НОВИНИ | Спорт
размер на шрифта:
04 Декември 2015 в 11:31 ч.|Разглеждания: 955|Коментари:
Отпечатай
До маратон “София” през Берлин – за по-направо!
Пред Бранденбургската врата
Серьожа Кючуков

Кофти – това е думата, която е най-подходяща за случая. От еднастрана, два маратона в рамките на седем дни дойдоха в повече за младежките ми 60 години. (Сравнени с 84-те на Ед Уитлок, изтичващ 42 195метра за 3:35часа.) От друга, като разбрах от медиите какъв чутовен атлет-герой се е пръкнал на земята ни хубава, се почувствах неудобно, изпаднах в тежка меланхолия и ми се прищя да се самоубия или поне оттегля в манастир, бичувайки се до края на мизерния, скапан живот! Но за героя по-късно, а щом четете това значи все пак съм преодолял депресивното (и стомашно…) разстройство, което получих от медиите и героите им.

Какво да ви кажа освен:Радуй ся народе, нямам с какво да ти се похваля!

Не ми е приятно, но според критериите ми не е за хвалба работата.Тръгнах към най-бързия маратон в света с “голямата кошница”, а тренировките сочеха като реалистичен резултата 2:58:00часа, при оптимистични 2:56:30 – на фона на постигнатите 2:58:30 в Париж. Познавах и основните конкуренти – Ян Коритар, Ерки Лайтила и Алесандро Лимонта – последните двама като победители през 2014-та с равно време, а първият, стар мой познайник от Прага и Карлсруе. Тоест, имах нагласа за тройката в М60, но щях да съм доволен на всеки резултат под 3 часа – независимо от класирането. Уви, не успях и в двете. Ян спечели с 2:56:12ч., Ерки завърши 35 секунди след него, а Алесандро се издъни повече и от мен, който докретах девети за 3:04:48 часа. С почти минута ме изпревари и Дитер Шнайдер, когото вече съм побеждавал. Да, времето ми е било достатъчно за третото място миналата година и последните пет е все в петицата (дори е бивало и първо), но истината е, че бягах слабо сред доста и равностойни съперници. Впрочем, полудистанцията преминах съвсем по план - втори, за 1:26:21 ч. На 25-тия километър бях все още трети с 1:43:20, но после неестествено бързо отпаднах физически, а след тридесетия километър успях да сътворя най-слабото си бягане за последните пет години!

Имаше си и причини. Следствието бе, че вечерта преди старта спах малко и лошо, а първопричината, че двата дни преди него прекарах единствено в “компанията” на 5-6 бутилки хубави вина плюс още две, но не толкова хубави – с подходящите им мезета, естествено. Без телевизор дори – сал една стереоуредба “Ямаха”, Лед Цепелин и Пинк Флойд! А бе, взривоопасна комбинация, за която си платих в състезанието.

Което състезание започна и завърши при засилени мерки за сигурност, в това число и в дните преди него. Мерки произвеждащи повече показност, нежели реална сигурност. Че прозрачни торби за багаж, че заграждения, че гривни на китките… Като че някой ще ме спре, ако завия кило пластика с дрехите и после “забравя” еднотипната торба сред хилядите друти по поляните с хиляди хора по тях – то да не дава господ…

Така протече BMW Berlin Marathon – предхождан от безотговорното ми поведение и с последвалия го лош резултат. Според мен, де. Щото според общоприетото по света (да не говорим за трагичната в спортен, а и във всеки аспект България), девети от 1100 стартирали и 1030 завършили в контролата, не изглежда чак толкова лошо – особено пък в Берлин. Ще дам пример. На 04.10.15 г. току-що навършилият 40 години много добър наш маратонец Росен Лилов записа участие в Кьолнския маратон – много пъти по-голям от Софийския… Класира се десети и първи в М 40 с време 2:37:50 часа. Е, в Берлин би заел почетните 260-то при мъжете и 33-то в групата си… А разликата между стойността на отличния му резултат, за който получи много и заслужени похвали, и лошият мой, е по-видна след “agegrading” на двата. Според калкулатора, възрастово преизчислен, неговият отличен резултат става 2:34:02, а лошият мой 2:30:43 –разлика в оценъчните критерии, така да се каже…

Колкото до София и резултата ми там, тоже не е за хвалба. Време близо до 3:10 часа не е нещо, което би ме зарадвало, но след ден път и само пет за почивка, от които двата с остатъчни мускулни болки, е повече от нормално и обяснимо. Надявам се да съм помогнал на отборчето, а иначе – покрихме разходите. А да, браво на Величко Димитров от Хаскьой – победи ме и се връща в маратона на прилично ниво! Ако продължи така скоро може да го гледам само отзад... Което надявам се да не допусна, въпреки че предвид седемте му лета по-малко на тоя свят, подобно развитие е донейде логично.

Ако споменем организацията, тази година тя бе по-добра и обичайната неразбериха около класирането липсваше. Като изключим спънатото, с периодични промени в темпото трасе, с неговите цели 5 обиколки и 10 обратни завоя – иди-яла, демек ядва се. А софиянци са си все същите дебили или поне частта от тях, която всяка година квичи, че ѝ “блокират столицата”. Която столица целогодишно си е блокирана от безбройни задръствания – понякога дължащи се на ремонти, но по-често поради инфраструктурни проблеми, имащи общо с навлекопотока селяни регистрирани като столичани и явяващи се столичани в повече…

Но стига спорт. Време е да се върна за малко към берлинското приключение и да ви кажа колко много съжалявам, че покрай маратона не отидох до останалото от бившата Принц-Албрехтщрасе. Там, знаете, е била Имперската служба за безопасност на Райха с нейните седем служби – четвъртата от които Гестапо с дванадесетте си отдела. На това място сега има музей наречен “Топография на терора”, в който са изложени доказателства за националсоциалистическия и по-късния социалкомунистически терор от сталински тип. Пиша “сталински” като обобщаващо понятие, но комунистически терор (а и всякакъв друг) има далеч преди Сталин да овладее властта в болшевишка Русия. Тогава обаче терорът удобно е наричан “борба за освобождение” – от нещо си. Може да се каже, че комунистическият терор преди Сталин започва на 14.07.1789 г. в Париж. После намира логичното си продължение чрез революции из цяла Европа в това число през 1830-та, 1848-1849-та, Парижката комуна и куп атентати, като завършва с отстраняване агентите на банко-европейския, пардон на еврейския капитал (но ичуждестранни – на влияние), Каменев, Зиновиев и Троцки от властта в Русия. А двамата хитроумници “Маркс Енгелс и брат му” (виж ”чичо Митко”…), компилирайки политикоикономически възгледи на по-умни евреи, придават теоретичен вид на утвърдената вече практика, в която група богаташи освобождават пролетариата (роба) от оковите му, заменяйки ги с далеч по-щадящите “свински опашки”… В по-късни времена практиката е усъвършенствана и се прилага под формата на глобален терор, който обаче има много малко общо с религиозния… Целта е същата – освобождение “от трън, та на глог” или ако щете “освобождение” след първоначално разорение.

Но не за това искам да ви говоря, а за нещо което ще нарека

ТОПОГРАФИЯ НА МАНИПУЛАТИВНАТА ГЛУПОСТ

Та, докато си гилах по Пътя срещнах или по-скоро медийно ме срещнаха с един Михаил Христов – млад мъж без ръце, когото от доста време агресивно  рекламират като герой-параолимпиец. Има такваз асоциация с председател, заместници, секретар и секретарици, деятели и касиер, плюс държавното му там финансиране. С разните му “олимпийски” и“световни” игри и игрички и съпътсващите ги командировки. Всичкият тоз дребен бизнес (на фона на едрия – олимпизма), поне у нас е камуфлиран зад 3-4 бутикови екземпляра състезаващи се с по 3-4 себеподобни в дисциплините си, с куп подгрупи всяка – поради различността и степента на увредите. (Колкото и да ги сепарират обаче, сравнимостта остава близко до тази между крушите и дренките…)

В конкретният случай Мишо бил насочен към параолимпизма от друга героиня в тези спортове – смуглата Стела Енева. Не познавам Стела, но дано е по-читава от Иванка, която пуши и пие “като разпрана” и е шампионка в тези дисциплини. Което никак, ама никак не ѝ пречи да е някаква и в дисциплините свързани с тласкане, хвърляне или мятане на разни неща…

Колкото до Михаил, говори се за титли, призови места и рекорди, но без съпровождащите ги постижения – та и ние балъците да си направим изводите, така да се каже. Споменава се също, че понякога се състезавал у нас със спортисти, разполагащи с всичките си части, и дори побеждавал някои от тях. Което по-скоро говори негативно за равнището на атлетиката ни, отколкото нещо друго. И ако тя, атлетиката, изостава (с микроизключения) от световните стандарти с 10-15%, то летвата съвсем не е толкова висока. И с труд и средства за “възстановяване”, може не само да бъде достигната, но и прескочена – още повече, че не съм чул не само за ефективен, а въобще за допингконтрол в социалното подпомагане наречено параолимпизъм. Както и да ви звучи, но понякога увредата ако не помага, то и не пречи в размера, който обикновено и се приписва. Едно от доказателствата е “убиецът с протезите” от ЮАР, който беше подобен рекламен продукт, макар на далеч по-високо ниво. И веднага след като се издъни застрелвайки сексуалната си партньорка, бързо спряха рекламата му… Впрочем в Берлин, един с протеза като на Писториус финишира пред мен – а аз все пак бягам по-бързо от 95 до 97% от всички мъже в разните му маратони.

Хич не ми се задълбава в спортната медицина и физиология – относно количеството кръв, образувана от спортистите, сърдечното натоварване, за да бъде тя доставена до всички части на тялото и приноса на тия части за постиженията в дадена дисциплина. Простичко казано – доколко липсата на 5-6 килограма и облекчената сърдечна дейност, могат да компенсират частичната загуба на координация и махова сила и доколко последните се компенсират чрез използването на олекотена протеза… Няма и да задълбая, защото не това е важното в случая.

Няма лошо, че Михаил е избрал пътя на параолимпизма. Напротив, похвално е, че след “инцидента” не е паднал духом, а е решил да осмисли живота си чрез спорта. Освен, че записал и право, за което косвено ще стане дума по-нататък. Лошото идва когато от съвсем нормални и доволно незначителни в спортен (и във всеки аспект) неща, медийно започнат да се конструират фалшивите герои на нашето време, с повече от прозрачните меркантилни цели! То не бяха “120минути”, “Шоуто на Слави”, “Още от деня”, “Неделя сутрин”, “Вторник привечер” и какво ли още не! Снимаха се и показаха няколко филма за “българския Писториус”, като върхът бе “Михаил срещу машините”. Но преди да го анализирам за вас, ще кажа няколко думи около  “инцидента”, при който Мишо губи ръцете си – едната изцяло и около две трети от другата.

Според казаното на 19.01.15 г. от него, светкавица паднала върху му нейде в полето край Плевен.След уточняващ въпрос поясни, че не било точно светкавица, а волтова дъга, която минала по някакъв гръмоотвод (?) и го халосала “като от небето”… (Ходело си кротко момчето из полето, пък лошата дъга…) След тия разяснения вече имах представа за интелекта на субекта, но все още се въздържах от заключения. По-късно пиарите на младежа сервираха преработено издание на версията, допълвайки я с трансформатор 20 KV, от който въпросната дъга “излетяла” – подразбира се инцидентно и случайно. И в резултат, през Мишо преминал “голям ток”.

Което хем има допир с истината, хем си е същата като предишните, опашата лъжа! Порових в старческата си, отслабнала от системна употреба на алкохол памет и с изненада установих, че имам нещо като спомен за случая, обходил навремето медиите – те любят таквиз “новини”… И тая за трансформатора е истина, но икономисаното е, че той се намира на висока площадка на СТЪЛБ от далекопровод и надеждно изолиран. Дори да не е бил, “зануляването” би се осъществило ПРЕЗ СТЪЛБА В ЗЕМЯТА и никога през момчето – независимо дали то само минава отдолу или и попипва! Да, ама в плен на хормони или алкохол, тогавашният “отличник, комуто предстои световна спортна слава”, забравя, че е отличник и добавяйки незнанията си относно индуктивността и електромагнитните полета, прави нещото водещо до глупав инцидент или по-скоро, до инцидент на глупостта! В който инцидент токът намира най-малкото за “замасяване” съпротивление през гръдния кош и Мишовите ръце, с поне едната от които юнакът се е държал за стълба – дори бих предположил че с изцяло изгубената.Това обяснява и читавите за бягане и скачане крака.

Що се отнася до“големия ток”, като си спомних известния ми още преди да навърша 15 “Закон на Ом”, заключих, че няма как да е по-голям от 20kv:R– кой му е крив на хлапака, че си е самоскъсил съпротивлението?

Сега за “Михаил срещу машините” – филмче, което винаги се споменава и демонстрира при всяка медийна изява. Става въпрос за филм, в който лирическият герой побеждава с бягане Крум Дончев и Ангел Караньотов, които му противостоят със състезателните си автомобил и мотоциклет на четиридесетметрова отсечка. Така наречените журналисти (един от друг по-известни) дори не чакаха обясненията на свръхчовека, а сами и съвсем сериозно привеждаха “аргументи”, защо такъв Херкулесов подвиг е възможен – особено, ако мечтаеш за него и си повярваш… Щях да се попикая от кеф, установявайки за пореден път колко тъпи са българските журналя!

Чест прави на един от участниците в цирка, Крум Дончев, че поне не цъфна със своите обяснения – вероятно го е досрамяло. За компенсация Караньотов ни убеди, че “като видял за какво става въпрос”, си бил сигурен,че не могат победи Миша, но щял да иска реванш. Рече още, че настилката (сгур) била в Мишов ущърб, докато те с Дончев имали бол сцепление – типичен пример за асинхронна глупост! Защото според Михаил, той сам и за своя си сигурност (предимство) я е избрал, но за реванша кандисвал те да изберат –   каквато щат… А истината е, че на никаква настилка човекът няма и не може да има предимство, предвид най-различните видове гуми. Колкото до нива на сцепление, Ангелчо е последният, който би изчислил такова нещо – дори за собствения си мотор, а какво остава за автомобила и човека, за които не знае тегло, площ на контакт, динамични характеристики и още ред “несъществени” неща! Нейсе.

Преди да гледам по-ранните изцепки на параолимпиеца обаче, гледах последните една-две и даже малко се скарахме с жената, предвид изразните ми средства по повод видяното. Негативист съм бил, черноглед съм бил, н’ам к’ъв още съм бил, ама аз съм ѝ навикнал – то жена ако не гълчи… А иначе, седнал Михаилчо срещу една тантуреста и вероятно по-глупава от него журналистка от правителствената телевизия и разказва. И от разказа разбирам – тоя наистина вярва, че благодарение на огромните си възможности и труд е победил в т.нар.състезание! Което ме наведе на мисълта, че токът освен през ръцете го е ударил и другаде – в главата.Което ми мнение се затвърди след като чух и как се е породила идеята – от рекламен клип с Кристиано Роналдо, в който той надбягал “Бугати Вейрон” на 100 метра, ама Мишо не бил сигурен, че “Бугати”-то е истинско (?), щото на такваз дистанция това било невъзможно. Но си рекъл, че щом Роналдо  нали, значи и той го може… Не стана ясно само, какво точно може – да надбяга “Бугати” или да участва в рекламно клипче? Първото е фикция, но второто му се е получило.

Стана ми ясно също, че въпреки по-обиграното изразяване, 24-годишният младеж в никакъв случай не превъзхожда интелектуално 12-годишния ми внук! Ръси бисер след бисер в лицето на празноглавката – а тя го гледа – мила, засмена! (Дано Ботйов прости заемката!) И му предлага да ѝ гледа на ръка – вероятно смята, че като параолимпиец има и паранормални способности. Или просто кокетничи – допуска значи, че като е ударен около главата, може да е обдарен от другата страна – около краката…

Тука правя наглед нелогично отклонение, отбелязвайки факта, че покрай съвсем реалната угроза от пренаселване на Земята и проблемите от това наред с криминализирането на част от раждаемостта в Китай, поредицата ваксинации и имунизации из Африка и други плодовити места, както и финансовото регулиране на същата раждаемост в глобален мащаб, напоследък забелязвам, че и господ дава рамо – раждат се предимно мъжки отрочета.Ама така гяволски се раждат, че статистиката не го лови факта – покрай безспорния факт, че мъжете не забременяват или поне не още… Съвсем случаен е и фактът, че от тридесетина години насам, не само не се укорява, а направо се насърчава по-близкото общуване между тези отрочета – впрочем, между женските също. Тъй де – хем социалната потребност се удоволетворява, хем липсва наследствен резултат! А бе, случайности…

И като се връщам на казуса “Михаил срещу машините” си мисля, че подобно масово оглупяване може и да не е случайно, а отговорността за него, както често се шегувам, да е на Обама и Путин – заедно или поотделно. Шега дотолкова, доколкото и двамата са изпълнители с право на глас, който обаче не е решаващ. (Това определение в по-голяма степен важи за американските президенти и никога няма да важи в същата степен за руските – дори ако са с качествата на марионетката Борис Послесъветски…)

Никой, ама съвсем никой, от кой от кого по-известните журналя, не се и опита да помисли! А ако тази дейност му е несвойствена или непосилна – да пита! И щеше да научи, че дори тренировъчна “Фиеста ST”, без доработки по двигател, филтри или изпускателна система, в “овърбууст”режим дава над 200 к.с., при около 300 нютонметра въртящ момент. А олекотена до към съотношение 195 конски сили на тон, ускорява до 100 за идея над шестте секунди! Оттам с известни знания  може да се заключи, че нелоши шансове срещу колата в 40-метров спринт, би имал атлет с пълно “оборудване” и с името Юсеин Болт! Но само срещутрицилиндровата “Фиеста” със 100 коня и без демонтирани задни седалки! Или ако лаишки приемем, че ST-то се движи равноускорително, а поради нарастващото в геометрична прогресия въздушно съпротивление, това далеч не е така! За да схванете комичността, ще ви осветля някои неща.Болт достига максимална скорост около 42 км.ч. нейде около четиридесетия метър, който отминава след 4,2-4,25 секунди. Михаил не достига такава скорост никога, а за преодоляване на 40-те метра му трябват минимум 4,8 секунди. Е, “Фиеста”-та (ST) достига 42 км.ч за 1,6секунди, дори без автоматичен контрол при старт! Схващате ли какви са шансовете на Болт, ако равенството е възможно до около втората секунда – константно нулеви! Мишо обаче има своите – насън! А също и в рекламни клипчета, в които се шегуват с умствения му багаж…

Вероятно ви прави впечатление, че се спирам само на автомобила – финиширал в клипа десетина метра зад хероя. То е, щото се чудя какво да пиша за мотоциклет ускоряващ около 2 пъти по-бързо отколата… Между другото, но виждал ли е някой стартовете в многобройните мотосъстезания на дъртракова писта? Няма как да попитате за ускорението отишлият си тази година Николай Манев, но другият ни някогашен ас (от световна класа) в спидуея е още жив и скоро навърши 65! Дано Ангел Евтимов не види клипа, че току-виж се гътнал – от смях!

Впрочем като говорех за глупостта, ето още две нейни проявления. Спомена параолимпиецът, че разстоянието избрал щото изчислил къде достига максимума си и колко може да го задържи.Въобще не схваща “отличникът”, че неговите възможности са само половината от нужното за решаване на състезателното уравнение! Спомена също, че прахът, който вдигали двете машини много му пречел по време на състезанието– а т.нар.журналисти кимаха разбиращо… Което е апотеоз на глупостта, доколкото от филма е видно, а и без него е ясно, че няма как да ти пречи прах, който вдигат зад теб! Тоз умник Михаил обаче ще получи диплома и нищо чудно ако се окаже полицай, следовател, прокурор или съдия – Боже, пази гражданите на туй нещо наречено държава!

Стигнахме и до меркантилността.Известно е, че юначето е “Спортен талант на Еврофутбол” и се финансира от букмейкъра. Името му неизменно се споменава с това на фирмата и всички раздувки около младежа, всъщност рекламират букмейкъра (и хазарта) безплатно, като скрита реклама или поне такава с намаление… Същият е и случаят с Дончев, който шествайки в тоя цирк рекламира съпътстващо училището си за пилоти и пистата си. Караньотовото пък е лице на “Караньотов Спорт”, където си партнира с баща си – настоящ съпруг на бившата Сашо Диков-ица. Не бих се учудили ако  Дончев и Караньотов се окажат със същия спонсор – нормално е да играят в общи рекламни постановки…

Що се отнася до правителствената телевизия – за нея Михаил е само“парче месо”, което разхождат по екрана, за да ни пробутва неща от сорта на “Ти местиш!”, “Ти подреждаш!”, “Ти решаваш!” и “Бъди независим!”.Не смятам да обяснявам истинските цели на либералната, а и на демокрацията изобщо (като обществена подредба) – и без мене си знаете, че всичко дето уж вие с местенето си подреждате и решавате, е предварително подредено и решено. А всичката ви независимост се свежда до факта, че нищо съществено не зависи от вас! Само ще спомена,че “прехвалената ягода” е поредното средство въпросната телевизия да усвои ВАШИТЕ пари и то за поредната подвеждаща реклама с политически подбуди!

Междувременно, аз все пак порових и узнах ранга на Мишовите резултати. По времето, когато е започнало подпомагането му от букмейкъра, резултатът му на 200 м е като моя на неговите години, а тия на 100 м и в дългия скок – около 5% по-добри от тогавашните ми. Сега резултатът му на 60 м е с 8%, а в дългия скок с 10% по-добър от моите на 23 години. Вярно, аз бях напълно “окомплектован” и според днешните журналистически разбирания “нормален”. Но пък не тренирах нищо, камо ли да съм си представял треньор, физиотерапевт, спортен лекар и финансиране… Освен че и биологичните ми дадености далеч не са в сферата на спринта и производния му скок на дължина.Та не съм особено впечатлен – освен от количеството пара в свирките…

Тук му е място да завърша топографския преглед със свойствения си хумор. Навсякъде из хвалебствията се подчертава, че Михаил е щастлив млад човек и като доказателства се сочат наличието на приятелка и предстоящото му дипломиране като правист. Пък аз си викам: Естествено, че на 24 ще си има приятелка – като е останал без ръце, да не е останал без…?! А и да беше останал, приятелството да не се гради и крепи на секса? Че то аз колкото приятели имам, ако ги… , какво приятелство е това?! Язека нявга, на жените им, дето не са ми толкоз близки не посягах, че к’во остава за приятелите… Колкото до правото – в днешно време и Шаро да го запише – ще се дипломира! Относно щастието пък, известно е, че колкото по-малко поназнайваш, толкова по-щастлив се усещаш и доказателствата се простират от джунглата на Амазония, през Екваториална Африка и Централна Австралия, чак до островите из Тихия океан. За тези щастливи Божи чеда са снимани както документални, така и игрални филми от рода на “Боговете сигурно са полудели”-1 и 2. В този смисъл, Михаил Христов е, ако не безкрайно, то много щастлив българин! По-щастливи изглеждат обаче журналята, дали публичност на туй негово щастие. “Изглеждат”, доколкото ако симулират глупост, остава да са корумпирани – не знам – кое е по-безопасно за обществото?

Накрая, като заключение или може би като извод и поука, ще изплагиатствам  перифразирайки: На гениите се възхищават (обикновено след смъртта им), но идиотите живеят по-лесно - факт! И двете категории лица са интелектуално независими, но според традиционалистите с гении се живеело по-лесно отколкото с идиоти. Което май не противоречи на горното – зависи как го гледаш…

Ако имате въпроси и / или проблеми при посещението и работата със сайта, моля пишете на посочените по-долу електронни адреси, или се обадете на вътрешните телефони на отдел "Информационно обслужване и техническо обезпечаване", и отдел Връзки с обществеността".Електронни пощи:ioto@neochim.bg или pr@neochim.bgВътрешни телефони:544 или 560
Форма за връзка с насМоля, за контакти с екипа на изданието, мнения, предложения, отзиви и други попълнете формата и я изпратете на екипа, поддържащ сайта.