на амоняка. И обратното: ако почвата е алкална, потенциалът за изпаряване ще бъде по-голям.
Представителна извадка на доклада, преобразувана в таблици, показва, че при алкални почви емисиите на амоняк от приложението на CANдори при изключително високи температури, са едва 2%. При същите условия тези от амониевия нитрат са до 3%. При MAP и DAP достига 10%. Прилагането на амониев сулфат пък води до формирането на емисии от амоняк, достигащи 17%, а при карбамида – също до 17%. При киселинни почви нивото на емисиите от САN достигат 1%, а амониевият нитрат - до 2%. Стойностите при MAPиDAPстават 5%, а тези от амониевия сулфат и карбамида достигат съответно до 9% и 16%. Ако вземем за пример карбамида, който отделя най-много вредни емисии, можем да твърдим, че това се дължи на хидролизата. При протичането й почвените ензими преобразуват карбамида в амониеви йони и въглероден диоксид. В зависимост от температурата, процесът продължава между ден и седмица. Стойността на pHна почвата около карбамидните гранули рязко се покачва като благоприятства отделянето на амоняк в атмосферата. Имайки предвид, че преобразуването на амониевите йони в амоняк се извършва на повърхността, загубите са по-високи.
В доклада е засегната и употребата на оборска тор, която мнозина смятат за безвредна. Органичните торове съдържат предимно сложни органични азотни съединения и амониев азот, което води до по-трудното им усвояване от растенията и до повишаване емисиите на амоняк в атмосферата.
Естествено, докладът на Европейската агенция по околна среда е изготвен въз основа на задълбочени проучвания и анализи в редица държави. Това само по себе си означава, че той е не просто „суха“ кабинетна статистика, а плод на дългогодишни наблюдения и проучвания.
Линк към новината от в-к "Марица": https://www.marica.bg/Article/Preview/190179
От 03.07.2017 ИЛБ могат да се ползват на нов сървър, което улеснява служителите с по-стари компютри. Организирани са в Интернет страници и се отварят през браузър (само от мрежата на Неохим АД), за предпочитане Google Chrome. Още известно време актуални версии на ИЛБ ще бъдат поддъждани и на файловият сървър, на който се намират и сега.
Бърз достъп до ИЛБ може да получите от тук.