Кефят ме по-неизвестни неща, дето са на майната си, признава в разговорен стил Христо.

Рафтингът в Кресненското дефиле с колеги от "Неохим" вдига високо нивото на адреналина.

Със синовете на скална гробница край с.Долно Черковище.

Перперикон не е труден за преодоляване и с велосипед, но возилото от време на време трябва да се носи на гръб.

И пак на велопоход из Странджа, но сам-саменичък. Изгубен из баирите и сал с една карта в ръце.

С приятели от "Хеброс-99" на връх Арарат.

Опит за въздушен туризъм с мотоделтапланер.

Ицо обича затънтените места. Тук е под връх Чиляка, където в махала живеят по 1-2 души. Понякога им гостува нощем.

Дори когато е на почивка в гр. Девин, Тодев катери хлъзгавите каньони в Родопа планина.

Със съпругата Милена и големия син във Флоренция през юни.

Археологическите експедиции разкриват нов свят за търсача в неизвестното Христо.

На скалните ниши под вр. Бездивен.

Христо е желан гид за археолози и творци, решили да надникнат в мистерията на Източните Родопи.

Алпинистът Тодев съдийства по време на традиционното скоростно изкачване на 14-етажната сграда на кметството.

Скоро в приключенския парк "Питър Пан" ще бъде изградена подобна стена.

123456789101112131415

Христо Тодев работи в счетовдството на „Неохим”АД от 17 години. От 4 години се занимава с Управленско счетоводство, чиято важност в съвременното управление на фирмите разбират за съжаление само единици. Затова, както сам твърди, му е омръзнало да обяснява какво е това. Известно време беше ангажиран с подготовката за внедряване на ERP система и все още се надява, че все някога ще дораснем да използваме модерни средства за управление. Само тези няколко щрихи от портрета на икономиста са достатъчни прозорливият читател да се досети, че Тодев не обича да тъпче на едно място. Типичен за него е духът на модерния млад човек, който иска да е в крак с времето.

Семеен, с двама сина.

Ицо, когото мнозина от компанията познават с ненатрапчивото и деликатно присъствие във всекидневието, определя себе си като търсач и откривател. За да се чувства жив, през свободното време той много често се стреми да надникне в неизвестното, мистичното, да броди по непристъпни и стръмни планински пътеки. Преоткривайки миналото, забравеното, Ицо прокарва нови духовни пътища, чужди на рутината и общоприетото.

И колкото професията му на пръв прочит да изглежда скучна, толкова хобитата и интересите му контрастират с нея. Веднъж в едно от писанията си го определих като любител на екстремните изживявания и това породи закачлива бележка от страна на неговата съпруга Милена. Тя в момента е ръководител на дирекция в общинска администрация, иначе е фотограф-художник. С Ицо са си лика прилика още от времето, когато бяха гаджета. Силна е връзката им и сега - независимо от многолетния брак, не затъват в блатото на битовизма. И единият, и другият уважават личното простанство на партньора си, нещо повече – често интересите им са еднопосочни, особено що се отнася до пътуванията в чужбина. Христо „преравя“ интернет, изготвя маршрута до най-дребните детайли, за да си спести ненужни последващи главоболия и тръгват, най-често с приятели и на палатка, като номади. И тази година пътешественикът тегли поредния заем, който ще изплаща цяла година, и заедно с Милена и по-големият син къмпингуваха на палатка в Италия. Отдих, който позволява да разгледаш и преоткриеш забележителности в чуждата страна така, както не би могъл да ти помогне да го направиш и най-добрият екскурзовод.

Любимо занимание

Изглежда у Христо живее неопитомен хъс към природата. Най-обича да се завре сам там, където хора не стъпват и да броди цял ден като първия човек. Но не самоцелно, защото понякога си е истински мазохизъм. Физическото натоварване граничи с пределните възможности на организма.

Всичко започва преди години от идеята да събере в един сайт- интерактивна карта на Родопите забележителностите на тази уникална планина. Постепенно „хлътва” по Източните Родопи с многото пръснати навсякъде древни комплекси със скални изсичания – единствени по рода си в света. Христо е един от малкото планинари, обиколил 90 на сто от комплексите с трапецовидни ниши. Самите те са няколко хиляди и понякога са забутани на такива места, че намирането и достигането до тях е, меко казано, малко приключение. Любими са му и десетките скални феномени, много от тях аболютно неизвестни на традиционните туристи поради отдалечеността им от „цивилизацията”. Всяко дере може да те изненада с нещо - например многобройните водопади над Девин или под с. Жълти камък, но човек трябва да е настроен да излезе от „утъпканите пътеки”, знае Тодев от личен опит.

Случайно или не, преди време с него се свързват археолозите Стефанка Иванова и Ана Радунчева - специалисти по енеолит и неолит с молба да им бъде гид за региона. Така за няколко експедиции групата обикаля десетки древни светилища, в които Тодев се докосва до древната и непозната за човечеството история на нашите земи. Надява се след тези експедиции да започне сериозна работа по разкриване на мистерията за предназначението на трапецовидните ниши и живота на древните хора. Намерените доказателства от експедиците, изложбите и дискусиите след тях вече обръщат традиционното им възприемане като тракийски. Но това е само началото.

Познанството му с Николай Генов - пътешественик, фотограф и писател, води до поредица от скитания с фотоапаратите по затънтените баири на Родопите. Идеята е да се издаде пътеводител като фотоалбум с пътеписи за свещената планина.

Със семейството си, както се разбра от началото на разказа ни, практикува по-нормалния автотуризъм. През последните две години обикалят с палатки по европейските къмпинги. Имат незабравими впечатления от Доломитите, Тоскана, брегът на Амалфи, Плитвичките езера, малките градчета по Адриатика. В желанието си за по-отдалечени екзотични места жителят на света чертае планове за Южна Америка, Мианмар, остров Рейунион - въобще, ако може всичко и то в този живот. „Лакомия”, за която често бива критикуван от близки и познати.

От 12 години Христо е член на Клуба по алпинизъм ”Хеброс-99”. С приятелите катерят предимно на Момина скала до с.Широко поле, но както сам констатира, няма достатъчно време, а и амбиция за високо майсторство. Две експедициии оставят незабравими следи в съзнанието му с успешните изкачвания на върховете Арарат - 5 137 м. и Монблан – 4 808м. Сега алпинистите кроят планове да посетят Албанските Алпи. Натам ги зове уникалният пейзаж от скални игли и стени, високи до 900 м. над долината Валбона. А и това, че този район все още е непознат за туристите и тепърва ще се „развива” и „опорочава”. Ако не успеят поради липса на тази дефицитна „стока“ - времето,

тази есен, ще отложат експедицията за следващата година, но непременно ще я осъществят.

За трета поредна година, през септември 2010-а със съдействието на общинската управа алпинистите от „Хеброс“ организираха скоростно изкачване на 14-етажната сграда на кметството чрез самоизвличане. В надпреварата участват техни колеги и пещерняци от различни клубове на България. В качеството си на домакини Христо и колегите му от клуба имат грижата за перфектната организация и за сигурността. Атракцията е забележителна и вдига адреналина не само на участниците в състезанието, а и на зрителите.

Членовете на "Хеброс-99" от три години поддържат като инструктури въжената градина в парк „Н. Й. Вапцаров“ - Приключенския парк „Питър Пан”. Отговорността за сигурноста на посетителите е голяма. Атракционът е особено полезен за децата, за които е важно не толкова физическото натоварване, колкото психологическите бариери, които трябва да преодолеят. Добиване на чувство за увереност в собствените сили, преодоляване на страхове - това са все неща, укрепващи характера на подрастващите, които за съжаление в голямата си част имат ниска двигателна култура. Положителният ефект от скалното катерене и движението сред природата още повече се забелязва при групите с проблемни деца, които няколко пъти през годините членовете на клуба са водили на скали и по походи във връзка с определени проекти. Освен въженият парк, те планират да изградят 10-метрова стена за катерене, пак с активната помощ на кмета на община Стефан Димитров.

По подобие на игрите от типа Treasure Hunt Христо няколко пъти организира в парковете „Лов на съкровища”, като последната „Намери посланието” бе приета с голям интерес от участващите ученици с преплетените в загадките факти от историята на града, архитектурата, поезията и природата. Сега подготвя още няколко съоръжения, за да може да се организират целодневни тиймбилдинги за колективи и фирми.

Обществено ангажиран с проблемите на града, Тодев иска гражданите му да разберат, че може да се предлагат уникални туристически продукти, свързани с историята, архитектурата, парковете и защитените местности в общината.

Като член на Съюз свободни демократи подкрепя усилията на кмета Димитров и общинската администрация за превръщането на града във все по-добро място за живеене на димитровградчани.

Позитивното послание на странника Христо Тодев е: „Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства”