България да замени индустриалното монокултурно земеделие, което залага на зърното, с нов модел, основан на средиземноморската диета – това препоръчват учени от Института за икономически изследвания при БАН.

В тазгодишния си доклад за икономическото развитие на България икономистите се фокусират върху аграрния сектор.

Според авторите на доклада земеделието ще допринесе много повече за икономическото развитие на страната, ако се ориентира към производството на традиционни български храни с по-голяма добавена стойност, в сравнение с производството на зърно.

„Средиземноморска диета“ е основана на консумация на пресни зеленчуци от местни сортове. Това предполага развитие на зеленчукопроизводство непосредствено около големите центрове.

Изисква се конвенционален тип производство на сезонни зеленчуци, а през сезоните, в които те не могат да се произведат по традиционните технологии – съхранение, консервиране или преработка по традиционни методи. Традиционните местни зеленчуци изискват и друг тип търговия – пазари и хранителни вериги на къси разстояния от местни производители.

Месото и млякото също трябва да са преди всичко пресни, само охладени при минимална първична обработка, без химически и други нетрадиционни методи.

Превес се дава на птичето месо и месото от дребен рогат добитък. Млечните и месните продукти като правило трябва да са произведени от мляко и месо, добити в близост до преработвателя, както и да са от местни породи. Има и изисквания при хранене на животните да преобладават естествените фуражи, развитие на биопроизводството и недопускане на ГМО култури.

Според икономистите този тип производство ще даде на България безспорни предимства в производството на скъпи храни.

В доклада си те припомнят, че в момента в България е висок делът на силно уедрените стопанства, които получават по-голямата част от евросубсидиите. Като цяло в България 1,5% от всички регистрирани стопанства обработват 82% от земята.

Монокултурното земеделие води до спад в производството на традиционни продукти. В периода 2007-2013 г. в България са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към 1 март 2016 г.  включва заедно с ДФЗ, агенции, Селскостопанска академия и други звена, общо над 17 хил. души. Тук не се отчитат държавните фирми като „Напоителни системи” ЕАД. По отношение на бюджетните разходи МЗХ е с трети по размер бюджет и заема около 25% от средствата, предназначени за финансиране на министерствата, пише в доклада.

В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл „Земеделие, горско и рибно стопанство“ е около 4 млрд. лв.

От 2008 г. се наблюдава свиване и на добавената стойност в селското стопанство. Брутната добавена стойност, изразена в съпоставими цени, като цяло спада. През 2015 г. тя достига нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г.

Периодът на усвояване на средствата от европейските фондове съвпада с очертан регрес и застой на икономическия растеж, измерен чрез относителния дял на аграрния сектор в БВП и БДС, отчитат икономистите.

Резултати от ОСП

Според учените участието на България в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС показва: по І стълб (директни плащания) през 2007-2013 г. 75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представяват 100 свързани лица.

По ІІ стълб – развитие на селските райони от 3,242 млрд. евро са усвоени около 2,609 млрд. евро, от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица.

Тези деформации според авторите на доклада очертават трайни тенденции за последните 20 години: концентрация на земята и капитала; монопол при арендуването; западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство; производство на продукция с ниска добавена стойност, основно зърно.

Причината за този резултат според икономистите е не само ОСП, но и националното решение за начина на разпределяне на субсидиите – доскоро без схема за редукция на плащанията за големите стопанства.

През 2015 г. страната е 10-та в Европа по износ на зърно. В същото време географското разположение на България предполага, че сме подходяща територия за производство на продукти от т.нар. Средиземноморска зона, се казва в доклада.

Това означава да предлагаме грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етеричномаслени продукти или да произвеждаме традиционните български храни с голяма добавена стойност.

Интеграцията в ЕС предполага производството на продукти с висока добавена стойност, но практиката от последните 20 г. показва точно обратното. Налице са благоприятни възможности за средиземноморски тип земеделие в Добруджа и в някои други райони на Северна България, казват авторите на анализа.

Те допълват, че интензивният тип земеделско производство е съсредоточен в страни с огромни територии като САЩ, Русия, Украйна, Германия, Франция. Там могат да си позволят да изнасят непреработено зърно.

Страните от нашата географска група също отглеждат зърнени култури, но като предпоставка за развитие на животновъдството. Зърното се превръща в мляко и месо, а тези суровини се преработват във висококачествени и скъпи млечни и месни продукти. И точно с тези стоки са известни на пазара.

Какво губи България от модела на аграрна политика?

Когато зърното се преработи в брашно, добавената стойност е почти два пъти по-висока, отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. За съжаление, страната почти не изнася брашно. Следователно се губи добавена стойност. Ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства 2,2 пъти.

Ако се произведе фураж – над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни, ще се произведе мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася. Ако се преработи произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти.

Ако тази продукция, или поне част от нея, се поднесе в чинията на туриста, добавената стойност ще е 20 пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата – зърното.

Учените изчисляват, че за периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на свръхедро монокултурно земеделие, в сравнение с традиционното българско производство, страната губи около 10 млрд. лв. добавена стойност и около 500 хил. работни места (условно целогодишно заети).

Икономистите определят сегашния модел на аграрната политика в България като много скъп и нискоефективен.

Те препоръчват реформи, които да възстановят традиционните производства, преформатиране на схемите на ОСП с  прогресивно намаление на плащанията и стимулиране на производството на храни с висока добавена стойност.

Като цяло според авторите на доклада страната трябва да отговори какъв ще бъде моделът на аграрната политика през следващите десетилетия.