12345

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Торовата индустрия е следващата след енергетиката, която си „отива“. В България всички се опитват да спасят енергетиката, защото става въпрос за 15 000 работни места в държавни дружества. А ние не получаваме подкрепа от никой. Това каза по време на срещата си с независимият кандидат за член на Европейския парламент Ваня Григорова прокуристът на „Неохим“ АД Стефан Димитров. Ние работим на загуба вече втора година само, за да платим заплатите на своите над 850 служители. Не закриваме производството си. Надяваме нещата в държавата ни да се променят и ние да запазим своите специалисти, допълни той. 

Европейското законодателство поставя торовата индустрия в списъка на индустриалните отрасли, изложени на значителен риск от изтичане на въглеродни емисии. В следствие на това производителите са изправени пред сериозен проблем - високата пазарна стойност на емисиите. Действащият в момента регламент е поносим, но предложението за законодателни промени на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ) във Фаза 4 е немислим. С него се цели до 2030 година да бъдат увеличени квотите за изкупуване на въглеродните емисии, за да бъдат намалени вредните емисии с 43% спрямо нивата от 2005 г., обясни Стефан Димитров.

За всеки тон произведен амоняк се емитират 2 тона емисии от въглероден двуокис, направете си сметка, колко милиона лева трябва да платим за закупуването им за година, каза Мирослав Димитров, директор „Производство и поддръжка“ в „Неохим“ АД. Той обясни, че компанията плаща непосилни въглеродни емисии затова, че произвежда амоняк, необходим за изработването на минерални торове, и което няма аналог към момента. Стефан Димитров допълни, че за съжаление производителите на минерални торове, на които се налагат тежките рестрикции, не са основен източник на замърсяване. Според доклад на Европейската торова асоциация, 92% от летливия амоняк, който се отделя, идва от селското стопанство – посочи той. И обясни, че за съжаление в България се внасят торове от страни, извън Европейския съюз, които не плащат емисии. В следствие на това те подбиват пазара и внасят продукти, които се оползотворяват на територията на ЕС и също замърсяват, но на тях никой не им търси отговорност. Това са държави като Турция, Русия, Украйна, Алжир, Тунис, Мароко и др. Ваня Григорова отбеляза, че  е необходимо и държавата да наложи ограничения за вноса на продукти от трети страни. Тя отбеляза още, че когато са договаряни квотите за въглеродните емисии, българското правителство,  евродепутатите и дори еврокомисари - защото България има и такива - не са защитили нашата индустрия.

Стефан Димитров обясни, че част от емисиите, които се отделят при производството на торове в „Неохим“, се улавят и произвеждат газове, които се използват за газиране на напитки в хранително-вкусовата промишленост. Григорова остана учудена от този факт и похвали мениджмънта на дружеството за усилията да влагат средства в този процес.

• Вашата компания може ли да издържи да работи на загуба, докато се постигне споразумение в Европейския парламент за квотите за въглеродни емисии. Този въпрос зададе независимият кандидат на прокуриста Стефан Димитров. В отговор той уточни, че, както досега мениджмънта на дружеството ще направи всичко възможно да запази тези работни места, стига да е сигурно, че нещата ще се променят в положителна насока.

Той настоя за национална политика, която да позволи на индустрията за минерални торове да се развива, и да се запази икономическата жизнеспособност на българските производители, като се защитят от нелоялната конкуренция.

На срещата бяха поканени и четирите синдикални организации, които функционират на територията на „Неохим“ АД. Представителите на синдикатите също настояха пред нея, ако бъде избрана за член на Европейския парламент, да подпомогне торовата индустрия, защото само в Димитровград над 800 души може да останат без работа. Те поискаха това, което държавата прави за ТЕЦ 2, да го направи и за „Неохим“.