НОВИНИ | Общество
размер на шрифта:
20 Октомври 2014 в 10:32 ч.|Разглеждания: 1604|Коментари:
Отпечатай
Неочакван удар с пенсиите
Боян ЗАХАРИЕВ, 24shasa.bg

Тези дни се дискутират предложения за промени във формулата за изчисляване на пенсиите. С тях, както и с предишни подобни, има един фундаментален проблем. Те идват неочаквано и се очаква да бъдат въведени с кратко предизвестие.

За една пенсионна система е най-важно да създава чувството за сигурност и предсказуемост в правилата. Иначе хората не искат да участват.

Първото предложение е да се премахне възможността за ползване на трите най-добри години преди 1997 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент за размера на пенсията. Нека погледнем тази реформа от гледна точка на човек, който преди 1997 г. е бил на работа с висок осигурителен доход и е бил коректен към осигурителната система. Посланието към него е следното. Пенсията, която бихте получили при досегашните условия, би била несправедлива. Вече мнозина се възползваха от тази несправедливост, но вие нямате късмет. Освен това поради несъвършенства в нашата информационна система за нас вие сте потенциален измамник.

Всъщност подобно послание се отправя към всяка потърпевша група, когато стратегическите решения за пенсионната система започнат да се заменят с тактически хрумвания кой да плати сметката през идните години. Нашата пенсионна система не е балансирана в дългосрочен план и към момента нямаме работещо решение на проблема в целия му мащаб. Обществото ни не може да намери консенсус по този въпрос. Затова през следващите години ще продължи търсенето на хора, които да платят дефицитите в системата.

Когато решенията се взимат навреме, не се налага да има групи, които ще са неприятно изненадани точно когато вече е наближило времето им за пенсиониране и цял живот са очаквали, че това ще стане по други правила. При навременно направени реформи първите пряко засегнати от промените може да се пенсионират след 20 или 30 г. и това значително ще смекчи реакциите.

И при пенсионната система в крайна сметка нещата се свеждат до балансиране на приходи и разходи. Когато се очертава дефицит има два варианта - или да се повишат приходите, или да се намалят разходите. Повишаването на приходите е свързано с демографски и макроикономически показатели като размера на работната сила, заетостта и размера на работната заплата и другите доходи от труд.

В България, тъй като системата реално не се издържа само от осигурителни приходи, значение има и способността на държавата да генерира постъпления от други данъци. Докато още не се беше спукал глобалният икономически балон, имаше очаквания, че тези фактори ще работят за България и някак си нещата ще се оправят от само себе си. Реалността подсказва, че това почти сигурно няма да се случи.

Към момента няма и никакви шансове през десетилетията, за които си струва да мислим да се изгради жизнеспособен стълб на пенсионната система, базиран на натрупване, а не на плащане от текущи приходи всяка година.

 Просто масираното развитие на капиталонатрупваща система изисква много по-големи приходи, за да може междувременно да не спира плащането на пенсиите на сегашните пенсионери. Любопитното е, че именно най-големите поддръжници на такава система лансираха идеите и прокараха политическите решения, които ще я направят невъзможна в български условия в обозримо бъдеще.

При политика на намаляване на осигуровките и данъците с цел да се стимулира икономиката финансирането на пенсионната и останалите обществени системи може да разчита или на бурно развитие на икономиката (в китайски стил), или на много мащабни еднократни приходи като тези от приватизация, или на “оптимизиране” на разходите, под което често се разбират безразборни съкращения, които увреждат целия публичен сектор, без да са пощадени образованието и здравеопазването. Другата нова идея за промяна в изчисляването на пенсиите е свързана с ограничаване на годините, през които упражняването на труд от първа и втора категория има по-голямо тегло във формулата за изчисляване на пенсиите. Тази идея може да бъде защитена като стратегия за намаляване на стимула за упражняване на вреден труд над определените години. Този аргумент е валиден обаче само по отношение на хората, които още не са работили предвидения брой години и имат възможност да коригират бъдещия си избор, когато вече не им носи бонус при пенсиониране и рискът от професионални заболявания нараства. Така че в случая немаловажен е въпросът кога и за кого подобна промяна би влязла в сила след нейното огласяване. Това не бива да става по отношение на хората, които вече са в ситуацията на много по-продължителен стаж при първа и втора категория труд. Иначе грижата за здравето се превръща само в благовиден аргумент тези с вече увредено здраве да поемат обществения дефицит.

Отново нещата опират до това пенсионните реформи да се планират стратегически и буквално да се договарят с обществото. 

Ако имате въпроси и / или проблеми при посещението и работата със сайта, моля пишете на посочените по-долу електронни адреси, или се обадете на вътрешните телефони на отдел "Информационно обслужване и техническо обезпечаване", и отдел Връзки с обществеността".Електронни пощи:ioto@neochim.bg или pr@neochim.bgВътрешни телефони:544 или 560
Форма за връзка с насМоля, за контакти с екипа на изданието, мнения, предложения, отзиви и други попълнете формата и я изпратете на екипа, поддържащ сайта.