НОВИНИ | Спорт
размер на шрифта:
13 Октомври 2016 в 09:25 ч.|Разглеждания: 689|Коментари:
Отпечатай
Маратон София завърши с отлични постижения за група “Неохим”!
Щастливите състезатели от Димитровград след финала
Серьожа Кючуков – нарочен пратеник

В началото следва да допоясня, защо от известно време говоря за група представители на дружеството при условие, че част от тях не членуват формално в него. Едната причина разбира се е фактът, че обединителното за отборчето звено съм аз, явяващ се служител на НЕОХИМ – все още, де. Другите обаче се коренят в косвената, по-голяма или по-малка свързаност на останалите – кое с Дружеството, кое с подотрасъл “Химия”. Госпожа Степанова примерно, се труди в почти братско предприятие имащо връзки с нашето, а след като се информирах за характера на завършеното ѝ образование, компютърната и езиковата грамотност, аз поне не виждам причини перспективният спортист, да не се превърне и в перспективен за НЕОХИМ кадър, с подходящ “вид на изглед”. Госпожица Маринова пък, освен маратонските гени на баща си Димо, е наследила и професията му на данъчен чиновник. А знайно е, че НЕОХИМ е най-големият плащач в областта и на общината – поне доколкото си нямаме рафинерия, а “американските” ТЕЦ макар и близо, все пак са в съседна област. Което не пречи да усещаме и ние влиянието им, което пък периодично и кой знае защо по традиция приписват на полигона край село Змеево. Виж, за запрашаемостта ни се грижат други италиянци, а напоследък и някакви български изкопчии с непокритите си, опасни за движение по пътищата тежки самосвали.От своя страна г-н Дилян Бояджиев вади хляб от дърводобивния сектор, даващ принос за просперитета на г-на Дачев и “Свилоза”. Давным-давно сам пишещият имаше честта, след като бе изведен с милиция от бригада и впоследствие отстранен временно от ВФСИ, бързо да изучи и известно време да упражнява професията “предач” в завода за щапелни влакна (понастоящем нарязан…).Тези, които си представят куки и чекръци грешат – медоподобна смес получена от разложена в сода каустик дървесина, се “изприда” през всекидневно сменяеми златно-платинени вложки от по десетина квадратни сантиметра, с по до 15 000 лазерно пробити дупчици по тях. Успоредно, коагулирайки се извършва неутрализация в разтвор на сярна киселина(в който за улеснение манипулирах без ръкавиците)и нишките се изтеглят, нарязват, боядисват и сушат, след което заминаваха било към Ямбол и оттам в КППЕК, било към “Стамбул”, демек за износ. Поотклоних се, а просто исках да кажа, че предвид спортните им и други занимания, има всички основания за кооптирането им в неохимски КЛУБ – ПОД НЕОХИМСКИ ФЛАГ!

Сега конкретно за маратона. В съботата преди него отпътувахме в пакет, но за съжаление Жанет Маринова бе с контузия и подкрепяше останалите морално и логистично.Вечерта всеки вечеря каквото можа или каквото си носеше, но ние с Дилян, като настанени “барабар Петко със състезателите” в официалния за маратона, но доста неугледен хотел “Хемус”, имахме осигурени обяд, вечеря и закуска, които пренебрегнахме почти напълно. Утеших се с около бутилка купаж от каберне и мерло, което предвидливо си носех. Само дето след като организмът ми преработи и последния грам алкохол, се оцъклих и после само придремвах на пресекулки. Объркал съм види се дозата – трябвало е да пийна още…

Утрото бе ясно и бая хладно. Вятърът бе утихнал, но за сметка на него имаше скреж, а към осем-девет часа се радвахме на цели три градуса целзиеви.

Събрахме се пред стадиона, проведе се оперативка относно тактиката и стратегията на бягането, дадоха се последни напътствия и се заехме с разгрявката. Някои се и понамазахме тук-там. После подходихме към старта за изслушване на поредните празни думи от едни празни хора… Доколкото тая част ми е безинтересна се развличах, махайки ръце и подскачайки маймунски предпредаващата директно камера на БНТ HD– наблюдавах се на видеостената отсреща.Да не помислите, че съм показвал надписа “Неохим”? Не, просто обещах на внука да му помахам. Пък и като липсва клуба с фирменото лого, съм принуден на състезания броени като републиканско първенство да се състезавам от името на друг клуб и с неговия екип – иначе ще ме декласират…Тръгнах по инерция по-бързо от разчета, но за 2-3 километра се откоригирах. По едно време мярнах доста по-бързия Дилян и хем се успокоих за него, хем малко обезпокоих. Успокоих се, че беше в добра за криене група, а обезпокоих щото забелязах в нея тъмнокожи – без значение мъже или жени! После го мернах пак и направо се ядосах – нашият, с четирите си месеца тренировъчен стаж на прилично ниво, и мижавия опит от два още по-мижави маратона, тичаше на десетина метра пред групата! Креснах “изчакай”, ама дали ме чу – не разбрах.Така или иначе, но са го застигнали и продължили заедно.

На едно място пък, някакъв религиозно обрасъл тиквеник, измежду оная част пришълци явяваща се обикновени говеда (аслъ, малко са нашите…), очевадно пиян, дрогиран или и двете, криволичеше в уж ограденото трасе, мучейки срещу бягащите: “Мамо-у-у-у!” Креснах на намиращото се на двадесет метра(!)униформено чучело, да си прибират брадатите – зер, нали за това им плащаме? Оня рече “отминавай,отминавай”, ама тъй някак заплашително го рече… Бях още свеж и пътьом отвърнах туй-онуй в контекста на “самодеец”, че и с прилагателно отпред. И го оставих да разсъждава, като не може да ме стигне, каква е вероятността да си отмъсти чрез колегите си по осеяно с камери трасе… Щеше да е новина:  “Състезател с най-висок age grade-коефициент между българите, задържан по време на маратон! Докато бягал, бутнал фуражката на полицай, скъсал пагона му, ритнал го, извил му ръката и дори обидил на майка! Дошли на помощна бития негови колеги, арестуват насилника след правомерна употреба на сила с цел самозащита. Лицето е задържано за 24 часа – води се следствие.”…Нейсе.

Така се случи, че над тридесет километра бягах без компания и това определено влияе негативно на резултата. Така е по-малки и незначителни маратони, които медийно се представят за това, което не са. На другите с от 1500 до над 40000 участници на МАРАТОНСКАТА дистанция, съм забележимо по-бърз от 93 до 97% от участниците, а между 2 и 6% са забележимо по-бързи от мен. Само че в оня 1%, в който сме със сходни възможности, се вместват между 15 и 400(!)колеги, които си партнираме и взаимно подкрепяме. Сега възможностите бяха само две. Първата бе Анита Кръстева, но тя хукна да се надбягва с доста позаякналата(…)Радосвета Симеонова и тъй като са си жени – и двете прецакаха бягането си като времеви резултат!Втората бе Веселин Цочев, но той по независещи от него причини тръгна по назад на старта, а когато ме застигна около 33-тия километър, вече бях поуморен и без стимул – никой и нищо не застрашаваше класирането ми в републиканския шампионат, а и не можех да напредна в него – Веско не се състезаваше в тази категория. Така че просто довърших бягането, с мисли за предстоящия ми маратон в португалско Порто. Финиширах на девет секунди от предварително заявеното като цел – за 3:03:09 часа. Естествено, първи в група М 60 – на 27 минути пред втория. Впрочем, изпреварих победителя в М 50 само с 12 минути… Първоначално смятах, че най-бързият от българите, Илия Куцаров, ще извади по-висок AGE GRADE-коефициент, но като проверих, неговият се оказа, 84,43% при чип-време 2:27:57часа, а моят 84,46% - по който показател съм по-добър и от първоначално отчетеният като републикански шампион за 2016-та и впоследствие декласиран  Исмаил Сенанджи от “Евър”-Варна и държавата Уганда… По параграф “нарушена маркировка”, с основание или без, но декласираха и почти-аматьорчето Евгени Василев и 61-годишният Кючуков се оказа четвърти(??!) в класирането за републиканския ни шампионат… Което може и да говори добре за БФЛА и антуража на председателя Добри, но не говори хич, ама хич добре, за шампионата и за атлетиката ни въобще! Тъй като в последните 5-6 години се водя по други критерии, направих справка за по-големичките и представителни маратони проведени в последната седмица.“По-големички” в смисъла на 5 до 15 пъти, като брой участници на маратонската дистанция… Оказа се, че с лекота щях да спечеля в групата си в Торино, Будапеща, Мюнхен и далечен Портланд. В Познан и на най-старият европейски маратон в Кошице, с времето си щях да съм втори на 1,5 и 2,5 минути съответно, но като сравних софийския с профилите на другите две трасета, по-вероятно е колегите да се разминеха с победата. Виж, на големия и много силен маратон в Айндховен бих бил едва четвърти! Там забелязах обаче два от така наречените “извънземни” за М 60 резултата, регистрирани от белгийци. Те са реално постигнати, но аз лично се съмнявам, че към жестоките тренировки и безспорния си талант, са прибавили единствено витамини и прочутия белгийски шоколад. Иначе лечението с еритропоетин е елементарно и не чак толкова скъпо – за тамошните доходи пък, си е направо без пари…

И ако в София по линия “age graded time” изненади нямаше, то такива и все приятни поднесоха другите двама състезатели от димитровградската група!

Огромно БРАВО за ДИЛЯН БОЯДЖИЕВ, който въпреки прекалено бързото свое тръгване, устиска и изработи забележителните 2:50:14 часа, които още днес можеха да са 2:49 и дори 2:48!!! Ако меракът и инатът му да надгражда и то бързо, не му изиграят лоша шега, определено съществува потенциал за 2:33-2:35 на 33-35 години и около 2:37 на 40… А дали този потенциал ще се развие и в каква степен, зависи главно от него. Сега даде ПЕТИ резултат между българите(шестнадесети в генералното, ако отчетем като редовен и декласирания за републиканското Сенанджи). Сигурно има още 3-4 млади състезатели които засега отбягват маратоните и имат потенциал да са по-бързи, но това хич не им е сигурно…

Сега да обърнем внимание и на дамите. За разлика от Дилян, когото не исках да товаря с конкретен резултат (той си мечтаеше за под 3 часа – казах му, че със сигурност ще е под 2:55и няма да го погледна при 3, а очаквах под 2:53, но признавам, не и 2:50…), бях поставил на Росица задачата да бяга под 1:46 часа полумаратон, но предвид женската психика щях да съм доволен и на 1:47. И тя ме изненада – постигна 1:43:48 часа, с удивително грамотно и равномерно(в отличие от това на Дилян) бягане – съвсем близо до максималните си моментни възможности!Които бяха за постижение 1:43 часа, а не ги реализира докрай, само поради липса на опит и вероятно неизпълненото указание да се “залепи” за водач когото да следва поне 15 километра.Дори и така, в републиканския шампионат би била осма, което говори добре за аматьора (и за треньора), но отново зле за шампионата и атлетиката ни…В града София се записа с 16-то място в генералното при жените.

В медийно отношение и двамата получиха своите секунди слава. Покрай тъмнокожите красавици, безпристрастната камера отрази и Дилян в цялото му величие, тъкмо когато им определяше темпото…Росица пък, пак покрай някакъв финиширащ призьор, бе разходена по екрана, тъй като точно тогава претича през старт-финала за втората си обиколка.

Нека го погледнем от друг ъгъл. Аз примерно виждам компактна група от четирима-петима състезатели облечени в еднакъв екип с едър надпис “НЕОХИМ”,които се разгряват около старта“случайно” мотайки се пред камерата и дискретно следейки видеостената, с цел правилната експонация… После следват обичайните подскоци и ръкомахания на старта – разбира се в непосредствена близост до фаворитите, върху които със сигурност ще се акцентира. След това идва ред на няколко случайни или търсени засечки по трасето, качване на призовия подиум за награждаване на десетката в републиканското, а някои и най-високо на стълбичката, па макар в групите. И виж-поглеж – набрала се сумарно цяла минута телевизионна реклама, па макар и “скрита”… Няма ме в сметките, но всеки маркетинг специалист може да я сметне стойностно и ценово. Отделно надписа в протоколите от различни състезания, които се публикуват за цяла година на страницата на БФЛА (после се архивират)и които зяпа всеки търсещ информация за резултатите. Съвсем отделно – разнасянето на логото при участия за състезания във Враца, Плевен, Търново, Русе, Гюргево, Добрич, Исперих, Истанбул и Варна, а така също Бургас и Букурещ, Солун и Стара Загора, Сливен и Скопие, плюс Белград  и съседният му Благоевград. Някои и до по-далеч стигаме.

Ще рече някой:За чий тая реклама, те и така купуват и няма къде да идат – добрата стока сама се продава! И ще е прав, но най-вече умен! Глупаците са ония от “Кока-Кола”, чиито стоки се не харчат и от над 100 години са принудени да планират и отделят цели 8% от нетните приходи за реклама и имиджмейкърски мероприятия по целия Божи свят! Има-няма, няколкостотин милиона, че и кусур – според това сушава ли е била годината или кишава… Та си викам, де – дори ако заместим “нетните приходи” с “брутната печалба” и съобразно българската специфика отделим половината, тоест 4%... Не разбирам от икономика и не мога да го сметна за секунди, но предполагам да става въпрос за някоя и друга стотинка от цената на условна торба нитрат. И си викам още, че ако от тия “някоя и друга”, за атлетика се отделят само 1%, той ще е достатъчен за планиране и организиране на приличен спортен календар – стига да не е прекалено сушава или недай Бог кишава годината, разбира се. Очаква се и възвръщаемост – макар и не като “сухо” и веднага…Пък и не виждам някой от проектоклуба, с мерак за финансови печалби от спорт. По-скоро съзирам желание за дейности от взаимен интерес – в това число например и чрез създаване на специализиран сайт, със съответните рекламни вложки.

Тъй значи си мисля, ама като не решавам – просто разсъждавам по темата. Зер, тъкмо намерих подходящ “матриал”и ще вземем да го изтървем – аслъ, вече получиха малките си оферти от клубове петимни за членска маса и някоя-друга точица…

Хайде стига засега. Смятах да ви запозная и с развитието на едни мои прогнози и съвети от миналата година, публикувани в “е-химик”под материала “Zermattmarathon” плюс, плюс малко катерене по Матерхорн”и провокирани от прогнозите на световно известната и високоуважавана “Моше, Киркор и синове”, но ще остане за друг път. Вероятно след изборите и референдумите, за които за щастие ще отсъствам – при това по уважителни причини. Макар че като се замислих – каква уважителна причина е някакъв си маратон на 2200 километра (само!)от София?!

Ако имате въпроси и / или проблеми при посещението и работата със сайта, моля пишете на посочените по-долу електронни адреси, или се обадете на вътрешните телефони на отдел "Информационно обслужване и техническо обезпечаване", и отдел Връзки с обществеността".Електронни пощи:ioto@neochim.bg или pr@neochim.bgВътрешни телефони:544 или 560
Форма за връзка с насМоля, за контакти с екипа на изданието, мнения, предложения, отзиви и други попълнете формата и я изпратете на екипа, поддържащ сайта.