Успешен финал, резултатът е на часовника горе вляво

В догонване на уралеца

Със състезателя на СК „Урал 100” Сергей Долженков подир финала

Рекламният атрибут позициониран в центъра на Порто, а аз съм допълнение към него ...

С колега вестникар

Студенти на раздумка пред университета

Заспал пред централната катедрала нетрезв поклонник

На централния площад

Пред паметника на дон Педро IV - защитавал Порто от испанците

Пред поредната забележителност преди да завали

В знак на уважение към португалските винари

Просто един красив фонтан

Тамо е Америката!

Търсен кадър с претенции за художественост ...

... и още един за довиждане

123456789101112131415

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Уточнение първо: Разумява сестава въпрос за спортна “направия”, макар с годините известна релевантност да придобива и друг аспект на това многопланово заглавие…

Уточнение второ – историческо: Може би, поне 99% от вас не са и чували, но на 05.11.1951г.не се е случило нищо съществено за историята на “Неохим” АД. По-точно случило се е това, че в чест на Октомврийската (по новстил) е отчетен “пуск”на АТЗна хартия и на същатадата АТЗ е преименуван на Химкомбинат. После пада ядене и пиене, официалните лица си заминават, а след тях и бая монтажници, въобразили си, че ангарията е свършила, та се наложило да ги “призовават” отново…Иначе, цех “Сярна киселина” e пуснат още на 3-ти март 51-а, монтажът на амонячно-торовия комплекс приключва дни преди Новата 1952-а, а действителният пуск е едваслед като съветският отбор успява да изтрезнее подир многото празници, тоест нейде след Свети Трифон. Но тъй като изтрезняването щастливо съвпаднало с Деня на лозаря и овощаря, за по-сигурно,дейностите около пълното натоварване на комплекса са отложени с още две седмици за 26-ти февруари. Протоколът за прием след 72-часовата проба е от 01.03.1952-а. Толкоз.

На 02.11. потеглих за Порто с полет на Луфтханза през Мюнхен. Швабите малко се изложиха с промяна в полетния план и близо четиричасов междинен престой на отиване, но другото бе на ниво. Е, малко се стреснаха и бързо-бързо заджомолиха на езика си, след като към сандвича в 6:30пожелах вино, но не ми отказаха все пак. А и нямаше как да знаят, че след като докапчих половинка преди секюрити-контрола, организмът ми би се шокирал от други течности… Впрочем, едва след Мюнхен установих, че няма лошо ако си поискаш две чаши – сервират ти ги веднага с усмивка!На връщане, между Порто и Мюнхен пожелах и трета и о чудо – получих я, все с усмивка. Ако не трябваше да шофирам, със сигурност щях да ги пробвам и за четвърта към София…

Пристигнах на летище “Франсишку Карнейру”(кръстено на загинал в авиокатастрофа(!)техен премиер)в ранния следобед и доста се притесних от над 20-те градуса – остана да се надявам на прогнозите и очаквания студен фронт. За 2,45 евро половин час по-късно бях в Порто и срещу 25 евро на ден получих едни трапецовидни 30-35 квадрата в живописен кът от идеалния му център.Без да искам сътворих оксиморон, а въпросните “трапецовидни квадрати” бяха нещо като боксо-гарсониера състояща се от две преходни стаички, напълно обзаведен кухненски бокс и санитарно помещение. Телевизорът бе с над 200 достъпни канала и дори BNT World между тях.Закуска нямаше, но получих цели три ключа и спокойствие. Доколкото може разбира се, предвид заведението под мен и “разпускащите” петъчна и съботна вечери… В интерес на истината, не усетих някакъв дискомфорт – португалските вина са изключително качествени, дори тези в диапазон 1,75-2,25 евро бутилката! Изпих пет от тях с различни марки и ако някой твърди, че българите сме добри винопроизводители от траките още, че и отпреди, бла-бла, ще му отговоря възпитано: Може, ама в магазините ни туй никак не личи, а за износ стават само мижави и поради туй прескъпи бутикови серийки…Ако не “стисках” преди състезанието, щях да се ориентирам към по-големите опаковки –за между 6 и 8 евро например, трилитровите са с ИСТИНСКИТЕ 13 до14,5% Vol и нашите вино-шербетчии могат само вода да им носят – ако им е артисала след доливането, де…Не че и там нямат скъпи вина – имат и то много, но и евтините са качествени и се пият с кеф! Освен кефът и рандеманът друг – за ефекта от тамошна бутилка за 3,80 лева примерно, тук трябва да изпия литър за 4,50 минимум и още веднъж да посетя тоалетна… Поради което, за да засвидетелствам уважението си към португалските винари, не пропуснах да се снимам пред Музея на виното(сн. 11).Преди това обаче получих стартовия си пакет от близкия Експоцентър на маратона, похарчих някое евро за спортни артикули и позяпах пътьом други местни забележителности – не бях сигурен дали времето като прогноза и лимит ще ми позволи други разходки. Все пак разчитах да успея да видя отблизо Атлантическия океан…

Съботата донесе желаното заоблачаване, но и все още сухо, подходящо за екскурзийки време. Сколасах дори за паста-партито с вкусни спагети и бира, която отказах тъй като си носех вино. Слава богу, бях между първите пристигнали – половин час по-късно опашката бе такава, че последните сигурно са обядвали за вечеря…А аз се помотах още 2-3 часа и при първите капки дъжд бързо поех към къщи.Само дето поради близостта на океана и дъждът различен – излива се още по-бързо и като порой, та се наложи на два пъти да се оглеждам за укритие, въпреки непромокаемия си анорак. На два, доколкото дъждът колкото внезапно почва, толкова внезапно и спира давайки възможност за нови прибежки. Прибрах се сух и след като си приготвих такъмите за състезанието, рано-рано седнах да повечерям традиционните сандвичи със сьомга прокарани с червено вино, напук на препоръките сомелиеро-кулинарни изискващи бяло такова.Известно затруднение срещнах докато изчисля точната доза, но с малко сметки се справих. Ако мислите, че ви будалкам, лъжете се – всичко се прави на научна основа! Съдете сами – преди софийския маратон изпих около 600ml., легнах си в 22 часа и се оцъклих в 2:10 още.Сега планирах да легна в 21 и да спя осем часа до 5 – четири часа преди старта. И като разделих нужните ми 480 минути сън на софийските 250, излезе, че следва да увелича предишната доза с корекционен коефициент 1,92 и да гаврътна 1,152 литра. Обаче, отчитайки по-високото алкохолно съдържание на португалския продукт, коригирах корекцията “на око” с 8%, изпих 1050 ml., вместо изчислените 1060 и ако щете вервайте, събудих се точно 7 минути преди алармата – ученото си е учено…

Тъй или иначе, но пристигнах на старта още преди седем – пръв, преди обслужващия персонал дори! Утрото бе ясно и хладно – около 5-6 градуса в приземния слой.Към 9 часа обаче понапече и стартирахме на комфортни 8-9. Които след петия километър се усещахапак  като 6 заради ветреца от около 4 м/s. Въпросният ветрец по прогноза бе точно от север и следваше да е леко странично-попътен за около 20 километра и леко странично-насрещен за около 12-13.Но поради необичайно хладното за това място утро, земната повърхност изстина бързо и се получи значителна температурна разлика между нея и океана.В резултат, северният вятър получи “изкривяване” и се оказа почти ачик-насрещен за споменатите 20 километра.После протече обратен процес – към 10:30часа слънцето бързо нагря сушата, докато температурата на водата почти не мръдна. Разликата изчезна и в продължение на 7-8 километра вятърът се “изправи” и ако не помагаше, поне не пречеше. Към 11 обаче температурата над сушата превиши с 2-3 градуса океанската, северният ветрец се усука в обратната посока и отново се оказахме срещу него при обратния път към океана…А тъй като трасето следва река врязана в два градски хълма, процесите се улесняваха от естественото течение. Не че кой знае какво, но ветрецът се оказа проблем и според физиката на състезателя “изяде” минута-две от постиженията.

Аз лично изкярих от допадащото ми хладничко време и въпреки вятъра рано-рано реших да зарежа пейсмейкър “3h”и пречещата си групичка около него. Около осми километър застигнах един, който ми заприлича на набор и съответно конкурент в М60-групата. От бягането му личеше, че е бивш скороходец, почти не вариращ със скоростта. На едно леко надолнище минах пред него и чух: “Булгария?!”Ъхъ, рекох и изломотих нещо на сакат английски. Оня рече:“Не разбира, по французки можно?”Все още неусещайки се, включих на руски и попитах поляк ли е – рус един, бяло и червено в екипа…  Нет, я из Екатерининбурга, ето Россия, изкодоши ме братушката или поне така си мислеше…Защото в следващия  час и половина (към 31-вия километър омалях…) научи доста неща свързани с родния му край.От историята на фалшификаторите Свердлови (Свердловск) и чиракът им Ягода,дометежа на Чешкия корпус, формирането на Сибирската бяла армия и разстрела в Ипатиевския дом, разпореден от същия Яков Свердлов, впрочем.Научи как преди да стане легендарен, свердловчанинът-разузнавач Николай Кузнецов е най-обикновен доносник – вербуван като осъден спекулант- хайманаи започнал работа в московския контраразузнавателен апарат на НКВД на длъжността “е..ч и доставчик на к….и за дипломатическия корпус”.После поговорихме за успехите на уралското машиностроене (Т-34и Уралмаш )и ракетостроене (U-2и опита за снимки на завод за плутоний в Озерск и на силозите край Плесецк , Пауърс и размяната му с Уйлям Фишер – станал известен като Абел Р.И). Разказахза съгражданина му, шампиона по бокс Олег Коротаев, набил на времето бъдещия световен шампион при професионалистите Леон Спинкс. Но след като набил в кръчмаска свада и сина на вътрешния министър Щелоков, престанало да му върви, поседял  в затвор след изфабрикувано дело и се преквалифицирал до важна фигура в престъпния свят – приятел с прочутия Япончик и с братя Амиран и Отари Квантришвили. Толкова важна, че последвал в отвъдното Амиран(разстрелян малко погрешка през 1993-та в дом, на улица кръстена до 1992-ра на вожда Димитров) и подранил преди Отарик. (Застрелян с биатлонистка “Аншутц” с добавена оптика и преработен приклад, докато си честитяли банята с Йосиф Кобзон ис не по-малко великия като борец полковник Мамиашвили, който след титлата от Сеул работел и като “авторитет”. Като съпътстващ ефект на това убийство означението“21век” прибавяно към имената на разни неща и в България, взе леко да се неглижира…) Коротаев е убит с изстрел в тила през същата 1994-та в Бруклин.Погребението в Москва пък организира друга отрепка станала известна в престъпния свят като “Мансур” – внук на легендарния диверсант, Първи заместник-шеф на ГРУ и Герой на СССР, генерал-полковник Мамсуров.Колкото за раздумка подхвърлих кое-що за екатеринингбургската ОПГ-триада “Синие”, “Центр” и “Уралмаш”, па като ги свързах със съгражданина му и бивш губернатор Едуард Россель и през бившия вицепремиер Олег Лобов до Елцин, го оставих да разсъждава за домашно… Уралските “медни войни”(аналог на “алуминиевите”)и ролята в тях на Михаил Черной и Искандер Махмудов му ги спестих  заради многото “сцени с насилие”. Но най-вече щото кажа ли “Чорни”се сещам и за аверите му Гелер, Некрич, Дубровинский и косвено за Лучанский. (Може да не вярвате, но покрай тия се сещам и за покойния вече “грък”,с паспорт К210758/10.02.1997г.Александър Иванович Лебед(ев) – солунчанин с шофьорска книжка от Лариса и национален предател на Родината си!) Другите ми напомнят за нефт (“Роснефт”– “Пурнефтегаз”) и “Петрол”, оръжие (Ан-124“Руслан” и “Ер Някоя” си), за черни и цветни метали, пирамиди, банки(в т.ч.инвестиционни, българо-руски и ортодоксални)и прочее нещица.И неусетно някак, през Перник, София, Варна и Бургас, стигам до България и до най-малко трима познати. Единият – кротнат пенсионер, другият – нявгашен вицепрезидент на Роснефт, а за третия и жокер нямам, защото след като излъгах, че познавам бивш вице на Роснефт, не е редно да ви лъжа че имам познати в Люксембург или Лихтенщайн, примерно. Ако тръгнем така, ще излезе, че познавам и адашите Чижов и Генералов, скромни милионери понастоящем – вторият, с едва 600 в зелено. Впрочем, ако за миг допуснем, че познавам един от вицепрезидентите, що да не познавам и Първия вице на Роснефт от онова време? Покрай Пурнефтегаз и Зия Бажаев, да речем. В чието “отстраняване”(в т.ч.и от рафинерията в Херсон) чрез един “Волгоградско-пирамидален” Як-40, попътна случайна жертва бе екипажът, а поръчковият журналист Артьом Боровик(“Совершенно секретно”)–  непредвиден бонус…Убийците стигнаха дотам, че медийно посочиха Чорни – уж за неуредени сметки около “чеченското авизо”.Тиражираха и друга “теза” – “покушение срещу свободата на словото”.Или може да съм го срещнал на летището, когато като зам-министър долетя с пратен му от Мишата частен самолет, за да лобира за руски частни(но маскирани като държавни) интереси, против други руски частни такива в сферата на нефта и “Петрол”-а. Колкото до тогавашния министър Генералов, кое пречи да съм го срещнал още 1993-та на Черноморието. Където като зам-министър легитимира “воровская сходка”, на която си партнира фактически с лицата Чорни, Патаркацишвили, Иванишвили и стоящи зад тях узбеко-таджико-азербайджански, чечено-дагестански и грузински мафиотски групи, чрез трийсетина крадци от бившия СССР от по-нисък, но ОГРОМЕН за българските мащаби ранг. Eдин от последните, няма и седмица след “сходката” е жестоко пребит с винкели в Красноярск – глух бил или малоумен човекът, та не чул или не разбрал “какво пее радиото” в Приморско…Само не мислете, че тез неща знам от българската прислуга, “главния келнер”, “салонния управител” или заместниците му – има и други начини. Eх, спомени!

Покрай таквиз спомени значи се запознахме с уралеца и виж ти изненада – оказа се също адаш и туй лято бил на Черното море – цели седем дни, само за 120 долара барабар с чартърния полет!Приятно ме изненада и фактът, че Сергей Долженков е 56-годишен – тамошните даваха по някой лев за първите трима в групите, а имащият над 40 маратона зад гърба си руснак работеше като машина…Както вече споменах, след 31-вия километър тенденцията в изкачване(макар средно само 0,7%)и насрещния ветрец ме поизмъчиха.До финала Сергей успя да ми направи 2:20минути ипобеди в М55.И не хукна веднага по своите си неща, а като не му се разделяше с мен ме изчака, прегърнахме се братски, после се михме и пихме – аз половинка вино, а той напук на руските традиции – някакви сокчета…

Сега за моето класиране.Останах втори в М60, на 1:25 минути от Casimiro Galhardo.При анализа за момент помислих, че нещо не е наред – Казимиро беше пробягал втората по-трудна като профил половина на маратона, три минути и кусур по-бързо от първата! И го проучих.Оказа се, че всичко е точно, а португалецът е голям бегач и неизменен победител в М55 от този и бая други маратони. И само щото бяга предимно в Португалия, а в миналото издание на Порто Маратон е получил неочакван срив, та ми е останал извън полезрението… Спомних си обаче, че към края на 38-ми километър някакъв побелял и още един ме задминаха със скорост, която навеждаше на щафетно бягане. Ама не било и ако все пак португалецът търпи упрек, то е, защото установих от видеозаписите, че по цялата втора половина на маратона е воден от две едри млади момчета, които дори не са участници в състезанието… От една страна 50 евро отгоре нямаше да навредят, но от друга отчитам, че като цяло Казимиро е по-добрият между нас и не е срамно да загубиш от такъв.Още повече, ако си преизпълнил плана си визиран и в заглавието – бягане под трите часа! И ако резултатът ти като “age graded time” е ДЕСЕТИ между 4000 мъжки! Пред мен са първите седем от генералното, между които четирима кенийции известният Юки Каваучи (който не само не подобри рекорда на трасето, но и остана втори), Абилио Коста от М50 и споменатият Казимиро.Не е кой знае какво, но с моя резултат(2:57:36ч.) Claus Goldammer (двукратен победител и от  маратона на София),през 2013-та в Порто Алегре стана световен шампион за М60. А колкото до България, в близките 23 години(по-вероятно 30)никой на моитегодини няма да запише подобен резултат на маратон, нито нещо от порядък 1:24часаза полумаратон –  виждам какво идва след мен.Не че преди мен са регистрирани такива или близки резултати, де…Между другото, засега ме водят рекордьор за М60 в балкански мащаб – да им се чудиш на акъла? Хърватският рекордьор и многократен шампион Drago Paripovic само след три години ще ме лиши от повода да се фукам с нещо си – защото предполагам ще бяга в граници2:45-2:47! Ама да видите как хърватите следят изявитему и пишат за своя човек! Че анализ на около 200 маратона от календара на IAAF, че посочване на общо състезаващите се в неговата група(100 хиляди – в моята са само 20-30, ама все хиляди…), че броене на постиженията по-добри от неговото(3-5, докато при мен са около двадесетина…), че сравнения кое място би заел на еди кои си големи маратони в своята група(горе-долу такива или с минимален отстъп заемам или бих заел и аз…), че… Или германците за Голдамер…А рекох “23 години”, защото Шабан Мустафа има известни шансове, ако стурски инат продължи още толкова години да тренира с обеми почти като сегашните… След 16 години шансове би имал и рекордьорът в маратона Христо Стефанов (2:11:36 през 97-ма), но само на трасето на което е записал рекорда(в София…) и само с методите и средствата от времето в което е регистрирал единствения си значим резултат в чужбина (2:12:45 през 96-та в Хановер)… Иначе – не! Защото трасетата в София твърде често са скъсявани, а времето е онова, в което отцепените от Източния блок на СССР са толерирани(с цел “приобщаване” от новия “Хазяин”) – в това число и по линия на допингконтролите в спорта…(От тогава са и рекордите на полу- и маратон, на отдавна забравената Галина Горанова!)Е, след окончателното им прилапване, спортните постижения се влошават(изключая германците от ГДР…)с между 3 и 8%, но това е обща политика за ликвидиране на конкуренцията – в това число в спорта, в това число и по линия на допингконтрола! (Българските резултати в маратона примерно, се “отместиха” средно с 10 минути, а тези в полумаратона с 5 – както при мъжете, така и при жените! Но ако съдим от вестникарски простотии, Христо никога, ама съвсем никога, не е употребявал допинг!Никому не иде на акъла, че щом си бягал на 26-27 години за цитираните по-горе времена, ако не задържиш това равнище до 35, то няма да паднеш повече от 2:15-2:16часаи на 40-42 ще бягаш между 2:18 и 2:23(като българския зет Ахмед Насеф), а не между 2:28и 2:33, като българския рекордьор…И все още щеше да се изхранваш вадейки 12-20 хиляди евро от бягане из Европа като Насеф, който оня ден спечели и маратона в Пиза, а не прехвърляйки щайги, като Христо…Никому не прави впечатление и факта, че в годината на бомбастичните си резултати, баш на Олимпиадата в Атланта (където въпросната допинг-доброжелателност няма как да се прояви…) братя Стефанови дават съвсем логичнивремена на маратонската дистанция – 2:18 (Христо) и 2:29 часа (Петко)…Но пък може да не е употребявал – презерватив примерно…

Впрочем, ако пожелая няма да оставя шансове и за най-инатливите! Ако въобще виждах нещо като стимул, пък бил той морален само(отговарящият за спорта в Кметството, дори не е чувал за мене – к’во остава за ония в БФЛА и Министерството “на спорта”…), веднага бих намалил виното до половинка дневно и ще сляза под 2:54:30 часа. А ако взема та се амбицирам дотолкова, че да стана трезвеник, гарантирам че на 62 ще бягам маратон за 2:53, което вероятно е биологичният ми максимум с използване на  конвенционални средства за подготовка и без време за двуразови занимания и височинни лагери. Оттам насетне, от сегашните ми 152g/l  състезателен хемоглобин, до необходимите ми за 2:45-2:47часана тази възраст около165g/l, има само няколко ампули от лекарството наречено еритропоетин, което в Украина и Русия е почти без пари… Засега обаче ми е по-кеф да съм ПЪЛЕН АМАТЬОР, с ПОЛУПРОФЕСИОНАЛНО отношение към спортния режим и хранене, но с НАЙ-ВИСОКИТЕ “age grade”-коефициенти от българските състезатели на маратон и полумаратон! По-високи и от тези на републиканските шампиони.Ако съм здрав, ще опитам да откъртя още минута от резултата си или поне да запазя равнището и през 2017-та да увелича разликата между мен и така наречените шампиони. Ще гледам също, догодина да имат за компанияоще двама димитровградчани – съответно мъж и жена в осмицата на България по полумаратон и в шестицата на маратон…Какво доказвам? Че българската лека атлетика и в частност в беговите дисциплини (с малки изключения, за които България от години няма принос) е измислена и съществува само в медиен вид и в празните, но тарикатски глави на разни търгаш-дегенерати и откровени психопати, маскирани обикновено като “деятели”и “администратори”! А така също, че постиженията на състезателите ни са на границата на аматьоризма и тези които прехвърлят тази граница са постигнати ако не единствено в България, то най-много в Прищина и Подгорица…Изключенията от това правило, пак по правило ги хващат – с допинг, естествено… Щото като липсват читави администрация, деятели и треньори, остава само допингирането! Затова не ме обичат, не ме отбелязват и се правят, че не съществувам – няма такъв човек, няма и такъв проблем – атлетиката ни е на световно равнище! А иначе, пази Боже държава, в която трябва да извадиш 600-700 лева, като такси и “такси” за разни хрантутници, за да осъществяваш дейност В ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА, поемайки куп задължения свързани с това! Пази Боже държава в която нискочели синекурчици дават тълкувания по закони, които ако въобще са чели, са осмислили от висотите на “таксуваните” си дипломи – получени ЕДИНСТВЕНО след заплащане на семестриалните такси и изпитните “такси”!  Нейсе запуши я, би рекъл Алекова херой…

Друго к’во? А да, тези от вас, които са внимавали какво писах преди повече от година (на 19.08, а материала излезе на15.10)в последната трета на пътеписа “Zermatt Marathon плюс – плюс малко катерене по Матерхорн” следва да почерпят, защото са реализирали ЗНАЧИТЕЛНИ печалби! Съветвам ви пак да го прочетете и сравните писаното с днешните факти, а тук ще обобщя: Коментирах мои прогнози от 2012-та изчистени от влиянието на глобален картел в нефтогазовия сектор и други такива на разни смешници– както на доморасли “анализатори” тип “Сульо, Пульо, Атанас и Хърсев” (примерно), така и на световно известни и уважавани конструкции от типа “Ицхак, Моше, Агоп и синове”, но под имена като “Блумбърг”, “Голдман Сакс”и “Мерил Линч”… Направих ценова прогноза за период от 3 години считано от 19.08.2015г.(драстично отличаваща се от бръщолевенията на гореспоменатите) и посъветвах разполагащите с ресурс и директен достъп до пазара, в НАЧАЛОТО на новия одитен период ДА ИНВЕСТИРАТ В АКЦИИ ОТ НЕФТОГАЗОВИЯ СЕКТОР!

И тук ще приведа малко колкото обективни, толкова и безспорни факти:

На 20.01.2016-та Ексон, Шел, Лукойл и Газпром струваха съответно 71,55 – 16,67 – 25 – 4,3 долара за акция. На 15.07. първите три струваха съответно 95,12 – 25,25 – 46 долара, а Газпром още в началото на май достигна 7 долара за акция. Към Коледа цените са съответно 91 – 26 – 55 – 6,16 долара за акция. Което ще рече, че тези, които са внимавали и са вложили примерно 2 млн.лв. в инвестиционен портфейл от тези дружества (по 25% за усредняване на риск – главно от политически характер), към 15 юли са имали вече 3,1 милиона и по-проницателните са скъсили позициите, а не толкоз проницателните, но все пак умни, са ми звъннали за съвет… Останалите, които лакомо са предпочели да стискат ценните хартийки, към днешна дата все още разполагат с 3,215 млн. Извинете, но с подобна възвръщаемост на инвестициите не може да се похвали почти никой!  Проблемът е, че в България не ме четат, а ако случайно ме прочетат(и дочетат…) – не вярват… За чужбините да не говорим – освен липсата на комуникация, там българите не ни броят за…,камо ли за анализатори.

Което не пречи в публичния СВЯТ да няма ДОКУМЕНТИРАНА по-точна от моята прогноза(среднопретеглената ценана барел нефт, за периода 19.08.2015 – 23.12.2016 е 44,25 долара!)! Но и тя има слабо място и можеше да е по-прецизна! Уви, нямаше как да предвидя кандидатирането на Тръмп(аз съм анализатор, а не врачка!), обещанията му(…!)и естествено последвалата след тях победа.Която от близо два месеца влияе с 6-8 долара на пазарите, чрез очакванията за бързо оттъргуване на посочените в цитирания по-горе мой пътепис въпроси и съответно повишаване цените на петрола… Въпреки това имам самочувствието да твърдя, че ако със сигурност не съм най-добрият анализатор и прогностик относно нефтогазовия сектор в света, то със сигурност съм най-добрият между тези, чиито анализи и прогнози са ПУБЛИЧНО ДОКУМЕНТИРАНИ! Понякога дори си мисля, дали не съм някой прероден Джон Рокфелер(но Първи или най-много Втори…), Самуел Маркъс, а в краен случай Калуст Гулбенкян? Но е малко вероятно – все щях да закача повече от прословутите еврейски “5П” –Пари, Притворство, Проницателност, Пресметливост, Предприемчивост – в този, а не в обратен ред! Уви, едната гола проницателност не стига…(Майтапя се, още не съм “изперкал” – поне по обективни критерии, де… А че някой би ме сметнал за луд ми е през…сещате се. Макар, че някой бе казал:“Нормални няма, има само необследвани!”)

И може би поради връзка с последното или щото много чета, но понякога имам натрапчивото чувство, чеслед времеви лаг разни “умници”ме преписват без да ме цитират и най-безсрамно завъртат предишните си прогнози на 180 градуса – ни повече, ни по-малко! Подобно чувство имах например след 13-тия конгрес на БКП, с неговите заключителни документи в частта им касаеща ИВД. Тогава “гуглето” не съществуваше и едва по-късно разбрах, че един от авторите им е партийният серетар на ХТИ, професор Руси Гуров. И си спомних, че правих дипломна работа по темата при него, към някаква следдипломна квалификация… А преди туй нито му стъпвах на лекциите, нито на упражненията на асистента му Гечев – та аз работех това, коетоте се опитваха да препродават, пардон преподават. И го работех не къде да е, а в ИМХП –Димитровград, при изключителния ерудит, широко скроеният като ръководител бивш “бранник”, Русчо Иванов Русев! И имах “дупе” да се “озъбвам” в професионален аспект, както на Нисим Конфино и Юли Рудолф(виж Светослава Рудолф…) в Химпроект, така и на Бохос Топакбашян в Химкомплект.А при Цветан Ценков, Игнат Францов, Петър Цибрански и дори при бай Иван Гаврилов (замове в МХП)можех да се намъкна без проблемчрез секретарките – не знам що, но ми симпатизираха… Да не говорим за петия зам, съгражданина Ташев, с чиято съпруга все пак бяхме съученици – не че баш той ми е трябвал, де. И тъй като бях млад и вероятно по-глупав и отсега, не ми пукаше дали някоя си в министерството е с рядката фамилия Пинкас, да речем – съвсем спокойно показвах простотии натворени в ръководената от Лиляна Пинкас дирекция.Противно на митологията за тоталитаризма, имах възможност съвсем свободно, лично да изразявам мнения от професионално естество, чак до ниво министър – нещо което е немислимо в днешните демократични времена… E, тогава не можех да напсувам публично и безнаказаноПравителството или Държавния съвет(ДС)например, а сега мога да напсувам всички институции накуп – и к’во?! Какво намеквам ли? Нищо, направо ви казвам, че степента на свобода при тоталитаризъм и демокрация е същата – само дето свободите са различни като конкретика…

Но да се върнем в днешното време на конкуренция на свободен пазар – особено “свободен” в нефтогазовия бизнес!  Има риск и е предизвикателство, но ще рискувам и с днешна дата пак ще направя прогноза и ще дам съвет:

1. Няма да коригирам предишната си прогноза, въпреки или заради някакъв си Тръмп!

2.Съветвам стискащите акции в петрогазовия сектор, до 4-5 месеца да се отърват от тях! Държането им след този период не си струва, а съществува и повишен риск от загуби! Толкова според мен е периодът, след който не само американците ще разберат, че в САЩ нищо съществено не се е случило, а извън САЩ нищо съществено не се е променило! (На тези, които отново няма да ме послушат, бих препоръчал да се въоръжат с търпение и да се надяват, че към 2019-та, заедно с дивидента ще успеят да скалъпят общо 14-15%  доходност за останалите 2,5 години.) Чао засега.