Пред символа на Париж

Насаме с Рубенс в Лувъра

И с Ван Дайк

Поглед от върха на 7000 тона желязо

Донесоха сметката и осъзнах възклицанието на Жо Дасен: „О-о-у Шан’з Елизе!”

Панорама от Голямата арка, в дъното – Триумфалната арка

Площад „Грев” с хотел „Де Вил” – люлка на Буржоазната революция и опитно-промишлена площадка за д-р Гилотен...

Внукът ми на фона на „Сакре Кьор”

Почит за Далида

Селфи пред гроба на Оскар Уайлд

С дъщеря и внук след финала

На хижа „Рай” – всичко започва с тренировките

И завършва с финал пред Триумфалната арка

Непознатият вдясно от „бай Иван” е Стефано Балдини – Олимпийски шампион в маратона от Атина - 2004 и световен в полумаратона

123456789101112131415

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

---

Нарочно забавих тази публикация. Страхувах се да не ви заблудя (макар дори частично), съобщавайки факта, че отново, (след 2012 г.) НАЙ-ДОБРИЯТ  ШОСЕЕН БЕГАЧ В БЪЛГАРИЯ се явява служител на „Неохим“ АД – демек, аз. Вече чувам смеха на повечето от вас – ама как може, та Кючуков е в група „М60“? Точно по същия начин се засмяха и много германци (по-глупавите), когато колегите, 60- годишните Мартин Вайл и Клаус Голддамер, бяха обявени  през 2012 г. за най-добри маратонци на 80-милионна Германия, а 70-годишната Хелга Микета дори имаше секунда по-добро (от Вайл) преизчислено време (”AGE GRADED TIME“) на маратонската дистанция. Защото съществува алгоритъм изграден върху стройна наука, базирана на многогодишни биологични изследвания и анализ на хиляди резултати позволяващ да се оценят и сравнят отделни атлетически постижения в различните дисциплини, чрез изчистване смущаващото влияние на възрастовия и полов фактори!

Съобразно този алгоритъм на гала в Монако, 70-годишният Гуидо Мюлер и 60 годишната Рита Ханском получиха специални отличия и бяха въведени в атлетическата „зала на славата“.

За да съм по-ясен, а и в подкрепа на нещата които ще изложа по-нататък, ще ви насоча. Напишете в някоя от търсачките „age grading calculator“ и ще се появят няколко, които по същество са едно и също. Ползвайте обаче „WMA“ и не за друго, а защото към него е налична и последната, актуализирана през 2015 г. версия на методиката изработена от г-н Alan Jones. По-любознателните могат да кликнат върху това име и ще получат известна представа за същността на самата методика, запознавайки се с куп таблици, диаграми и пояснения към тях... Другото го има в състезателните протоколи. Насочих ви към последната версия въпреки, че тя е твърде рестриктивна към такива като мен. От една страна, методиката показва отстоянието на всеки атлет до актуалните световни рекорди и предвид новите такива в маратона и полумаратона промяната в базата е логична. Макар че доколкото вероятното постижение за съответната възраст се базира на рекорда, то допълнителна трудност за непрофесионалистите е „тичането“ след постижения на съвременната медицина, които както знаем изпреварват средно с година тестовете за откриването им... От друга, съществуват някои феномени. Например професионално трениращите излизат извън обсега на наградните фондове най-късно към 45 годишна възраст и рискът от какъвто и да е допинг контрол с преминаване в М45 и нагоре отпада – табиетите обаче остават... Другият феномен се корени в промените на мъжката психика около 50-те свързани с науката андрология. Разни мъже започват да трупат „активи“ (Cherchez la femme!) - понякога по пътя на допинга, но най-често чрез манипулация на резултатите. Понякога чиповете и номерата се носят от други (по-добри) бегачи. Пак понякога това не е с цел измама, а поради заболяване на титуляра, но никой не уведомява за промяната... Друг път или по маратони с точков видеоконтрол, номерата се носят от титуляр (често с метрото...) а чиповете от дубльор... След шумните скандали в Ню Йорк, измислиха „високотехнологичните“ платки вграждани чрез самозалепващи ленти в самите номера. „Отграждането“ им обаче е фасулска работа и макар обикновено „донорите“ да са наясно и съгласни с измамата, има вариант въобще да не знаят и дори никога да не разберат за ролята си в нея! Платките са толкова фини, че докато колегата се разсейва в съблекалнята или до тоалетната, за секунди ще му ги „монтирам“ под стелките на състезателните маратонки. И ако някога все пак ги види (западняците маратонки не перат, а още по-малко им вадят стелките...) европеецът най-вероятно ще ги вземе за технологичен елемент към самото изделие...

С горните редове исках да подчертая, че част от анализираните (с високомощни компютри) от г-н Джоунс резултати са НЕИСТИНСКИ, но чрез анализа си са оказали влияние на методиката и особено при 50-60 годишните, където по думите на самия А.Джоунс се наблюдавали ред „изкривявания“ от предполагаемия стандарт на резултатите. Като следствие от това, за маратона възрастовият ми коефициент за преизчисление вече не е 0,8155, а е пораснал до 0,8183, което времево е само 35 сек. Но въпросът е до прецизност,а и ми се струва несправедливо... Разликата в мой ущърб за полумаратона пък е цели 46 сек., при предишен коефициент 0,8090. Нейсе. Важното е, че в какъвто и да е вариант все мога да кажа, че в момента съм водещият в страната, с всички изгледи да остане така и в бъдеще...

А хвалбите задържах заради републиканското първенство по полумаратон провело се в гр. Плевен, успоредно с втория „Маратон на приятелството“. (Само адмирации за организацията – несравнимо по-добра от всичко в София и Каварна за последните 10-15 години!) На старта „бъзикнах“ виден политик и деятел (има го нейде по снимките), като помолих да попита първите след финала, дали са чували за „age grade“ и че по този показател ВЕРОЯТНО ще ги бия...

Направих го. Трасето бе малко по-дълго от стандарта (така паснало за общите старт и финал) - между 21,310 и 21,320 км. според маркери на трасето, 2-3 GPS-са и предвид отделните резултати. Преизчислено, времето на победителя Йоло Николов е 1:08:31,5 ч. Преизчислено моето реално време за 21,0975 км. е 1:23:43 ч., което обаче след “age grading”придобива вида 1:08:30 ч.! Оспорвано, а? Как няма да е оспорвано като Йоло е шампион на 10 км. за тази година и има сигурно 6 месеца лагери (в т.ч. в Кения), голяма част от които високопланински – за разлика от мен с моите 5 дни на 350 м.н.в., във Вонеща вода...

Иначе в официалното класиране съм 10-ти в Републиката, но не се гордея особено с това – по-скоро ме интересува резултат около 1:22:30 на полумаратон, с опция за 2:56 ч. на маратон. Но за маратон ще говорим пак след есента – засега републиканският шампион Шабан Мустафа (трети в Плевен, след Йоло и натурализирания угандиец Исмаил Сенанджи) има едни пикливи 2:32 ч. в Анталия, докато аз съм с 2:25:40 преизчислени от „Шнайдер Електрик Париж Маратон“. Това е вторият по брой завършили (41 300)  в контролно време (след Ню Йорк) маратон в СВЕТА. Така, че да го погледнем пустият му свят и да видим къде сме ние.

Разбира се давам си сметка, че каквото и да е постижението ми в Париж, все по-друго и престижно си е да постигнеш нещо в Първомай, Първенец или в Поповица. „Но като няма риба..“ и в Париж бива. В който Париж маратонът е между десетината с ранг на световно първенство, както за първите 10-15 резултата в генералното класиране, така и за тези в отделните възрастови категории. Аз лично съм ТРЕТИ в „М60“ с време 2:58:30 ч. сред 1050 финиширали от тази група. Връщайки се на гореписаното, на последните 5 световни шампионата за ветерани (провеждат се през 2 години) с моето време е печелен средно СРЕБЪРНИЯТ медал, а без особено напъване при наличие на стимул мога да сваля минимум 4 минути от него. (При вероятен мой максимум около 2:50 часа за класическата дистинация). За първата цел е достатъчно да изхвърля от менюто си ежедневната равностойност на около 120mlчист (100%) алкохол приеман главно като червено вино, но и като домашна ракия с бира за разредител... За реализация на максимума обаче ми трябва поне част от това с което разполагат повечето от чуждестранните ми конкуренти – поне един високопланински лагер пред състезание и СРЕДСТВА (от всякакъв вид) за УСКОРЕНО възстановяване! Като казах „повечето“ сбърках – конкурентите ми в зоната 2:47 – 2:54 часа са петнадесетина човека в СВЕТА и ВСИЧКИ разполагат с нужните условия и средства за тренировка и възстановяване. А в момента в „М60“ има не повече от 5-6 човека с възможности за резултат под 2:50 ч., като двама вече го постигнаха – фамозният италиански преподавател по физика Виргинио Трентин след победа в Рим стори това в Падуа, а бившият олимпиец и национал на САЩ в дуатлона и триатлона Дейв Уолтърс се изхитри реализирайки такъв резултат баш в Париж... Допускам, че до края на годината ще се отчетат и другите. Тоест, горе-долу толкова са бегачите, които ако видя на старта знам, че със сигурност ще ме победят. След тях има още десетина с голяма вероятност да го направят, но „марафон – ето дело тонкое“ – демек има сривове и нищо не е съвсем сигурно при разлики в резултатите около 2-3%. Но да се върнем на „age graded time“. Та според този показател съм 42-ри между 31600 мъже в Париж, като половината от тия пред мен са с африкански корен от Кения, Етиопия, Еритрея, Уганда и Мароко. По иначе казано, age graded-резултатът ми се движи между 25-ти и 45-ти сравнено с най-големите и престижни маратони в т.ч. Ню Йорк, Чикаго, Бостън, Берлин, Лондон, Париж, Франкфурт, Токио, Ротердам, Амстердам, Хановер, Рим, Мадрид, Прага, Виена, Барселона и т.н. и т.н. (Онова за корените на половината пред мен си остава и за тези маратони) Постигнах това равнище буквално от „под нулата“ (преди 11 години) и фактически през последните 5 години, когато си наложих да тренирам грамотно и по планове. Постигнах го съвсем сам, по трудния начин, чрез метода „проба – грешка – корекция“. Нямам треньори, медицински консултанти или диетолог. Не ползвам физиотерапевт. Нямам дори партньор в тренировките – да не говорим за някой по-сведущ от когото „да открадна“ опит. Не разполагам и с 30% от условията и възможностите на чуждестранните си конкуренти в материален аспект. Смешното обаче е, че не получавам и 10% от моралните стимули (в т.ч. публичност, оценка и признание), които получават те в своите държави и региони. Извинете, аз все пак съм най-стойностният (като класирания и резултати – макар в групите и като „age grade“) бегач в маратона и полудистанцията в България, но дори в Димитровград ме нямат за състезател, а в най-добрия случай (ама най, най-добрия...) за някакъв ексцентрик. Знам, че е от едната простотия, ама чак пък толкоз... Та значи, печелил съм групата си в Истанбул (там имам още две втори и две трети места), в Мадрид и Карлсруе (плюс второ и трето място), втори съм във Флоренция, трети в Париж, първи в Щутгарт (и още 2 пъти втори) трети в Белград (два пъти) осми в Ротердам, Валенсия и Рим, девети в Прага и т.н. Знаете ли кога български маратонец е имал толкова и подобни класирания на ПОДОБНИ маратони в СВОЯТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА? Никога – дори по времето на най-диво допингиране, което за България „по инерция“ продължи чак докъм 1999 година, когато бе заместено от по-фино, за което обаче българите нямат ПАРИ и резултатите им от равнища 2:13 – 2:16 часа отидоха на 2:24 – 2:27 ч.... И поне в следващите десетина години не виждам кой ще реализира нещо такова, а аз смятам да подобрявам класиранията си... Впрочем, може би вече 37-годишният Шабан Мустафа (републикански шампион в маратона) има известни шансове, но с много инат (турски) и ако успее да се съхрани като състезател. Което с годините ще става все по-трудно и по-трудно...

И като заговорих за България, то откак по тия ширини се бяга маратон няма българин над 55 години пробягал дистанцията (дори в България където „маратонът“ често е между 41 и 42 км. при стандарт  42195 м.) за под 3 часа – имам 8 такива бягания след 55. Отвреме навреме по разни маси чувам, че ту Васко Лечев (бивш републикански и балкански шампион) щял да ме бие, ту Станимир Ненов (многократен шампион и рекордьор на България), ту някое друго бивше величие. В тези случаи всичко зависи от това кой плаща пиенето. Ако е твърдящият тия неща, учтиво се ограничавам с песента на „Сигнал“, а именно „Може би“. Ако всеки си плаща, казвам истината, а ако черпя аз – пак, но с по-други думи... А истината е, че шансовете на Васко са в сферата на илюзорното, макар да четох, че спечелил нещо си в Несебър или Поморие и дори бил награден от някакъв министър... Колкото до Станимир той има своите, поне доколкото сегашните ни резултати на 5 и 10 км. са от един ранг. Което обаче не значи, че ще ме победи на дългите дистанции към които е насочена подготовката ми. Защото оттам насетне има още мно-о-го километри тренировки и най-вече „стискане“. Зер има още 5-6 човека с които сме равностойни (дори са по-добри) по късите дистанции, но хич не им се получава в маратона... Във всеки случай ще се радвам да се срещнем и да ме бие (за стимул) - поне в България ще си имам конкурент... Засега обаче гледам конкуренцията в СВЕТА.

Да вземем например чехът от „Сокол“ – Рокичени, Ян Коритар. Това е един от онези които до скоро бягаха под 2:50 часа и като такъв фигурира в  ALL TIME-ранглистата на света за „М50“ и „М55“. (Която е пълна с „груб допинг“ отпреди 2000 г.). Ял съм му „попарата“ на Ян, както в Карлсруе, така и в Прага – биеше ме с 10, че  и повече минути... Оттогава насетне обаче нещата се попромениха. Ще имам честта да го срещна в пряк двубой наесен, в Берлин – да видим „кой-кого“...

Следя и Кл.Голддамер (двукратен световен шампион в М60), тъй като по-добрият му сънародник Вайл премина (за мое щастие) в М65. Ако съдя по последните му резултати „вече съм му в обувките”, но ще се срещнем вероятно чак догодина. Както май вече съм ви писал, Голддамер е многократен шампион на ГДР и трети победител (след Станимир Ненов и Петко Кърпачев), на много представителния на времето и за времето си, Софийски маратон (1985 г.). И ако от Клаус вече нямам страх, то не такъв е случаят със споменатият вече Трентин, комуто имам уважението – хич няма да съм радостен ако го видя догодина в Лондон. Толкова е як кератата, че в последните 10 години няма състезание в което да е участвал и да не е първи в своята, че и в по-долни групи! А тоя е участвал в много, много състезания... Но и да не е този италианец, Велика Британия все ще се постарае да извади някой по-добър от мен – дори може да успее...

От време навремени „хвърлям око“ и на малко по-младия, но доста бърз швед Горан Нилсон. Гледам, че още по-младите испански Робертовци (Калехо и Санчес-Барбес) които през 2012 г. в Истанбул се писаха финландци (?), са го поизпреварили в Стокхолм (вече под испански флаг), но това още нищо не значи. Очаквам го с нетърпение в групата с надеждата като дойде да е леко поомалял...

Разбира се, като споменах че съм се изградил и реализирал като висококласен маратонец сам, нямах предвид абсолютизиране на понятието „сам“. Направих това с инцидентна и частична материална подкрепа от „Неохим“ АД и бих казал перманентно разбиране от страна на ръководството му за характера и изискванията на също толкова перманентния тренировъчен процес. За свое оправдание ще кажа, че винаги, но според специфичните си дарби и умения съм се старал и аз да помагам на Дружеството. Наистина не винаги ми се получава или поне в желания от мен размер, но то е малко като в маратонското бягане – я точното време или място няма да уцелиш, я оптималните условия, а случва се и да те спънат. Последното обичайно става нейде по трасето, но не е рядкост и още на старта... А иначе – старая се, не е като да не се старая. Да вземем например сферата на пъблик рилейшънса (въх!). Напишете значи името ми в някоя търсачка на латиница (виж автора) и заедно с туй-онуй, ще излязат и 4-5 фотографии идентифициращи личността. Кликнете на която и да е и ще се отвори цял албум, където между стотиците мои фотографии (повечето с „Неохим“ върху гърдите) „цъфват“ и десетки други на лица, които компютърът по някаква логика свързва с мен. Появява се кажи-речи половината „Неохим“ гастролирал по страниците на е-Химик или в моите репортажи. И малко по малко, тоя-оня, научават за Кючуков, „Неохим“ АД – Димитровград, България. Дето се вика покрай сухото са в известност и за суровото – или обратното...

Ама ще кажете – кой ги чете или гледа тия неща? Бе, има си хора за всичко. Така както аз търся информация и познавам и зъбния статус на конкурентите си, бъдете сигурни че го правят и те за мен, като разполагат със същите, че и по-добри програми за машинен превод. Някои от колегите пък, колчем влязат в “Athletics.com“ да проверяват или качват резултати, щат-не щат ме виждат усмихнат в раздел „преки съперничества“ – в случаите когато някога, някъде, сме бягали заедно. Компютърът знаете, сортира 8-10 снимки и титулярът на профила обикновено се интересува какво стои зад тях – в случая, докато ахка може да прочете и „Neochim” – Bulgaria. Ако е по-любознателен и до този материал може да закара. (Трентин ще се изяде от яд, като ме види до легендарния Балдини, докато току-виж ми тръгнало назад, ако някой ме разпознае до „Цв.Цв“....)

Та като ви казах, че четат – да ви разправя една история. Звъни ми значи оня ден Дженсън (Бътън) - запален маратонец (моя класа, но младо...) и добър състезател по триатлон. И ме пита, откъде може да се снабди с продукта на „Неохим“ АД за ранчото си и бутиковите лозя в Южна Франция и Северна Италия. Предлагали му нещо от „Аcid and Fertilizers“ (със същия географски произход) ама не приел преди да го консултирам. Бе, викам му, к`ви киселини, к`ви пет лева? Нито на качествен състав са на нашия (тор) нито на ситов... Насочих го в правилната посока и към още по-правилните дистрибутори, макар че напоследък и аз взех да се обърквам...

Тая история ви я разказах не за друго, а защото с информацията ще кандидатствам в СБЖ – да ми признаят поне статута на българска журнистутка, като ме нямат за спортист...

Бе като почнах с историите, я да ви разправя още една, че се присетих. Имах преди време изнесена моделна тренировка – нещо като симулация за планинския Zermatt Marathon. Демек, бягане по върлото от точка А до Сини връх (Аида) и обратно – 21 км. И нейде около старта срещам значи отколешен и беден (нявга) познат. Разговорихме се, похвалих се с туй-онуй (той с последната си S-класа) и човекът рече: „Браво, с хубави и полезни неща се занимаваш, ашколсун и за успехите.” Благодарско, викам си, ама можеше да речеш: „Ми ти ще каталясаш, заповядай след тренировката, вземи душ, бухни се в басейна да разпуснеш – аз ще предупредя, пък друг път като минаваш, отбивай се, няма да те върнат...“ Не че е въпрос за 10-те лева, нито ще се запретърчам, ама те това е то признанието – пък и душичката щеше да ми намаже... Щото ако аз бях на негово място и за безплатна бира (за хидратация) щях да се сетя – то и затова не съм, де. Пък да речеш, че ще ги занесе отвъд, влачейки зад Х-грама (душа) - няма да е, само „влаченето“ по медиите ще му остане... Както и да е.

Като споменах Цермат – отивам да разходя рекламния атрибут от Сейнт Никлъс, през Ранда, Теш и луксозния Цермат, чак до самото подножие на Матерхорн, а ако времето позволи – доста по-нагоре... И не само ще го разходя, а ако съм здрав и на стълбичката за награждаване ще го изтипосам – белким някой го забележи...

То иначе в Швейцарията не прекаляват дип с торенето, но на течни торове са каил, а и „Неохим“ налага марката „Азотан”... Та като се усвоят средствата и се изградят интерконекторите с Гърция, като не се намери газа за тях, ще бутаме обратно революционния си продукт до гръцките пристанища. Оттам, лесно – днес 100 х.т. за братските Съединени щати, утре 50 х.т. за не по-малко братското Обединено Кралство, другиден 25 х.т. за Южна Скандинавия, а по-другиден ... Даже малко се притеснявам за вътрешния пазар. В смисъл, да не изгубим решаващия си дял от него в залисията покрай международните договорености... Но да се върнем към спорта.

В контекста на горните размишления ще си послужа с цитат от колега – инженер облетял надлъж и нашир Белозем (3,883 млн.жители) и прилежащата му евромагистрала.

„Благодаря на ръководството за честта и доверието да представя „Неохим“ АД на този атрактивен фестивал“ – край на цитата.

Фестивалът както споменах бе от ранга на световно първенство, но е редно да се отбележи, че като атракция и престиж, Париж с неугледния Шампс-Елизе (познат още като Шанз-Елизе), където е старта и сбутаното Авеню Фош, завършващо с мижава Триумфална арка (финала), не чинат много, сравнени с татьовото родно село и балкано-българската (ББ) магистрала. Тъй де, рекламният атрибут разнасян от мен, я са го видели 4-5  хиляди от половината милион около трасето – я не. Но си представям стотиците хиляди фучащи по гордостта на нацията (и по тази на премиера) пуснали... каквото държат и вперили взор връз небо – да не говорим за местните, половината от които по биологични причини се нуждаят от телескоп... С които редовце, тактично искам да намекна, че каквото е в способностите ми за благото на по-голяма или по-малка обществена група – аз го правя. При това - по-добре от „добре“. Искам да се надявам, че ако не по-голямата (нищо не чакам от нея), то поне по-малката група още оцени правенето и направеното...

Толкова засега. За Париж няма да ви разправям – ходили сте, видели сте, знаете. Макар че к`во ли толкова знаете? – само от гробищата „Монтмартър“ и „Пер Лашез“ толкоз и такваз информация мога да ви изровя, колкото и каквато не сте и сънували дори! Цяла книга може да се напише дори само за „обитателите“ на прочутата алея в „Пер Лашез“ приютила видни партийни деятели, интербригадисти и други интернационалисти и борци за глобализъм от времето, когато той още се наричаше комунизъм... Която алея намира своето логично продължение с мемориалите на жертвите от Матхаузен, Треблинка, Аушвиц-Биркенау, Равенсбрук, Бухенвалд и пр. От своя страна, целият този низ от надгробия, паметни плочи и мемориали, като защитна стена и още по-логично опасва еврейският квартал от гробищния парк, в който между другото почива и г-жа Сарапо. Позната още като Врабчето, а така също и като Голямата Едит Пиаф. (Уточнявам, защото наблизо лежи и Голямата Маман...) В района е и Имре Над (водач на унгарския бунт през 1956 година) – но малко по-настрани от „алеята“. Казах „книга“, а това са не повече от 10% площта на „Пер Лашез“ – представяте ли си колко мога да ви пиша за по-известните покойници в останалата част?

А, да ви се похваля – селфирах се пред надгробието на бащата (или по-скоро майката) на модерната различност (О.Уайлд – за непосветените. Той също е в непосредствена близост – колкото да не се изгуби логиката...) и на куп други места свързани с далеч по-незначителни личности  като Зола, Ампер или Дега примерно – поради което и не са за споменаване. Пък и си обещах в този материал да не се отплесвам с неща интересни за мен, но ужасно безинтересни вам – не че спортът много ви влече, де...

Обаче просто ме напъва да ви информирам, че у Германско и Французко произвеждат около 6 (шест) пъти повече на дирник (от нас) и получават около 9,5 пъти повече на лице, но без опцията да заплащат повторно вече платени неща предоставяни в публичния сектор. Какво искам да ви кажа ли? Нищо! Каквото и да ви кажа 98% от вас няма да го разберат по генетични (тоест, обективни) причини – всуе се напъвам. По-скоро това е моята деликатна попържня по адрес на ония „политико-икономисти“ и други „шменти-капели анализатори”, които неспирно бръщолевят простотии (често добре платени) по темата из разните родни медии. Както е известно другото име на деликатността е „Кючуков“...