НОВИНИ | Спорт
размер на шрифта:
22 Декември 2016 в 09:16 ч.|Разглеждания: 495|Коментари:
Отпечатай
Към Маратон “София” по прекия път през Гюргево и Русе
Интернационализъм в действие – най-тъмният е победителят
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Серьожа Кючуков – спортен анализатор

Подир “Съединение” и “Ванко Дяков”, не планирах участия в други състезания преди маратона на София – нито за себе си, нито за няколкото ентусиасти, на които помагам методически. Чухме се обаче с бившият алетически ас, изтърчалият 116 маратона досега  мойпочти-набор Владо Пановски и подмамен от наградния фонд, но най-вече за да дам възможност на Дилян да получи увереност в “бойна обстановка”, реших да участваме в пробега между Гюргево и Русе с претенциозното наименование “Free spirit run”. Речено – сторено. Планът предвиждаше Дилян да гостува в селото на съпругата ми, град Бяла Черква, където се събираме периодически родата по тази линия. И където по традиция много се готви и хапва – все вкусни неща. В резултат на което, ден преди старта изведнъж се оказах с тежък сюргюнь… Дотолкова, че към двата “Лопедиум”-а добавих компот от дренки и в емоционален стрес коригирах логистиката, съответно транспортната схема.За щастие на сутринта нещата изглеждаха нормално и малко след 6 часа (АМ)бях около Самоводската чаршия на Търново, където ме чакаше димитровградчанинът Дилян Бояджиев – някогашенакробат и начинаещ, но амбициозен маратонец с нелоши възможности и перспективи.

Пътувахме нормално (ако не броим едно стационарно приспособление, което не съм сигурен дали видях навреме…) и около 7:30паркирах близо до предварително указания хотел, за стартовите пакети. Час по-късно с три автобуса потеглихме към Румъния, от чиято граница ни съпроводи пилотна полицейска кола. Подозирам, не толкова за наша сигурност, а да не изръсим по пътя мигранти – граничният контрол бе формално повърхностен. Съседите се бяха постарали и освен песни, танци и дежурните празнословия имаше и тоалетни – вярно, мобилни и мръсни, но ги имаше… Другото, което отличи гюргевските мамалигари от русенските “европейци”, бе фактът, че комшиите бяха разставили по на километър едни млади девици с указващи разстоянието табели в ръцете (е, с грешно указание баш на моста…) и на едно място дори вода подадоха – нашите си я караха типично по български. Имам чувството, че най-голяма грижа им бе, да не пропуснат подписа на някой от наградените… Най-сетне и донейде за мое учудване се оказа, че цели три румънски телевизии са отразили събитието, едната, от които директно, а в Мрежата са качени пространни репортажи с акцент върху румънските участници.(Покрай което в строго фирмен аспект мога да кажа и дори да докажа, че след турски, холандска, датска и некои други телевизии, надписът “NEOCHIM” макар за секунди се появява и по румънски…) На този фон не е чудно, че вторият, на секунди след победителя е румънец, както и първите четири при жените…

Самото състезание се получи прилично и дори силно ако съдим само по резултатите на първите 3-4 мъже и 2-3 жени, между които нямаше българи – очевидно не е достатъчно да разполагаш с високопоставен в IAAF държавен екскурзиант-медийна звезда… Дори ако е с фамилията Карамаринов. Да зарежем екскурзиантите – в интерес на спорта, естествено. А в този аспект, времето на победителя Ахмед Насеф е от световна класа и като “AGE GRADE” Насеф има коефициент 95,16%! Малко над 90% имат следващите двама мъже, а около 87-88% първите две жени. След тях – един 61-годишен Кючукоолу само… И администрацията в БФЛА начело с Добри Карамаринов, де…

Колкото до Дилян и моя милост – отчетохме се прилично. Трениращият от три месеца и кусур някогашен акробат записа сериозните 53:06 минути или по 3:38 на километър, побеждавайки националките ни и изоставайки на преодолими 3-4 минути от разните ни там национали… Аз малко се издъних, оставайки на цели 2:40минути зад Виктор Влад, и заех едва второ място в групата на над 50-годишните. Както разбрах от официалната страница на Маратон “Плевен”, Виктор бил легенда, уникален бегач, рекордьор на “Гинес” и с всичките си уникалности бил приятел на организаторите, подкрепящ (морално) плевенския маратони негово лице, тъй да се каже… Брях, рекох си, аз покрай Парижкия, Берлинския, Франкфуртския, Ротердамския, Пражкия, Римския, Виенския, Мадридския, Барселонския, Миланския, Флорентинския, Копенхагенския, Истанбулския (10 участия), Валенсианския, Церматския, Белградския маратони и още петнадесетиназадгранични маратона и полумаратона(всеки от които по-голям от последния поименно посочен), общо взето познавам уникалните – тоя как ли съм го пропуснал? И кликнах тук-там.

Излезе, че Влад е 53-годишен, демек 8 години по-млад от мен. Който факт “премелен” през “age grading calculator”-а, автоматично му дава 6% предимствона старта, за което ни е копал, ни сял…Излезе още, че на 48 е регистрирал на маратон 2:46:50часа, а на 51 – 2:53:18.Които преизчислени дават 2:32:08 и2:33:50 – съответно коефициенти 82,12% и 81,20% или постижения около средно републиканско ниво. На 51 години на полумаратон е постигнал 1:22:35 часа, а плевенските 21 300 метра, пак на 51 е преодолял за 1:24:10часа – съвсем логично предвид 200-та метра в повече и факта че плевенското трасе е около минута по-бавно от чисто равнинните.

Чакай, викам си, да си сверя часовника с уникалния, че да видя колко още ми остава до уникалността…И почнах да сравнявам–  първо за плевенския полумаратон, като най-пряко и изчистено от влияния сравнение. През 2015-та, на 59,5 години го взех за 1:24:35, а през 2016-та на 60,5 за 1:25:20 часа – и в двата случая “age grade”-коефициентът ми е над 86% и над 5% по-висок от този на Влад за дистанцията и изобщо за полумаратон, който и аз съм бягал под 1:22:00 часа – хем на цели 56,5! При това, възрастово преизчислените ми резултати на полумаратонската дистанция за последните 6 години се колебаят само в рамките на минута – между 1:07:45 и 1:08:47 часа.Най-доброто възрастово преизчислено време на Виктор е 1:13:02, а резултатите му се “люшкат”в цели 8 минути. В маратона положението се оказа аналогично, въпреки че там съм относително по-слаб и през последните 5 години коефициентът ми варира между 83% и 87,2%, а преизчислените резултати между 2:23:15 и 2:30:43 часа.(Извадка от последните ми20маратона – без тези в Карлсруе преди 3 години, тазгодишния Милански и Старозагорския.На първите два имах сериозни здравословни проблеми и регистрирах времена в рамки 3:10 часа, а последният плюс тях, беше едно недоразумение.)  Да не говорим, че Виктор се състезава от много години, маратонец е от 20 и 90% съм сигурен, че не близва алкохол, докато аз започнах от литър водка дневно преди 12, носега също не близвам – вода… Или че румънецът има актив от 20 маратона “Брашов и околности”, като най-известният от неизвестните, му е този в Лимасол.Част от моите изброих и като изключим Белградският, всеки от изброените е висококатегоризиран, а девет от тях – най-високо! Изобщо и въобще – в 24 от последните си 25 маратона имам “age grade time” по-добро от най-доброто постижение по тоз показател на Виктор Влад.И к’во излезе накрая – язе съм бил обективно доказано, между 3 и 5 процента по-уникален от “уникалния” – хем, без самият аз да го зная! А какво остава за останалото народонаселение в България, Плевен, Русе, че и за туй в Димитровград, дори…(Тук отново се налага скоба с уточнението, че на човека с късмет някои неща му се получават и насън ... В случая, Виктор при резултати на 10, 15 и 21 км позволяващи му максимум 2:49 – 2:50 часа на маратон, на 13.11.2016 по трасето водещо на югозапад от Ница към Кан, регистрира 2:46 часа, доближавайки на минута най-добрия ми age graded– резултат. Е, с постоянен вятър от 16 км/ч откъм североизток ... При подобни условия преди години, в Бостън десет души слязоха под 2:05 часа, а двама и под световния рекорд! Естествено, новите резултати не бяха утвърдени.)

 Впрочем, като споменах Русе и се сетих за едни веселяци от BG athletic.com,които под заглавие “Пробегът по Дунав мост 1 събра славни ветерани”приповдигнатоизброяват ред уважавани от мен бивши и не толкова бивши спортисти, включили се в бягането или като легендарния за България Евгени Игнатов, предпочели да останат край трасето.(Макар че не мога да го разбера – хем се срамува от равнището на бегачите ни, хем иска да се включат подрастващи, хем си спестява личния пример и не ще да ги увлече… А и конкуренция да ми направи, нищо че и той е четири години по-млад.Зер, според резултата от нея със сигурност ще разбера, каква част от постиженията му навремето се дължи на безспорния му талант и каква е частта на държавната “логистика”, включваща и ХФЗ-тата в Троян и в бившето Станке Димитрово…) А общото между изброените от драскача-аматьор е, че са по-млади от мен, победих всички на трасето (изключая управителя на “Хенлих”-България инж.Красимир Чотов, който завърши цели четири минути пред мен, но е “само” 18 години по-млад, а има и атлетическите гени, ако съдим по брат му, който на 42 години избяга маратон под 2:32:00 часа, възрастово преизчислено на 2:25:28 или на две минути зад най-доброто ми постижение – чест и почитание за Иван и режима му на хранене и възстановяване!), а като “age grade” не могат ми стъпи на малкия пръст чак до действащите републикански шампиони! Като вероятността такова нещо да се случи (за шампионите естествено) е не повече от 30%?!! Което очевидно не е по ума на споменати по-горе – те дори не ме броят за ветеран, камо ли пък за “славен”.Верно, бягането не ми е било професия, но то е като журналистиката, публицистиката и писането изобщо – или ги можеш или не ставаш за тази работа – без значение каква ти е фирмата! Кел файда, че си “инж.”-топлоенергетик примерно, ако не разбираш нищо от турбомашини? Колкото до мен – безникакви тренировки и режим на хранене, около 28-мата си година бягах 400 за 58s, 800 за 2:11минути, 1000 за 2:50, 1500 за 4:25, 3000 за 9:30, а 5000 за 16:40 минути. Нищо особено, но толкова днес бягат някои така наречени състезатели… То и на снимката, на която “разхождам” надписа “NEOCHIM”зад Игнатов и не по-малко славната 54-годишна Ани Нунева-Вечерникова,изглеждам доста млад в сравнение с останалите ветерани, но това е зрителна измама – по-млади са те!И много славни – някои от времето на кленбутерола още, през ефедрина, та до еритропоетина… Поради което не могат и не искат да повярват, че успявам да го докарвам единствено с алкохолната равностойност на литър червено вино дневно – 365 пъти, в невисокосна година! Естествено, според сезона и ищаха попийвам ракийка, бира или каквото почерпят, има или е останало, но в тези случаи правя отбив от виното.Ако не ми се получи, намалям мезетата или в краен случай увеличавам беговия обем…Ей, да не помислите че се претрепвам – 70-85 километра седмично и още толкова с байк из града, на тежка предавка, при средно темпо около 20 км/ч.А да, припалвам и цигара сегиз-тогиз, ама колкото за келешлък самои за адета, в компания или подир тежко състезание…

Докато още сме в Русе, да отбележа и тамошния сайт “Русе тича”.В който, бегачът и аматьор - средно ниво Петър Цонков, изброявайки добрите бегачи забелязани от него в стартовия списък за пробега, взел та споменал и мен. Е благодаря, но допускам да е несъзнателно и без реалната представа колко всъщност съм добър… Нейсе.

Още няколко думи свързани със спорта, с претенциите за принос по темата.Те касаят всички атлетически дисциплини, но ще се огранича с примери от шосейните бягания.Според мен, в международен и всякакъв аспект, “age grade”-коефициентите следва да се изчисляват от завишени с 2,5-4% базисни нива. В тия граници според различните индивиди (явяващи се и рекламни атрибути на многомилиарден бизнес) e“фината насройка на постиженията”,с лекарска благословия за разните му там астматици, епилептици и шизофреници или под влиянието на техническия прогрес във фармацевтиката, който винаги изпреварва с около година (поне) тестовете за идентифицирането си…В маратона примерно, базата би следвало да е около 2:07 часа, доколкото върховите постижения за неназобени бегачи с кенийски, етиопски, еритрейски, угандийски или близък произход би следвало да са в граници 2:07 – 2:10 часа.За японци и някои мелези 2:09 – 2:12 часа, а за белокожи мъже 2:11 – 2:14 часа. Това пренесено на българска почва ще рече, че държава и общини следва да подпомагат само спортисти с age grade -коефициенти над 75% (останалото е в сферата на аматьоризма),регионални медии да отбелязват с хвалебствия постижения и атлети с над 80%, а националните само онези с над 87%! Всичко друго – информативно и мимоходом.Съвсем преведено ще рече, че на национално ниво въобще не си струва да се говори за спортисти с възрастово преизчислени резултати над 1:10 часа за полумаратон и над 2:30 часа за маратон…При новите критерии,аз със сигурност и с голяма лекота ще се включа.Още 4-5 шосейни национали също, но поне тримата от тях с усилия…Стига спорт, време е за забавление.

Ако имате въпроси и / или проблеми при посещението и работата със сайта, моля пишете на посочените по-долу електронни адреси, или се обадете на вътрешните телефони на отдел "Информационно обслужване и техническо обезпечаване", и отдел Връзки с обществеността".Електронни пощи:ioto@neochim.bg или pr@neochim.bgВътрешни телефони:544 или 560
Форма за връзка с насМоля, за контакти с екипа на изданието, мнения, предложения, отзиви и други попълнете формата и я изпратете на екипа, поддържащ сайта.