Предстартова треска – зад мен е Жанет, най-вдясно са Дилян и Росица, тоя дето се държи за ... 8-те километра е победителят в късата дистанция Йордан Петров

Последни наставления, с № 12 е Таня Димитрова

Стартът, най-вляво е победилият Шабан Мустафа

Финалът на нашето момче

На Росито не ѝ стигнаха 19,6 км, та хукна да се състезава и в качване и слизане по стълби ...

Призовата тройка при мъжете

... и при жените

Всички призьори в бягането и колоезденето плюс най-малките участници

До мен е Васко Лечев, а това под носа ми определено не е от сок ...

Днес всичко кьораво, куцо и сакато туря Апостола отдире си ...

12345678910

След като лошите пътища и обилните снеговалежи наложиха отлагане на бургаското състезание,в неделята подир Атанасовден, на 22.01, то все пак се проведе. При добра организация и почти комфортни около нула градуса по Целзий(-12сутринта в Димитровград)със съвсем лек северен ветрец, по трасетата от 8 и 19,6 километра потеглиха двадесет и няколко колоездачи и три пъти повече бегачи. Между последните и четиримата димитровградчани, които се пуснаха по по-дългата дистанция, чийто асфалт по крайбрежната алея допълваха няколкостотин метра паваж и 3-4 километра малко или повече, но все пак разкалян път.Сред участниците, с които трябваше да се съобразяваме, личеше името на четвъртия от миналогодишното Световно по планинско бягане(дълга дистанция) и победител от Юнгфрау Маратон(с победа над световния шампион!) Шабан Мустафа от Сунгурларе. Всъщност по-точно е да се каже, че с него не трябваше да се съобразяваме на този етап и все още, а с Тодор Бахчеванов (победител от Никулденския “маратон”с неговите 13 км) и евентуално с Димитър Янакиев от Варна, който отвреме навреме успява да спечели някое регионално състезание, все пак. Дилян Бояджиев се съобрази с каквото трябваше и след прекарано по Нова Година заболяване и ограничени от времето възможности за самоподготовка, с отлично бягане зае второто място с време 1:14:30 часа! Спечели, разбира се, Мустафа с1:09:54 часа, а трети на повече от минута зад състезателя на „НеоАтлетика” завърши Бахчеванов.

При дамите, с впечатленията отпреди месец, хранех някакви недобре подплътени надежди да направим конкуренция на постоянно прогресиращата и вече утвърдена състезателка Таня Димитроваот Пловдив. (Която прогресира така, че малко се притеснявам да не би да се готви с треньор и той даeкатотреньорът на състезавалия се също за пловдивски клуб асеновградчанин Величко Манолов…) Надеждите ми да гоним Таня обаче бързо се изпариха и съсредоточих вниманието си към втората, Даниела Фастен – състезателка от Бургас, която Жанет Маринова победи с над минута на Никулден. За общо наше съжаление този път не се получи. А по-лошото бе, че ще се наложи да наваксваме около 10-12 сек/км, които сме загубили покрай празници и лошо време… Същото, в същата степен, важи и за втората ни състезателка Росица Степанова, като при нея допълнителен негативен за резултата фактор, са заниманията с кросфит, товарещи по различен начин мускулните групи. Все пак надяваме се към края на март да сме във формата, която желаем. А иначе и двете се класираха съвсем прилично – съответно трета и пета!

Колкото до мен, тръгнах със задачата да изведа с подходящо темпо Жанет към възможно най-предно класиране и евентуално да помогна по обратния път на Росица. Предвид плана, най-почтено обясних на изненадващо записалият се за участие бивш двукратен Балкански шампион в маратона Васко Лечев, че няма да му правя конкуренция и наранявам самочувствието, но виж, ако се появи в Стара Загора… Обаче, след като още към петия километър стана ясно, че функционално Жанет не е добре и второто място ни се изплъзва, а третото не е под сериозна заплаха, продължих да я водя още 3-4 километра “по инерция”с темпо около 4:40 минути на километър, но с нов план в главата – зер, твърде често взех да чувам че Васко щял да ме бие…Обясних ситуацията на Жанет, а малко по-късно пътьом викнах и на Росица да се справя сама. В момента, в който взех решение да се понапъна за една десеткилометрова секция с прилично темпо, Лечев имаше около 250 метра аванс, а Таня около 800.Не се претрепах от бягане, но и Таня не стигнах и на финала бях на 1:43минути след нея, на почти 400 метра – прекалено дълъг се оказа отпуснатия “повод”…Васко пристигна над 6 минути след мен, но по-важното е, че се тествах и според теста, на този етап съм в състояние да пробягам полумаратонската дистанция за 1:25:30-1:26:00 часа. Към 02.04. трябва да съм “изхвърлил” около минута от това време, а към 23.04. – и повече… Като класиране завърших осми в генералното и седми при мъжете. Но дори да бях провел цялото състезание “на макс”, не бих бил по-напред от пети, а по-вероятно шести в общото класиране. Е, тогава age grade-коефициентът миза състезанието би бил друг и не би изоставал с “цели” 0.6% от този на Шабан, но ще го преживея някакси – временно, разбира се…Толкова за това състезание.

Преди него обаче, баш на връх Новата, с Дилян ходихме до селото на Тато, заради провеждащият се в град Правец Новогодишен крос. Той, както вече споменах болен, но мераклия и инат, а аз и за да не подведем хората – заявили сме се, Божем…Ще спестя всички детайли около пребиваването ни там, защото описанието им задължително изисква многократно използване на думата “мамата”във варианта “Стоичков”! Само ще маркирам, че най-топло в доста неугледния селски хотел бе пространството около лоби-бара(който вероятно единствен работи и зиме), топлата вода и радиаторите не прехвърлиха 40 градуса(то затова и “топлата” бе ръждива), а “климатиците”духаха едни около 18 градуса, колкото бе и в стаите. “Празничната вечеря”(срам ме е да кажа по колко ни я таксуваха без предварителна информация и впоследствие…) не струваше и 12 лева заедно с “приготвянето” ѝ(пилешките пържоли бяха сухи, та чак пръхкави от многократни замразявания)! На мен и порция не благоволиха да донесат – не настоях, защото останах с впечатление, чемижавата вечерица е от общината представена там от цял Председател на ОбС – Николай Яхов, чини ми се беше – знам как е с бюджетите викам си, нека спестят…Алкохолът пък, доколкото го имаше, бе евтина “домашнярка безакцизная” собственост на някой си Бункин – който факт, откъдето и както да го погледнеш си е нарушение на ПОНЕ ДВА ЗАКОНА! Най-голям потрес обаче изпитахме от бутилката евтино “шампанско” за четирима! Тези които се осмелихме да близнем от него, изненадано и малко странно се спогледахме – щото вкусът бе на добре газирана урина, та…

Но ако погледнем позитивно, състезание по твърде заледеното на места и не добре премислено трасе, все пак се получи благодарение на десетина мъже и жени, които участваха заради някой и друг лев, и още петнадесетина ентусиасти уважили мероприятието заради самия спорт. По-тарикатите между първите, познаващи си очевидно “стоката”, дойдоха час преди бягането и моментално си заминаха след него… Един-двама “вътрешни” получиха нерегламентирани “отстъпки”- за сметка, разбира се, на балъците като мен…А състезанието спечели македонският “българин” и отличен млад състезател Дарио Ивановски – с убийствена преднина пред “четата на Йоло” и самия Йоло Николов в нея…При жените обаче спечели пишман-олимпийката в маратона Милица Мирчева – вероятно щото нямаше участничка от Македония… Нашето участие се изрази с едно измъчено от болест бягане на Дилян по шесткилометровото трасе за 24:10 минути и аз, който съвсем здрав изостанах на около 35 секунди след него “спечелвайки при ветераните”, както написа някакъв…Никакви ветерани нямаше, а колко му е да напишеш неистина, след като реалните минус осем градуса на старта, в писанието се оказаха “минусосемнадесет”? Това бе спортната част. Останалото от селското приключение оформиха финансовите “изпълнения” на най-различни лъжци, търгаш-дегенерати и откровени макар може би неосвидетелствани психопати – всичките кой знае защо маскирани като някакви деятели и дори администратори! Все е било низост, ама чак толкоз не е било!

Между другото, но попитах Дарио за тайната на успешното развитие на таланта му и безспорните резултати от това. Ще цитирам дословно отговора: Няма тайна г-н Кючуков, просто съм гражданин на Македония. Като такъв имам щастието да съм далеч от грижите на БФЛА и председателя ѝ Карамаринов за спорта, както и от още по-големите грижи на съответното министерство със съответния му министър и това е достатъчно – другото ми се получава от самосебе си! Не че се изненадах, но нямаше как да не се възхитя на прозорливостта македонска…