НОВИНИ | Туризъм
размер на шрифта:
05 Май 2011 в 11:47 ч.|Разглеждания: 3759|Коментари:
Отпечатай
Съдбата обича смелите
Походът под наслов „Докосване до историята“ из Източните Родопи остави незабравими спомени у неохимци
Групата туристи от „Неохим“ АД се снимаха за спомен край останките на средновековната крепост Моняк.
Христо ТОДЕВ,
аналитичен специалист в отдел „Основни и спомагателни производства“

Съдбата обича смелите. Това доказаха 28-те неохимци, които напук на шантавите прогнози за времето, се събраха в 8 ч. сутринта на 16 април пред входа на фирмата, за да опитат вкуса на приключението. Маршрутът на похода, неизвестността относно терена и собствените възможности обещаваха емоции. Времето се отблагодари с чудесен ден, за да усетим очарованието на Източните Родопи в най-хубавия месец за посещение на този район.

Фирменият автобус бързо стовари ентусиастите в село Широко поле, на 60 км. от Димитровград и 5 км. преди Кърджали. За час и нещо групата се изкачи до върха на Момина скала като първа стъпка в отърсването от зимното обездвижване и подготовка за следващите по-трудни „нива” от прехода.

Тук разгледахме останките от средновековната крепост Моняк. Останките й се намират на скалист връх, наречен "Шеста крепост" или още Момина скала, с надморска височина 586 м. Склоновете му се спускат стръмно към р. Арда (сега яз. "Студен кладенец"). Построена е през ХІІ - ХІІІ в. Запазената част от крепостната стена е дълга 273 м, като на места е висока до 5 метра. До наши дни е достигнала и част от осемстенна кула (височина до 3 м.). В крепостта интерес представляват и два надземни резервоара за вода. Моняк е една от най-големите по площ планински крепости - 18 000 кв. м. В нея е бил разположен военен гарнизон, но тук по време на военни действия е намирало убежище и населението от близките селища. Моняк е свързан и с похода на кръстоносците през 1206 г. във вътрешността на Родопите. Техният хронист и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че в красивата и плодородна долина на р.Арт (Арда), в подножието на мощния замък Моняк рицарите разбират за гибелта на своя император Бодуен Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя.

От възвишението се открива гледка към планината, долините, склоновете и язовир Студен кладенец. Наслаждавахме се на панорамата, а Антоанета Георгиева, инженер-енергетик в цеха за азотна киселина, импровизира екоакция по събиране и изгаряне на боклуците. Дотук с пътеките. Спускането беше отначало по кулоар с наклон, изискващ повишено внимание, а после по стръмен склон, създаващ усещане, че е безкраен. За разнообразие се провирахме през типичните за района храсталаци от карачалии.

Сентенцията „Няма нищо невъзможно за човек, който знае какво иска” в случая беше пообърната. Добре че групата не знаеше от къде ще премине, за да види какво може. После се чудехме как успяхме благополучно да се спуснем по непристъпно стръмния склон.

Следобеда се насочихме към скалите Читкая от другата страна на язовир Студен кладенец. За целта трябваше да преминем по висящия над водата въжен мост, тип „Голденгейт”.

От другата страна на брега на язовир Студен кладенец, съвсем близо до Кърджали, се намира село Лисиците. Единствената връзка на селото с цивилизацията е висящия мост над стеснението на язовира. За него казват, че е най-дългият въжен мост в страната - разстоянието между пилоните е 260 м. Това е едно от малкото села без автомобили и улици. Обядвахме на селския мегдан под една черница върху две каменни маси с със „столчета“ камъни наоколо.

След почивката се отправихме към целта. Скалите Читкая са на около половин час от селото на югозападния край на хълма над една от махалите. Тук природните сили са изваяли в различната по плътност скала причудливи форми и скални образувания. Мистерия добавят десетките изсечени от древните хора в скалите трапецовидни ниши. И този път чудните гледки към устието на Върбица и закътаните долини между връх Дъмбала и с.Чомаково възнаградиха ентусиазираните туристи.

На водача му хрумна да тества докрай възможностите на неохимци и да прекърши ентусиазма им. Но веднъж спуснали се от Момина скала, нямаше терен, който да ги уплаши. За половин час част от най-смелите видяха с очите си интересни скални образувания наблизо - пирамиди и гъби, изваяни от природните сили във вулканските туфи. Без пътеки и подсичайки стръмни скални улеи и сипеи, те провериха вестибуларните си функции. А скалите са уникални и на толкова затънтено място, че почти със сигурност неохимци са една от малкото организирани групи, посетили тези природни чудеса.

Обратният път до с.Широко поле беше най-лекият участък. Следваше завръщане. Изпратиха ни напевите на местен бард с тамбура в центъра на селото , тананикащ някаква лирична песен на майчиния си език.

 

Ако имате въпроси и / или проблеми при посещението и работата със сайта, моля пишете на посочените по-долу електронни адреси, или се обадете на вътрешните телефони на отдел "Информационно обслужване и техническо обезпечаване", и отдел Връзки с обществеността".Електронни пощи:ioto@neochim.bg или pr@neochim.bgВътрешни телефони:544 или 560
Форма за връзка с насМоля, за контакти с екипа на изданието, мнения, предложения, отзиви и други попълнете формата и я изпратете на екипа, поддържащ сайта.