НОВИНИ | Туризъм
размер на шрифта:
14 Октомври 2011 в 11:24 ч.|Разглеждания: 5746|Коментари:
Отпечатай
Предизвикателства в прекрасната долина Валбона
Разказ на счетоводителя Христо Тодев от „Неохим“ АД за рискованата експедиция в Албания на група алпинисти от Димитровград
Христо / с оранжевото яке/ и колегите му от клуба по алпинизъм „Хеброс-99“ проявиха стоицизъм при изкачване на стръмните скални игли в долината Валбона.
Мария ВАСИЛЕВА,,
експерт "Връзки с обществеността"

Преди броени дни от Албания се завърна експедиция от катерачи от местния Клуб по алпинизъм „Хеброс-99”. За престоя си от 9 дни целта им бе да се опитат да изкачат 900-метровата стена на връх Мая Бриасет (2 567м.). Това е една от последните неизкачвани „big walls“ (Големи стени) в Европа. Поради изолираността на Албания едва от две години страната започва да отваря невероятната си природа за туристи.

Планината Проклетия се намира в северозападния ъгъл на малката държава - на границите с Черна гора и Косово и е част от Южнодинарските албански „Алпи”. Една от уникално красивите части е долината Валбона. Над нея се извисяват най-високите върхове на планината, редом с Езерце и Мая Бриасет. Усещането, когато си на самото място, е невероятно и не може да се предаде с фотографии. Отвсякъде човек е заобиколен от остри непристъпни скални игли и стени. Няма връх, до който да се стигне без алпийско катерене. Ето какво разказа Христо Тодев, счетоводител в управлението на „Неохим“ АД, за невероятните преживявания на димитровградските алпинисти:

В експедицията бяхме Митко Попов- председател на клуба, Милко Петров, Панайот Димов, Тихомир Вълков, моя милост, Евгени Георгиев и Тодор Тодоров. След пристигането си се установихме в базов лагер в долината - на 3 часа от подножието на стената. На другия ден изнесохме необходимия багаж: съоръжения, вода, храна и организирахме преден палатков лагер под стената.

Валеше дъжд и се наложи да изчакаме денонощие, след което поехме към стената в състав Митко Попов - водач, аз, Милко Петров и Тихомир Вълков. В следобедните часове изнесохме багаж и прокарахме въжета на 100 метра височина. В тактиката на свръзката влизаше изнасяне на около 60-килограмов чувал с вода (за 3 дни) и екипировка, което много бавеше придвижването. Пренощувахме на скален перваз преди най-трудната част на катеренето по една скална игла в лявата част на стената. Мащабът на стената е невероятен. Едва на място релефът на скалата разкри трудностите на определени пасажи, които отдалече изглеждаха съвсем другояче. Втората нощувка беше на върха на малката скална игла, като над нея се надвесваше следваща с още по-голямо предизвикателство. Спането бе в кавички, разбира се.

На третия ден след още две въжета дължина, вече бяхме на около 540 м височина по стената, с други думи превалихме половината от височината й. Прехвърлихме багажа с раници, за да не се бавим с големия чувал. Но вече изтощението от хамалуването по стената предните дни, недоспиването, привършването на храната и водата наклони везните към вземане на разумното решение за слизане. Ако имахме на разположение още два дни време и вода, със сигурност щяхме да преодолеем успешно стената.

Спускането до основата й отне 10 часа и 15 рапела. Поехме обратно в 16 ч. следобед, а в 2 ч. след полунощ вече бяхме под стената. Слизането бе най-рискованото от четирите дни на стената поради тъмнината, неизвестността от това какво има зад ръба и умората. Призори групата пристигна в базовия лагер, където с удоволствие омаха най-вкусния боб, правен някога – дело на майстор „готвача“ Пацо!

След ден почивка напуснахме със съжаление прекрасната долина Валбона, знаейки че ако дойдем пак, няма да е вече същата.

Иначе прекрасните като хора албанци нямат много понятие от екология, туризъм и устойчиво развитие. Може би съвсем скоро това ще е топ-дестинация за Европа като италианските Доломити, но пак сме доволни, че видяхме това прекрасно място преди „туризмът” да го е опорочил.

Разбрахме и какво означава катерене на „Голяма стена”.

Чудесно е, когато мечтите да видиш нови места се сбъдват! Стига наистина да искаш!

 

Ако имате въпроси и / или проблеми при посещението и работата със сайта, моля пишете на посочените по-долу електронни адреси, или се обадете на вътрешните телефони на отдел "Информационни технологии".Електронни пощи:[email protected]Вътрешни телефони:360 или 614
Форма за връзка с насМоля, за контакти с екипа на изданието, мнения, предложения, отзиви и други попълнете формата и я изпратете на екипа, поддържащ сайта.