Има ли смисъл да смениш доставчик точно в момента, когато той ти предлага исторически най-изгодните цени? Това е въпросът, който стои пред България, която лека-полека започва да намира алтернатива на "Газпром" като единствен снабдител на страната с природен газ. Въпреки че от "Булгаргаз" няма да ви го кажат директно, настоящата цена на природния газ в страната вече е по-ниска от спотовите цени в газовите хъбове VTP Baumgarten в Австрия, NBP във Великобритания и Zeebrugge в Холандия и плътно се приближава до тарифите, на които "Газпром" доставя в Германия - пазара, който родните индустриални потребители жадно сочат за пример.

Феновете на покера и привържениците на "Газпром" веднага ще ви кажат, че когато имате такъв късмет, не само че трябва да продължите партията, но дори да повишите залозите. Търговията обаче не е като играта на карти. Както ще видите на графиката, която сравнява офертите на "Газпром" и на газа в САЩ с доставка до България, от началото на 2010 г. само за две години и половина страната ни е получавала суровината от Русия по-евтино спрямо международните цени. Това е много ясен пример за онова, което се случва, когато няма алтернатива и какъв би бил ефектът, ако котировките на петрола, към който са привързани контрактите на "Газпром", отново тръгнат нагоре. Така че идеите България да влезе в проект за изграждането на терминал за втечнен газ, който да й осигури достъп до глобалния газов пазар, изобщо не са ненавременни.

Не само северният газ е добър

Тази седмица, по време на церемонията за началото на строителството на Трансадриатическия газопровод (ТАП), който ще пренася азерски газ до Гърция, България, Албания и Италия, българският министър на енергетиката Теменужка Петкова и гръцкият й колега Панос Скурлетис са обсъдили и намерението на България да се включи в изграждането на нов LNG терминал край Александруполис. Ако това се случи, България потенциално може да получи достъп до нови газови доставчици - от Азербайджан и търговци на втечнен газ, които изцяло да заместят руския газ, ако това е изгодно.

Идеята публично беше обявена миналия месец, но всъщност се зароди в началото на годината като резултат от трудностите по изграждането на българско-гръцкия интерконектор (GBI). Проектът, който датира още от 2009 г., трябва да даде непрекъснат достъп до алтернативни доставки на газ за България, но се сблъсква с едно голямо препятствие - липсата на суровина, която да го запълни. Той е започнат с погрешната идея, че акционерите в него - Българският енергиен холдинг, гръцката DEPА и италианската Poseidon SA, ще могат сами да си доставят газ от Азербайджан, след което спря в задънена улица. Миналата година, по време на пазарните тестове за изграждането му, в крайна сметка се получиха заявки само от "Булгаргаз" и гръцката DEPA за използване на едва една трета от планирания капацитет от 3 млрд. куб.м годишно (България консумира около 2.5 млрд. куб.м годишно). При толкова малко интерес, за да се избие инвестицията в газопровода - около 220 млн. евро, цената на преноса по него стигаше космически висоти и всъщност правеше проекта икономически неизгоден.

За изграждането на газовата връзка обаче има огромен натиск както от Европейската комисия, която настоява за нея още от 2009 г., така и от САЩ, които виждат в това възможност България да се откъсне от енергийната си зависимост от Русия. По време на посещението на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд през януари тази година, проектът е бил една от основните теми на разговорите, твърдят запознати с тях. Вашингтон е настоявал България дори да се ангажира с дългосрочни ангажименти за доставка на втечнен газ, така че капацитетът на тръбата да бъде запълнен. С подобни договори би се оправдало и изграждането на нов терминал за втечнен газ в Гърция, от който суровината да бъде доставяна към българско-гръцката връзка.

Съвсем естествено е, че доставчиците на газ искат техните потребители да се ангажират с дългосрочни договори. По този начин те могат да предвидят бъдещите си парични потоци, а на тяхна база банките да отпуснат финансиране за построяването на скъпата преносна инфраструктура. Подобна логика са развили и от американската енергийна фирма Cheniere Marketing International LLP, която е един от възможните доставчици на втечнен газ, твърдят български енергийни експерти. От самата компания отговориха уклончиво на въпросите на "Капитал". "Следим прогреса при проектите за нови регазификационни инсталации в Южна Европа и ги дискутираме със съответните заинтересовани лица", отговориха от отдела за връзки с обществеността на Cheniere.

Подобно предложение е било разисквано от енергийния екип на българското правителство, но в крайна сметка е надделяло мнението, че подобен дългосрочен договор не е изгоден. Например в момента цената, по която България би получавал газ от Cheniere през съществуващия гръцки терминал за втечнен газ "Ревитуса", би била с около 60% по-висока от тази на "Газпром". Ако руската компания задържи настоящата си политика на тарифиране, подобно обвързване може да бъде доста неизгодно и да повтори ситуацията с двете централи "AES Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", чиито дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия в момента са много над пазарните цени.

Така се ражда алтернативен план: България да инвестира в терминала за втечнен газ край гръцкия град Александруполис.

Южното хъбче

За да се избегне подписването на такъв дългосрочен договор, по идея на бившия енергиен министър Делян Добрев (сега председател на енергийната комисия) в началото на годината започна да се обсъжда как България директно да инвестира в терминал за втечнен газ в Гърция. Ако се съди по заявките за използване на българскоо-гръцкия интерконектор след повторния пазарен тест тази година, които надвишиха планирания му капацитет, планът явно напредва бързо. Новите компании, които участваха в теста като Gastrade SA (част от Copelouzos Group) и Noble Energy, са партньори в проекта за изграждането на терминал край Александруполис. Към него освен това са интерес са заявили от гръцката DEPA и американската Cheniere.

Евентуалната бъдеща инсталация ще бъде с капацитет да регазифицира 5.3-5.6 млрд. куб.м и е съвсем близо до началото на бъдещата газова връзка между Гърция и България. Именно възможността терминалът да захранва газопровода вдъхна в него нов живот. Инвестицията е планирана да струва общо около 400 млн. евро, но стойността може да падне сериозно. Терминалът е сред приоритетните енергийни проекти на Европейската комисия и може да получи до 50% от необходимите за изграждането му средства като грант. Така евентуалното дялово участие на Българския енергиен холдинг, за да придобие 20% от проекта, би било между 12 и 40 млн. евро в зависимост дали за останалата сума ще се търси външно финансиране, или ще се покрие от бъдещите акционери.

Собствеността в терминала отваря възможност България да излезе на пазара на втечнен газ, без да се налага да влиза в дългосрочен договор. По този начин "Булгаргаз", а и други търговци и потребители, ще могат да закупуват газ на пазарни цени само тогава, когато им е изгодно. Това обаче едва ли ще бъде особено активна търговия, както показва гръцкия опит покрай съществуващият терминал в "Ревитуса". По-важното обаче е друго. Достъпът до международните пазари на газ би сложил спирачка на ценообразуването на "Газпром". Ако в един момент котировките на петрола отново скочат, България ще има възможност да оказва натиск върху руската компания да се съобразява с пазара. Цената за придобиването на този преговорен лост също така няма да е много висока. Дори и бъдещият газов терминал да остане малко използван, неговите фиксирани оперативни разходи едва ли ще са много високи (те са около 30 млн. евро годишно за подобния терминал в Литва), т.е. става дума за няколко милиона евро годишно, които ще бъдат ангажимент на БЕХ. Парите със сигурност ще бъдат много по-малко от тези, които България надплащаше за газа в периода 2011-2015 г.