При получаване на стартовия пакет с колеги

Забележителното тук е електромобилът

Швейцария на Балканите ли?!

Без думи ...

Сравнете с теснолинейката Септември – Добринище

С четвъртия в света и тазгодишен победите в „Юнгфрау маратон” Шабан Мустафа

Милка Михайлова, Шабан и съпруга

Кът от центъра на Цермат

Осемнадесета дупка на голф игрището на Ранда

Най-високо е Върхът – под него Томазо Вакина – световен шампион

Бирарията на финала на 2585 м – в дъното Циналдхорн и Вайсхорн

Българин сред световния елит

Това горе ме чака на следващия ден ...

Все пак ме награждава дама, нищо че не ѝ личи

Триумф!

123456789101112131415

Няма грешка в заглавието-плюсът в маратона дойде от 1944-те метра денивелация в изкачване при средна надморска височина 1850м(финал на 2585м)и над 30-те градуса към третия час от старта, а следващите два дни се заформи малък трекинг до 2900м н в.(с 25кг нагърба), последван от споменатото катерене.Така че ще разделя и този репортаж- ако не друго, поне ще ви покажа повече снимки- има какво да се види.

Писал ви бях,че ще разходя рекламния атрибут с “Неохим”АД до Цермат, с

намерение да го изтипосам на стълбичката на победителите.Планинското бягане не е моето амплоа, но пък безкрайните тренировки без реализация са твърде натоварващи психически.Избрах Цермат, доколкото спортният календар не предлагаше нищо по-смислено и престижно за летните месеци.Не знам дали сте разбрали, но през последните 5 години съм в “шампионска лига”и се старая да избягвам или поне да ограничавам изяви в по-долни дивизии-не ме кефят. Избрах го заради очакваните по-ниски температури, поради магнетичния Матерхорн в близост, а и защото през 2015г. ZermattMarathonбе и Световно първенство по планинско бягане за дълга дистанция.

Организирах се и след едноседмичен лагер отлетях за Бергамо, а от там през Милано с влак до Висп - Швейцария.Пристигнах около 20:30часа на 02.07.и не след дълго бях в широка и комфортна теснолинейка на път към Санкт Никлаус.Там трябваше да хвана рейс до отстоящото на 6 км и разположено на 1560м н в.Грешен, където имах резервирана стая.

За мой късмет, никой не направи проблем от факта, че пристигам на 02.07.,при условие, че в района участниците пътуват безплатно на 3, 4 и 5-ти, та спестих 21 франка за 21км до Грешен…

След кратко лутане във вече падналия здрач, бях посрещнат от словачка на средна възраст (хотелчето е собственост на словашки волейболист) и получих отлични условия за самостятелно настаняване.Уморен бях, но не толкова, че да не уважа и втората от двете бутилки прилично вино, закупено още в Бергамо на прилична цена.

На утрото се събудих по-късно от обичайното и с леко натежала глава…След спонтанно ахкане и охкане по красотите околни съзерцавани от…тоалетната чиния, закусих и слязох с рейса до Санкт Никлаус за стартовия пакет.Пътьом установих, че и в Швейцария има свличания и пропадания на пътища, но никоя медия не се напъва относно тежестта на случаите и ОГРОМНИТЕ усилия (на управляващите)за ликвидиране на последиците. Мълчат си и си ги поправят - само…

Ще дам пример.Голяма част от 6-те километра до Грешен, буквално са изградени над пропаст, опирайки с едната си страна ската.Пътят е толкова овъртян и тесен, че на места има специални “джобове”за разминаване, а почти всеки завой е с огледало. Във времето когато бях, там имаше цели три пропадания, резултат от свлачища - едното от които особено мащабно.Трафикът обаче не спря.Очевидно през нощта скалните маси бяха изгребани или избутани, няколко бетоновоза бяха изляли временни“стъпки” вероятно с ускорител за втвърдяване, трасето бе ограничено до 2,5м ширина и обезопасено, а ремонтът течеше успоредно с временните мерки. Гарантирам, че ако такова нещо се бе случило в Родопите примерно, целият  МС щеше да се изреди на дупката и като единствен резултат от тая масовост, хлябът поне още година щеше да се доставя с мулета, а родилките да се отвозват с катъри…

Както и да е - получих стартовия си пакет и останах приятно изненадан.Организаторите се бяха постарали и към разните торби, талончета и подсилки, добавиха и много кипри, щамповани с логото на Световното, ранички.Включвайки отлично изработен възпоменателен медал, качествения брандиран мемори-тишърт, сервизирането преди, по време и след маратона, в т.ч.безплатни енергийни барове и гелове, снимката и съответния сертификат, излиза, че стартовата такса от 100 евро почти се оправдава…А като добавим пътуванията на воля в радиус над 40 км (електронният чип-билет е интегриран в номера), в рамките на 3 дни-направо си е на кяр! Изчислих, че без да прекалявам с разходките съм икономисал над 100 франка.

Съдете сами - на 06.07.вечерта слизането от Цермат до Висп ми коства 36 франка или близо 70 лв. за 36км! Сърцето ме преболя, но липсваше каквато и да е алтернатива.Едно че окъснях, но и щото липсва трафик - автомобилите се спират на терминал 8 км преди Цермат -  нагоре придвижването е само с електротранспорт.А и не случих на кондуктор. Швейцарска му работа - ако беше по тия ширини, щяхме да направим “делчо”…

Но не само транспортът е скъп - и пиенето тоже, м…ка им! В Грешен 40mlуиски, водка или коняк чинат 10 франка - ходи пий с кеф, па и повръщай сетне! А бе, всичко им е скъпо в района - икономически се защитават от навлеци! Иначе е пълно с туристи - пълни са и кръчмите! Има всякакви - японци, китайци, корейци, индийци, тайванци, тайландци, малайзийци, нигерийци и т.н., от всякакви цветове и разцветки.Ама паралиите! И хич не им омръзва да се забавляват- с голф, езда, рафтинг, парапланеризъм и куп спортове на които дори името е трудно за произнасяне. Хеликоптерите на“AirZermatt”не спират да курсират, а от Италия и Франция прелитат и реактивни джетове…

Аз обаче се ограничих с пастата и безалкохолна бира, предлагани промоционално, срещу 5 франка в комплект, на паста-партито.На “нормални”цени спагетите са 12 франка, бирата - от 5 нагоре…Позяпах и по витрините. По-късно, в Грешен и Санкт Никлаус, с много труд все пак открих по един чешит вино в диапазона 3-3,50 франка бутилката - берекет версин!

А него ден, докато си зяпах из Цермат и налетях на републиканския ни шампион Шабан Мустафа и съпруга - и те излезли да позяпат…По-късно към групата се присъедини и шампионката при дамите Милка Михайлова, та се поразговорихме за отпускане преди предстоящия старт.

Вечерта ограничих виното до половинка, легнах по-рано и на сутринта, преди пет още, бях на крак.Колкото да установя, че предстои ГОРЕЩ и БЕЗОБЛАЧЕН летен ден. Майната му! - рекох и с първия автобус се запътих към старта в дефилето.

Тук му е място да спомена, че с това утро започна да се разклаща вярата ми в безоблачното бъдеще на швейцарското общество.Ще се поясня.Предния ден, докато оглеждах швейцарците, къщите им,  височините на къщите в района и прекрасните околности, си спомних мантрата “България - Швейцария на Балканите”.Па перифразирайки Алека Константинов възкликнах:Швейцария на Балканите ли?! И бях решил да ви напиша бавно, за да го разберете по-лесно, кога аджеба се очаква да заприличаме на нещо като Швейцария - НИКОГИЖ!

Сега вече не мисля така.Като резултат от световните миграционни процеси (виновни са американците, в краен случай Путин…) съпътстващи демократизациите по света и дали простор за свободно движение освен на еврейския народ и на едни по-други народностни групи, швейцарското общество ускорено деградира.Няма да минат и 500 години и Швейцария ще е по-известна като“Българията на Алпите”.(Разбира се, дотогава днешна България отдавна ще е изчезнала и само легенди ще разказват, че нявга е имало такваз географска област…)

А в конкретният ден и час всичко започна с това, че автобусът…закъсня и закъснението нямаше оправдание.Няколко минутки само, но вярата ми в “швейцарската” точност започна да дава фира…По-късно предварително обявеното и писмено потвърдено време за моя старт също се оказа “по турски”…Което костваше още 20 минути клечене на слънце и допълнително изнервяне.Накрая решиха да ни пуснат - страхуваха се, види се, да не застигнем елитни бегачи и някакси да им попречим.Което не е невъзможно при тясното трасе преди Цермат, но пък какъв ще е тоя елит застигнат още преди полудистанцията? А застигнати все пак имаше - предимно жени, но по-късно и някои от мъжете.

Организацията по маршрута и след финала обаче бе перфектна! Имаше предостатъчно подкрепителни пунктове, с повече от достатъчен асортимент! Имаше съблекални, тоалетни и временни душове - дори на върха.Липсваше само традиционната безплатна бира - па макар и от безалкохолната…Виж от оная по 14 франка литъра имаше бол и за мой потрес много се харчеше!

Сега нещо и за бягането ми.Всичко вървеше по предварителния план до 21-ия километър.Не се притесних и след като изгубих малко време до 25-ия.Бях спокоен и с все още прилично темпо до 3-ия, където коригирах очакваното си финално време с около 10 минути - съвсем нормално, предвид горещината.

Оттам насетне започна Голготата за мен.Слънцето безмилостно прежуряше през кристално чистия разреден въздух, а на небето нямаше и едно облаче! Нямаше и ветрец- полъх дори! Май се бях обезводнил повечко и като резултат работоспособността ми рязко падна! Насилих се психически и дори финиширах  в доста прилично физическо състояние, но на два пъти бях “пред  умиране”- на 34-ия километър където имах бели кръгове пред очите и на 40-ия.Там пък взеха да ми се схващат стъпалата - хич не им се тръгваше по финалните 3 километра с 12 процента среден противонаклон…

Вероятно няма да ви изненадам, но макар да победих втория в М60 групата с 6 минути, не съм доволен от времевия резултат.Въпреки горещината, все трябваше да финиширам петнайсетина минути по-рано - време, което изгубих за 11 километра! През последните 3 от които буквално се влачех, а в предходни 5-6 измъчено подтичвах.

Разбира се, имам си оправдания.Планинските бягания не са ми специалитет (тези с противонаклони над 7-8 процента пък хич не са ми по вкуса)и подготовката ми не е насочена към тях.Ако все пак участвам в такива, то е, защото този вид тренинг за сила на краката е за предпочитане пред еднообразието на фитнесзалата.

Иначе, в генералното съм 119-ти от около 700 мъже, като 60 от тия преди мен са национали на страните си, а заедно с останалите 58 и по-млади - 97процента от тях значително…Но стига за мен.

Рядко се случва да похваля български маратонец - то е щото напоследък  съм по-добър от така наречения елит. В случая обаче, ГОЛЯМО “БРАВО” за Шабан Алиосман Мустафа! В класическите шосейни бягания, той е по-скоро“далеч от истината”, въпреки и републикански шампион в маратона, но в планинските състезания е “оса”! След двете призови, авторитетни класирания през 2014 г. (трети в Цермат и четвърти на Юнгфрау-маратон), ЧЕТВЪРТОТО му място В СВЕТА е чутовен успех! Успех, който уви, нямаше кой да оцени по достойнство.Ще си послужа с пример.

На Европейското първенство за младежи, вече не толкоз младите ни надежди Митко Ценов и Денис Димитров, заеха първо и второ място, съответно на 3000 м с препятствия и в късия спринт. И ги посрещнаха с камери, като герои. Няма лошо, но Шабанчо никой не зачете…А ето факти:С всичките си призове, Митко и Денис изостават дори от връстниците си в СВЕТА с над 4 процента и с над 6 процента от световните рекорди в дисциплините.Шабан регистрира 3,3 процента изоставане от световния шампион, като средното му изоставане от рекордните постижения за Цермат и Юнгфрау е малко над 5 процента. При това, вече е на достойните за уважение 37 години. А като се вземе предвид, че спринтът и стипълчейзът са технични, специфични и трудни дисциплини, но предвид тренировките, все пак не са МАРАТОН (не случайно Олимпиадите завършват с него), а още по-малко планински, то трябваше и килим да разстелят в краката на българския гражданин с турски произход!

Това обаче е колкото спортен, толкова и обществен проблем - мнозинствата и в частност медиите, нямат и никога не са имали реална представа, както за отдавна случилото се, така и за случващото се…

Забравих да спомена, че шампионката ни, поради травма или по-скоро поради слаба психика, приключи  участието си след 21-вия километър.

Пропуснах и наградите.Победителите при мъжете и жените, съответно от Италия и Швейцария (местната със суперрекорд, което поне за мен силно намирисва на “допингконтрол”), получиха званието “Световен шампион”и по 2500 франка - традиционни за този маратон.Шабан “откачи”1200 и много им се зарадва в българската немотия…Аз пък получих безплатна покана за догодина и една петкилограмова пита кашкавал.За вторите и третите питите бяха половинки и четвъртинки, хем без покани- скръндзи!

Веднага след церемониите по награждаването, българската групичка седнахме в зъбчатата железница с горна точка 3100 м н в. и се спуснахме в Цермат, където се и разделихме. А аз ударих едни макарони (имах си талонче) с половинка вино, което предвидливо носех за след финала и седнах в композицията за Санкт Никлаус.

И тук се случи нещото, което окончателно унищожи вярата ми в светлото бъдеще на швейцарското общество.Впрочем случи се същото като през 2008-а. Тогава влакът също бе наблъскан с маратонци и спря на гара Ранда поради отказ на машиниста да продължи преди половината да слязат.(Виж“Около Матерхорн и обратно”) Пак тогава, швейцарците бяха перфектни в решенията и за около 10 минути проблемът на всички бе решен.

Този път направо се“окъкаха”- сбъркаха толкова пъти, колкото имаше чалъм! А събитията протекоха в следната последователност.След като престояхме 5-6 минути на Ранда, на мониторите се появи съобщение на 5-6 езика, че изчакваме насрещна композиция. След още десетина минути престой, съобщих на колегите истинската причина и шеговито ги приканих да слизат…Смяха се всички, но единици бяха склонни да приемат версията ми. Повечето тъпо, но упорито сочеха мониторите - не знаеха завалиите, че аз “тоя филм вече съм го гледал”…Тъй като бяхме на перон, вратите поне бяха отворени и можехме да се поразтъпкваме.Нейде след половин час още, ни поканиха и влакът потегли под бурни ръкоплещения…Не мина километър обаче и рязко спря - като след дръпната аварийно спирачка! И така си остана.След нов половин час понечи да тръгне назад, но спирачките отказаха да го освободят.Нейде около втория час, нечия тъпа глава все пак “включи” и от Цермат за 10 минути слезе машина, която в момента, в който ни подръпна, и о чудо - спирачките се освободиха.С малко помощ влакът се върна където си беше отдавна - на Ранда…Там откачиха вагони и вече като две композиции влакът безпроблемно се придвижи нататък.

Преди да се случи това обаче, аз вече бях”пощръклял”и на няколко неразбираеми езика и 1-2 полуразбираеми сътворих толкова скандали, колкото успяха да понесат персоналът и хептен овчата част от спътниците ми.А им се наложи да понесат бая, защото по-голямата част, малко неочаквано, но след първия час се оказа на моя страна…Не знам, кой, къде, какво и защо, но за мен предстоеше нов тежък ден и не проумявах защо трябва да кибича затворен, след като до Санкт Никлаус са едни никакви 10 км, а и пътят с безброй автомобили и с любезните им шофьори, бе успореден до линията! На всичко отгоре бях бесен на глупостта им.

Всъщност, ето какво се бе случило.Електрониката, вероятно германска, бе отказала да се съобрази с глупостта на лицето наредило тръгването от Ранда - където вагони  все още можеха да бъдат откачени и придвижени с друга машина. Защото компютърът взема автономни решения касаещи сигурността, сумирайки ВЕКТОРИ на усилията (тежестта)- тоест, от наклоните на пътя зависи и критичния товар на композицията.В не толкова стръмният участък преди Ранда, очевидно се е появил предупредителен сигнал и “по Инструкция” е започнало “пуйчене”съчетано с телефонни консултации, в опити за освобождаване от евентуална бъдеща отговорност…След архиглупавото пускане на влака, на стръмнината след Ранда критичната стойност е била премината и компютърът  включи и блокира системите за сигурност. С подръпването ни назад от помощната машина, влакът “олекна” и компютърът деблокира спирачките - толкоз. Всичко това обаче навежда на мисълта, че глупостта се глобализира заедно със света и никакви граници, били те и шенгенски, не могат я спря!

За капак, на Санкт Никлаус се оказа, че току що пристигналият автобус “ще почива”, а следващият бил след 50 минути…Последва нов скандал, получих подкрепа и имаше резултат - шофьорът звъня някъде, па отвори вратата и рече“заповядайте, моля!”…Нарамих си наградата(кашкавала) и двадесетина минути по-късно вече пиех възкиселичко швейцарско и сравнително евтино вино, замезвайки с още по-евтини “дупета” на “Лотос”.Които майсторски и тънко нарязани обаче, предизвикаха истински фурор у моите домакини! Седемдесетгодишната майка на волейболиста и баш-чорбаджийка дотолкова се отпусна, че към лично приготвените от нея, много вкусни и освен това безплатни спагети, добави и бутилка далеч по-хубаво от моето вино.Пак “гешенк”, разбира се…

Изобщо - откарахме до късно и бая ми омекнаха краката…А предстоеше пътят към Матерхорн.Но за него - в следващия пътепис.

А тук се чудя, какво още да ви се похваля? Сетих се - макар с туй да се похвалих тук-таме, но друго си е публичността, не ли?

Беше преди няколко години, по време, когато барелът се застоя над 105 долара, а инцидентно премина и 120. Тогиз, НИКОЙ в Българията, не допускаше и мисъл за по-ниски цени - камо ли да изрече нещо такова! Маститите смешници, периодично циркулиращи из телевизиите, се надпреварваха да разясняват логиката в тези цени, предвид задаващия се (петролен) свършек на света…Дискутираше се единствено по въпроса, кога в средносрочна перспектива ще бъде надминато “психологическото”ниво от 150 долара за барел. А едни високопоставени полуидиоти от една Федерална резервна банка бяха писали някъде, че причина за височките цени била и “икономическата несвобода” в некои държави, част от които вече  освободиха,а за други освобождението предстои.(Само 3-4 ядрени (едни явно, други не съвсем…), нещо се запъват…) Провокиран от всичката тая глупост в по-голямата си част, и платена фарисейщина в останалата, взех че написах един въздлъчък анализ и дори го пратих на Диана Дамянова - пиар на Лукойл -България.Пратих и го, доколкото шефът на шефа ѝ, а именно Вагит Алекперов (человек безспорно умен и информиран, но фирмено задължен да крие тия си качества…), беше определил като “справедлива”, тоест икономически логична и изчистена от непазарни влияния, цената от 100 долара за барел, в интервю пред Дамянова, дадено на българска земя.Ще си позволя към днешна дата да се самоцитирам от онуй лудо време:“Отчитайки доларовата инфлация, средния темп на повишаване разходите за добив и вземайки за база стабилизирани и усреднени цени от началото на 80-те излиза, че днешнитецени,при тогавашната[значителна] норма на печалба към себестойност, се позиционират нейде между 48 и 56 дол/барел.[ Близки са изчисленията на японски анализатори, докато руски ''отпускат'' 15-20 долара отгоре, което е лесно обяснимо предвид суровинната база на двете държави. Ние си държим на нашетокато най-точно...] Тоест, допълнителните КАРТЕЛНИ печалби към днешна дата възлизат на 1 500 000 000 000 долара годишно! Кой както иска да ги дели.”

Тук приключвам цитата, за да поясня някои неща.Днес, на 19.08.2015 г. среднопретеглената цена между двата основни сорта котирани на борсата е около 45 долара за барел и е “дъното” от доста години насам.Отчитайки влиянието на поскъпналия долар, тези 45 долара са равнозначни на 57,5 от ония по време на прогнозата от цитата! Тоест, възможно е цените да паднат с още 5-6 долара, но КОМАНДВАЩИТЕ ПАЗАРА няма да си позволят повече! Няма да си го позволят по три важни причини, въпреки желанието да притиснат Русия - ако може до падането на Владимирович…Първата е, че  за сметка на ликвидирания руски икономически растеж, рискуват с компенсиращ растеж на конкурентни икономики -  най-вече тези на Китай, Япония и отчасти Индия, Корея и някои европейски. Другата е, че за всеки долар по-малко под контрола на Путин, би трябвало да жертват 10 от собствения си контрол! “Би трябвало”, защото картелът се разпростира и върху безброй нефтопродукти, чрез цените на които голяма част от тези 10 се компенсират.Това няма да го разяснявам с български примери, защото дори да ми повярвате предвид джоба си, едва ли ще го разберете…А третата и най-важна е, че ако прекалят с икономическия натиск, в опит да съхрани себе си и руския суверенитет, Путин току-виж прибегнал към национализации под чадъра на ядреното си куфарче…Ще е много забавно да се наблюдават западните демокрации принудени също да национализират руски частни активи - или поне неликвидираните и останали под тяхна юрисдикция.

Така че, ако приемате съвети - купувайте и складирайте петрол или по-добре свързаните с него акции - дойде му времето! (Впрочем, за акциите най-добре почакайте до началото на следващия одитен период.)Не ви съветвам обаче да вземате сериозно такива като финансовия гений Хърсев (примерно), според които цените на петрола (влияещи и на природния газ…) били ниски, щото пазарът бил нестабилен в очакване на евтин ирански петрол, усвоявали се запаси и други от този сорт…Това са глупости!!! Глупости, които всеки някогашен преподавател би оценил с двойка и то с минус!Първо, няма на света такива запаси чиято реализация да свали цените на годишна база с 40%! (Виж, с 8-10% - може.Ако ”колегата”имаше предвид под “запаси” неизпомпан петрол, тоест “складиран” в местонаходището - щях да го разбера и дори да оценя хумора, но той няма това предвид, а и не може да“закара” до туй прозрение…) Второ, няма  тъпак, натрупал запаси на 90 долара за да ги ползва на 50! Свръхзапасите отдавна са реализирани, а нормалните стратегически запаси постоянно и поетапно се обновяват (с цел регулации или намаляне на риск, в това число финансов) и практически не влияят на пазара. И тъй като всички с изключение на българските анализатори знаят какво става, в момента бавно и спокойно попълват запаси и дори ги увеличават (като Китай), а подозирам че има и такива, които вършат това със спекулативна, демек с инвестиционна цел, макар в краткосрочен мащаб…Трето, количествата ирански петрол, които евентуално ще се появятдопълнително на световния пазар (част от него и сега си е там въпреки санкциите), представляват под 1,5 % от световното потребление и нямат НИКАКВО значение за равнището на цените! (До проблема “Украйна” и някои подпроблеми, резервните мощности за добив, в световен мащаб бяха около 30% - сега са “само” около 20…) Това, което има значение в иранския пъзел-сделка, са ГАЗОПРОВОДИТЕ  в района (някои  полупразни засега…), ОГРОМНИТЕ залежи на евтин за вадене газ на Иран (втори в света) и свързващото положение на държавата относно азербейджанските, туркменистанските, узбекистанските и казахстанските енергоресурси! А иначе, тия които имат решаващия дял в световното потребление на нефт (не  го бъркайте с това на нефтопродуктите…), са същите, които имат дваж по-решаващ дял и в световния добив.Те могат да направят КАКВОТО СИ ПОИСКАТ с пазара!Но в последните стотина години правят едно и също - периодично го местят от едина си джоб, та в другия! Имам предвид икономическия резултат, но това което се сещате също върви…

Ето и прогнозата ми с днешна дата: Допускам, че въпросите околоИран, иранския газ, газовите трасета, газопроводите и техния контрол, както и свързаните с тях проблеми в Украйна, Турция (Кюрдистан, ИДИЛ), Ирак (ИДИЛ), Сири я(Асад, ИДИЛ), плюс въпросите около статута на американския долар, няма да бъдат оттъргувани лесно и най-вече бързо.Поради което очаквам цените на петрола в следващите 2-3 години да се колебаят в граници 40-55 долара от днешните (долари), като средната цена за периода да гравитира към 50-52 долара за барел (цена среднопретеглена, тоест с отчитане на количествата, за основните сортове на борсата). След което сравнително бързо да се повиши (заради екологията, енергоефективността, измененията в магнитното поле или заради смущенията в мензиса на кокошките…), до равнища 70-80 долара към 2019 година. По-нататък предвиждам задръжка на тези равнища обусловена от разработени нови находища и от нови макар и по-скъпи технологии за добив.Колкото до трайно равнище120долара за барелще се наложи да почакаме до 2025-та поне. А за 150 – до 2030-та. Когато мен лично този въпрос едва ли ще ме вълнува, а предполагам и вас на фона на вероятните структурни промени в света и съответно в региона…Между другото, същите смешници, които преди 3-4 години пророкуваха 150 долара за барел, сега „прогнозират” 20. Може, ама „на Върба в петък!”

 Връщайки се на отколешния си анализ-прогноза ще кажа, че руснаците и бюджетите си разчитаха на 75долара за барел (равни на 58днешни)- цената на руския петрол се формира след дисконто от цената на наложени марки, поради съдържанието му на сяра. Що се отнася до японските колеги, те залагаха на 45 (35 сегашни)- в които вероятно до 25 процента печалба за добивни и транспортиращи компании. В това вероятно бе и основното ни различие - аз заложих печалби, които съм сигурен, че компаниите поддържат и при сегашните цени - “люлеещи се” от година време, между 45 и 60 долара за барел. Разбира се,споменах вече, че става въпрос за среднопретеглени цени по основните котировки. Та по такива, среднопретеглени цени, среднопретеглената печалба на база среднопретеглена себестойност, за цялото световно производство и сега при относително ниските цени не пада под 60 процента! (За петролните полета около и в Арабския залив – вероятно над 200%!)Съвсем отделен е случаят с печалбите от нефтопродуктите и приходите от финтифлюшки като мита, акцизи и данък върху неукритата част от подлежащото на облагане! Добавим ли и тях сумите стават астрономически! А въпросът кой, как и за какво използва тези печалби и приходи е повече политически отколкото икономически. Защото е въпрос на и за власт!!!

Между другото аз и вас смятах да информирам за прогнозите си навремето. Ама поради специализираната материя и поради нелицеприятна разводненост на материалчето, така и си останахте в неведение и с непреструктурирани инвестиционни портфейли…Образно казано, изпаднахте в положението на петролно-газовите блокове “Терес”и  “Силистар”- каквото и да значи това.

Но в случая може да значи, че търпение му е майката! В общ план, а колкото до блоковете, след като са чакали 30 години промишлено разработване, нищо няма да им стане ако почакат поне още 10…А мечтите за превръщане на България, освен в Швейцария, в Катар и Кувейт (едновременно) на Балканите малко ще се поотложат, но ще си останат.Като мечти…

Е, понахвалих ви се, но скромно - казват, че “скромен”било синоним на “Seryozha”.Което е производно на “Сергей” и значело слуга (на народа) все пак, не пророк - особено на село! Да не говорим за собственото такова…