Ти дойде в съня ми –

бързо и незнайно откъде...

Погледнах те: и в очите ти

с бистър лъч озарен

излизаше поглед устремен.

Устремен, който гледаше

с любов към мен.

Устните ти сякаш шепнеха:

колко хубаво е сега

двама с теб

да бъдем в нощта.

Ръцете ти бяха протегнати към мен

и с гореща жар ме държаха в плен.

Какво по-хубаво от това

някой като теб да ми дойде в съня.

Събуждам се и виждам

всичко е било лъжа...

Няма го човекът от съня!